С а т и р и А д а

Изкуство и Култура, Сатириада, Събития 0 Comment 12

Марин БОТУНСКИ

ВУТЕ БЕЗ НАНЕ

До вчера обличаха гордо екипа-
не даваха борда им никой да пипа.
Но днеска се Вуте разделя от Нане,
че Нане пропусна върховен да стане.

Другари са двамата – Нане и Вуте -,
но знаете – Вуте, тъй, по – прословут е.
А най-прословут за да може да стане
са нужни подпори, но не като Нане.

Ех, вярно: Години, Другарство, но няма
да плаче за Нане – целта е голяма.
И той без да спира върви все към нея,
не може по пътя си да се разсее…

И Нане не ахка, не охка – той знае,
че него мълвата народна го вае,
че Вуте не струва стотинка без Нане
и хване ли влак сам – самичък за срам е.

…Как бавно, до блясък, ножовете точи,
мостовете реже ( а долу клокочи
поройна вода)… и става предател
до тук неразделен, ламтящ днес, приятел!…

Но те са обвързани с Минало, с Време,
как тъй живота един ще си вземе?
Че – двама, отделно, макар прословути –
не могат да бъдат ни Нане, ни Вуте!

КРАЯТ НА ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

Светът не е това, което бе. Децата
избягаха от срамния театър.
И ние ходим боси, лихи по дъгата –
все българи, подгонени от вятър…

НЕ ПИТАЙТЕ ЕЛИТА

Изпращам простички послания до вас.
И искам да ви чуя: Имате ли глас?
Че питах често, глупав аз, елита,
а елита мрачен: “Тебе кой те пита!”
И знам – елитът ни не е елитен,
макар да е богатски, двукопитен,
и с тез копита по трибуни хлопа,
и уж ни води бързо към Европа –
дузината години излетяха
и с тях надеждите съвсем изтляха.
А питах просто нещо: в този дим
не виждате ли, без да се предаваме,
че колко по-успешно ний вървим,
ох, толкова по-бедни ставаме?
Що питах често аз елита,
елита щом за нищо ни не пита?
Не питайте овце, когато блеят,
и политици – за какво живеят.
Не питайте и онзи многодум
кога, от где и как е черпил ум,
та тъй безумно и невикан го раздава
по цялата опоскана държава.
Защото, братя, вижте – Росинанта
си е най-обикновена кранта.
И … вместо да я яхнем, като Санчо Панса,
на цял народ разхвърля пасианса.

EЙ НИ, НА…

Родино мила, скъп мой род –
дотътрихме се на Европата в средата…
Ала боли, че пак не сме народ
готов за свободата.

СЛЕД ПРОМЯНАТА

Разхвалваха ме граждани, селяци,
разхвалват ме душевните теляци:
– Опора бе за низши и средняци.
Остана си непроменен!

… И ето – всички умствени бедняци
са по-богати днес от мен.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top