170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ

170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ

Изкуство и Култура, Публицистика 0 Comment 20

На 6 януари България отбелязва 170 години
от рождението на великия български поет,
публицист и революционер Христо Ботев.

ОТ СВЕТА НА ЗВАНИТЕ

Ще се възползвам от думите на големия български художник Златю Бояджиев, който дава ето такъв съвет на по-младия, но също много надарен Цанко Лавренов: „Животът е къс ден. Радостта е кратка. Затова виж слънцето. Цанко, ти идеш от света на званите. Дай на хората венци от слънчеви лъчи.“

От света на званите, на дарените с Божи дар, на гениите, иде Христо Ботев!

Името и делото на Христо Ботев изпълват всички кътчета на националната духовност. Захари Стоянов го определя като „роден и предначертан от необяснимите стихии да бъде човек, … да заповядва и да прави епохи.”  Великите ни възрожденци, сред които най-личен е Христо Ботев,  са успели, според Пенчо Славейков, да изградят „българина у човека”.  Гениалният поет, който бил сред най-будните умове на Европа, вярвал, че безстрашният подвиг на момчетата му ще пробуди заспалата съвест на света, че Европа ще обърне поглед към страданията и справедливата борба на българите.

Във Врачанския Балкан дума и дело се сляха в едно. И „Околчица” естествено стана духовния връх на България.  Както писа лауреатът на Международната Ботевска награда Дмитро Павличко:

Там, с куршум в скалата прикован е

бог български в угасващия ден.

 

 …Лежи поетът, гордият войвода,

 от кръв дими трева и канара.

 В очите му  душата на народа

 гори като негаснеща зора.

В родното небе  Христо Ботев не е звезда – той е слънцето на България.

Българската поезия има своите талантливи,  изключителни майстори – професионалисти. Но Христо Ботев е  Избраникът й. Той е Гения, възпял героичния вървеж на човека и на човечеството към Справедливост  и Свобода.

Безсмъртен!

Заради гениалната  поезия, заради подвига, начело на оная чета,   която  неизменно върви от Козлодуй до Околчица, бележи върхове и падения и осмисля българските ни усилия..

Марин Ботунски

 

Пиер ГАМАРА  (Франция):

„Виктор Юго познаваше дейността на Ботев и през 1876 година призивът му за помощ на българския народ е свързан и с великия подвиг на Ботев. Не по-малко велика и въздействаща е и неговата поезия.“

 

акад. Н. С. ДЕРЖАВИН (Русия):

„Христо Ботев – това е заключителният акорд в историята на петвековната борба на българския народ за свое културно – национално определение и национално-политическо освобождение.“

 

 

Борис ОЛЕЙНИК  (Украйна):

„В Украйна е познат като Шевченко. Той е наш класик. Има го в учебниците по украинска литература. Познаваме го още като деца от майките си. Ботев е влиял, влияе и ще влияе на световната литература.“

 

Ласло НАГИ       (Унгария):

„В лицето на Христо Ботев съдбата разпалва един поетичен гений. Името му трябва да стои наред с имената на Петьофи, Пушкин, Байрон и Хайне, или на вечно големите, на певците на свободата. Неговата лирика е волна, извисяваща се като черен скален орел на небето.“

 

Дмитро ПАВЛИЧКО  (Украйна):

„Христо Ботев живя малко, като светкавица, но неговия живот освети черните нощи на България. Искра от тази светкавица живее и ще живее завинаги във всеки човек, докоснал се до съдбата и творбите на великия българин. От краткия живот, който му беше отреден, Христо Ботев прекара близо пет години на украинска земя – в Одеса, в Измаил, в Задунаевка. Аз се гордея, че неговите свещени стъпки са докосвали моята земя, че в моето небе пламтят звезди, запалени от неговия поглед.“

 

Пиер СЕГЕРС  (Франция):

Враца, 31 май 1976 г.

„Името и поезията на Христо Ботев – един от върховете на световната литература – свързват българската и френската поезия. Христо Ботев е легендарна личност, титаничен поет и революционер. Неговото дело и неговият живот бяха пример за бойците  за свободата на Франция. Ботев беше техен вдъхновител, техен учител в най-трудните моменти, тяхно знаме в борбата.“

 

Рафаел АЛБЕРТИ  (Испания):

„Отново прочетох с жадно внимание неговата поезия. Възхищавах се на дълбоко революционния патос, на любовта му към всичко хуманно, на повика му за непрестанна бдителност, на винаги готовата му за стрелба пушка на боец, насочена срещу поробителите на Отечеството.“

 

Елза ТРИОЛЕ (Франция):

„Ботев е народен герой… Песните му са искри, които запалват сърцата на тия, що се бореха против турци и нацисти.“

 

Ахмад СЮЛЕЙМАН АЛ-АХМАД  (Сирия):

Ботев беше с нас в много битки. Той призова стотици хиляди араби да живеят свободни или да умрат юнашки. Той стана приятел на пастира в планината, на ученика, на палестинските федаини, промъкващи се през огнените линии, на войника, охраняващ границите на своята родина.

 

Микола СИНГАЕВСКИ (Украйна)

Планината се разкрива не пред всеки и не в цялата си пълнота. …Като гениите са планините. Нито една не прилича на другата. Те са по-издръжливи от времето и съдбата. Защото от век на век носят не само ехото на историята, а с върховете си свързват миналото с бъдещето. И ги свързват непоклатимо: със съдбата на народа, с гробовете и песните. Такъв е и гордия Балкан. А сред старопланинските върхове най-достойни за паметта и сърцето са Околчица, Камарата, Купена, Йолковица, Милин Камък. Именно те са осветени с кръвта на Ботев…

 

Ян КОШКА (Братислава):

Ботев е неделим от България и от света. С Ботевата поезия и с Ботевия подвиг светът е по-красив и по-сигурен. Аз не зная какво ще каже поетът със стиховете си на хората в бъдещето. Но Ботевата поезия днес е вик да се запази най-ценното – въздухът, водата, човечността, животът.

 

Расул ГАМЗАТОВ  (Дагестан):

Гордост и пронизваща болка обземат душата, когато човек си помисли за личността на Христо Ботев, за неговата Лермонтовска възраст, когато човек чете неговите двадесет безсмъртни стихотворения…

 

Евгений ЕВТУШЕНКО (Русия):

За Ботев, Вапцаров, Шекспир, Пушкин не трябва да се говори набързо. Те трябва да се четат и препрочитат до края на дните ни.

 

Христо БОТЕВ

БОРБА

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
“Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
“Бой се от бога, почитай царя!”
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
“Боже, помилуй – грешен съм азе”
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец…
Ще викнем ние: “Хляб или свинец!”

 

МОЯТА МОЛИТВА

             “Благословен Бог наш…”

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода –

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top