Шотландия – като посестрима на България -3.  СТАРИЯТ ГРАД АБЪРДИЙН

Шотландия – като посестрима на България -3. СТАРИЯТ ГРАД АБЪРДИЙН

Водещи новини, Свят 0 Comment 33

Марин БОТУНСКИ

След като в началото на 70-те години на ХХ век откриват петрол в Северно море, Абърдийн се превръща в нефтената столица на Европа. Като прочетох в справочник, че тук има над 50 петролни находища по морското дъно и запитах Хари дали продължава експлоатацията на всички, или и при тях кризата е оказала влияние, той отвори компютъра и показа карта със светещи кръгчета на находищата, които в момента се експлоатират. Бяха толкова много – не ги изброих, но във всеки случай са къде-къде повече от написаното в явно остарелия справочник. Заради това Абърдийн дава работа на хора от много страни, с най-различни професии – с високо и с ниско образование… И то добре платена.
Благодарение на икономическото си развитие Абърдийн става все по-благоустроен и разширяващ се, богат град. Сребрина ни обръща внимание, че от целия свят тук има най-много милионери на глава от населението… Богатските квартали, край които минахме, са наистина за завиждане. Поддръжката и чистотата в града – също… Определят Абърдийн като един от най-слънчевите градове в Шотландия (въпреки че не може да има сравнение със слънчевите български градове) и „най-щастливия град за живеене“ във Великобритания.
Строителството – в града и особено в околните села, които май скоро ще му станат квартали – е огромно. Заради усиления „автопоток“ в последните две години се извършва невиждано пътно строителство в околностите на Абърдийн… Но затова – по-нататък. Сега да се „устремим“ към Стария град…
Двадесет – двадесет и пет минути са достатъчни, за да се стигне от центъра на града до Стария град, който се „затваря“ от река Дий, и където са повечето университетски сгради.
… Старият град. Изключителна е гледката – все едно че сме „прескочили“ няколко века назад, възхищаваме се на архитектурата на Кралския колеж, Кралския параклис, университетските сгради, на Катедралите, църквите, жилищните сгради.

Старият Абърдийн е основан през IX век между речните устия на реките Дон и Дий. Опожаряван е от англичаните през 1336 година, но шотландците не само го построили отново, разширили го. Този град не веднъж е ограбват от нашественици. Дори и чумата се „присъединила“ към враговете – през XVII век „пожънала“ четвърт от населението му… Но градът, не само „възкръсвал, ставал все  по-голям. С разширяването на корабостроенето и рибната индустрия ставал по-силен икономически. Развивало се образованието. Градът се превърнал в един от центровете на европейското Просвещение.
Кралският колеж в Абърдийн е третият най-стар университет в Шотландия. Основан е в 1494 година. Тук, обясняват ни, се съчетават по много прецизен начин традицията и най-доброто от съвременното обучение. Научните разработки в управлението на околната среда, биологичните науки и медицината имат международно значение. В университета има студенти от цял свят, в това число и български студенти. Повечето, казват, след завършването остават да работят и живеят в Абърдийн.
Ние вървим по старинните, павирани улици. Всичко тук ни е интересно, искаме да го „запечатим“ – в паметта, но и с фотоапаратите…

 

 

 

 

Изграждането на Кралският параклис започва през 1498 година и продължава цели 11 години. Посветен е параклиса на  Светата тройца и Дева Мария след рождеството. Неговата основна част – Кулата я разрушава буря и  е възстановена през 1633 година. Тя е и символът на Абърдийнския университет.

От 1928 година Параклисът е и военен паметник – тук е отдадена заслужена почит на студентите, загинали във двете световни войни.

В Кингс Колидж (King`s College) се използват много от старите оригинални сгради, но и нови, съвременни, строени в модернистичен стил. Разбира се „най-прочута“ е старата сграда на университета и нейния четириъгълен двор. Маршал Колидж пък е втората по големина гранитна сграда в света.
А между старинните сгради – поляни в „наситен“ зелен цвят, с цветни алеи , които не се нуждаят да бъдат поливани от хората, природата им е „иззела“ това дело.
Едно от любимите места не само на студентите, но и на гражданите на Сребърния град е Университетската ботаническа градина.

 

 

 

То не е градина, то е богатство на красотата. Тук с часове да стоиш – все ще е приятно.

***
Като ни “показват“ Абърдийн не може да се подмине  й Skenez Hause – най-старата градска къща, архитектурна забележителност и скъпоценност в сърцето на града.

***
От тук Хари ни повежда – към живописния едносводест мост от XIV век над река Дон о,Болгоуни, един от най-старите мостове, любимо място на Байрон.
…След петдесет години – отново съм на река Дон. Този път в Абърдийн, Шотландия. В 1966 г. бях на Михаил Шолоховия Дон. Днес, на устието на другата река Дон, която се влива в Северно море – на любимото място на  младия Джордж Байрон.

Пишат съвременници на бъдещия поет, че още при първия опит пресякъл безпроблемно течението, минал от единия до другия бряг на реката. Но правел още и още опити, за да стане по-уверен, докато  стабилно стоял „на поста си“ старият мост…

…Строителството на моста о,Болгоуни започва около 1290 г., ., когато епископ Хенри Чейн е поръчал на Ричард Цаментариус архитектурното решение. Изглежда, че строителството е прекъснато от “Шотландската война за независимост”, защото мостът е завършен през 1320 г., под прякото ръководство и финансиране от Робърт Брус, като се използвани възнагражденията на епископа. Според местните хора първоначалната цел на строителството на моста била да се помогне на английските военни съединения в Морай и Бюкан.

Легендата разказва, че кралят на Мънстър, Кормак Маккарти (Ирландия), е изпратил поданиците си да помагат на Робърт Брус по време на битката при Бенкобур.

Мостът о,Болгоуни представлява единична готическа арка, тясна и стръмна, с дължина 67 фута и 34 ½ височина над черния дълбок басейн.

Байрон е впечатлен от  пророчеството, което  гласи:

Brig o’Balgownie wight is thy wa’

WL’a wifo’s as soon on a mare’s as foal,

Doon ye shell fa’”)

Тези стари  метрични триплети от неизвестен “поет”,  в народната традиция приписвани на Томас  дъ Римър, означавалиО, мост  на Болгоуни, макар че  в младостта силите  са  големи, неизбежно ще остареете и ще дойде ден, когато ще бъдете толкова слаби, че гърбът ви ще бъде разбит от тежестта на един ездач. Денят на съдбата ще дойде за вас, когато рядкото съвпадение ще се случи – човек, който е единствен син на майка си,  ще се опитва да се качи над теб на един кон, единственият жребец на кобила…

Байрон в “Дон Жуан”, в бележка към тайнството (Canto х. 18) ще запише: “Мостът на Дон, близо до “алод тоун” на Абърдийн, с една арка и черния си дълбок поток от сьомга долу, е жив в паметта ми… Все още си спомням, макар че може би не мога да открия ужасната поговорка, която ме накара да спра да пресичам реката, и все пак – да се надвеся над моста с детинска наслада, да съм единствен син, поне на майка ми…”

Мостът е реновиран през 1605 г. и е заменен през 1830 г. с друг мост на 500 метра надолу по течението, който  осигурява важна връзка със североизточната част на Шотландия. И новия мост също „поема“ името “Мостът о, Болгоуни”…

 „„

 

 


Река Дон тук е тиха, спокойна и красива. Диви патици играеха на воля във водите й, изсилваха се в гонитбата две по две – същински малки моторни лодчици.
Къщите около поречието (и край моста) са по-стари и по-бедни, но от вездесъщия гранит. Пред всяка къща – малка зелена площ…
Реката, особено на завоя над моста, прилича много на моята Ботуня…
Тук възрастен абърдинец заговори Сребрина. Оказа се, че е току що пенсиониран работник на църквата…

Сребрина го пита знае ли къде се намира църквата, в която е погребана Мери Робъртсън, първата любов на Джордж Байрон… Не знаеше.
(с л е д в а)

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top