Кеворк Кеворкян: Плоча без звук – за приватизацията. След конгреса на ГЕРБ

Кеворк Кеворкян: Плоча без звук – за приватизацията. След конгреса на ГЕРБ

Публицистика 0 Comment 19

Автор:
Кеворк Кеворкян

Конгресът на ГЕРБ беше помпозно зрелище, сякаш натъкмено от екипа на „Като две капки вода“ – нещо като конвенцията на Републиканската партия, или, ако сте по-носталгично настроени, като конгрес на КПСС от ерата на Разцвета на Застоя.

Както се полага за една партия, която ще управлява вечно.

Един от депутатите на Бойко – Гърневски – го каза: „Целите на ГЕРБ се мерят не в мандати, а в поколения“.

Само дето не уточни – колко поколения.

Ако БСП само вади нощем паветата от булевард „Дондуков“, може и половин век да изкарат.

Водещи на представлението бяха актьорът Будинов, отскоро депутат от ГЕРБ – същият, и заради когото Волен Сидеров яде бой пред НАТФИЗ; и Йоана, жената на актьора Ненчо Балабанов, който толкова сръчно, в смисъл – беззъбо, имитираше Бойко – тя пък е съветник в Столичната община.

Ето ти знак към поколенията, при това достатъчно ясен.

Волен яде бой, обаче държа приветствено слово към наскоро припознатите си братовчеди и обеща да не ги сваля от власт, покрай тях и себе си.

Телевизиите извадиха по някоя реплика от Конгреса – колкото зрителят да си помисли, че Триумфаторите са се зарили в дреболии.

Например, беше странно, Бойко да се занимава с филма на Елена Йончева.

Да си призная, той не ме впечатли особено – 200 и кусур километра ограда все някъде може да бъде прехвърлена, въпросът е, колко е крадено и крадено ли е изобщо, докато са я строили.

Отговор на този въпрос не получихме.

Изглежда, по някое време и Бойко е усетил, че се занимава с дреболии, та намеси и Левски в разправиите за оградата.

Апостолът им е под ръка за всякакви нужди.

Репликата му беше толкова неуместна, че се замислих, дали не ги прави нарочно тия неща – грозно е, но нищо не му струва.

Идиотите хукват подир въпросната реплика и забравят останалото.

Например – при цялата помпозност и триумфалност на конгреса, една дума на състрадание не беше обелена за Народа.

Така се започва: все по-тържествени конгреси, светът се затваря в конгресната зала, Народът кучетата го яли.

Те го и ядат, всъщност.

Иначе петте големи града процъфтявали, така казват – ако изключим, че им крадат паветата.

Някой ги нарече обаче „черните дупки“, в които потъва всичко, от което се нуждае Голяма България.

Това обаче не е тема за конгрес, който иска да шашне публиката с мултимедийни ефекти.

Един от чуждестранните гости каза в приветствието си, че е щастлив толкова българи да живеят в Испания – изглежда е сметнал, че това е комплимент.

Ами, вземете си ги всичките българи тогава, би казал някой по-проницателен български управник.

Докато говореше за приватизацията, Бойко спомена и Костов – нарече го „голям държавник“, това бе една неочаквана реабилитация.

Спомена и за „синьо-червената мъгла“ – все знаци, че отмества вниманието си от Голямото Синьо Плюскане.

Бойко взе със себе си Симеон при посещението си в Саудитска Арабия – добър повод да се сетим и за приватизационния шедьовър на Царя Беглец: продажбата на БТК.

Костов отказа, при една напълно приемлива оферта, да я продаде на гърците – от съображения за националната сигурност.

Тия неща също трябва да се помнят, за да сме справедливи.

Обаче царските кочияши направо подариха телекомуникационната компания, като приеха една нелепа цена.

Така че, с основание и Симеон може да бъде поне пощипнат по розовите бузки.

Конгресът на Победителите елегантно преля в поредните безсмислени, но и удобни разправии с БСП.

Нинова пак се сети за БКП книжката на Бойко, и как напуснал МВР, за да не се деполитизира. Пък тя не била член на БКП и пр.

Отговорът не дойде от самия Бойко – сигурно щеше да е интересен.

А от един от новите му ваксаджии Т. Биков, който не знае, че мълчанието е за предпочитане пред глупавия отговор.

Ваксаджията открил, че Нинова била фиксирана в Бойко, не можела без него.

Като се има предвид, че и Бойко е фиксиран в Нинова, може да се очаква някой ден брак по сметка.

Ще направят Пети конгрес на ГЕРБ, за да отменят клетвата си, че никога няма да се вземат с „комунягите“, те пък ще обещаят да не вадят повече павета от „Дондуков“ – така се прави голямата политика. Тук.

Цялата банална разправия има за цел да изсърбат по-безболезнено кашата с приватизацията – всъщност, направо да я забравят.

Всички ги е страх, всички са вътре в различни срамни обвързаности.

Да спомена един любопитен факт: След ХІХ-я конгрес на КПСС издават албум.

На едната плоча – речта на Сталин, на другата, и от двете страни, са записани ръкоплясканията в чест на Вожда.

Сега нашите Победители могат да издадат само една плоча с ръкопляскания.

Докато се дърлеха притворно за приватизацията, се сетих за един скорошен репортаж по телевизията: показаха „ретро-апартамент“ – така го бяха нарекли – в Димитровград.

Обзавели го бяха само с вещи от петдесетте години на миналия век – беше се получил един малък и непретенциозен „музей“, но много нужен, за да придобие зрителят някаква представа за ония години.

Покрай това разказаха, как дошли 50 хиляди младежи, които построили града – пак част от тях са работили и в околните мини, построили са и Тецовете, които след близо половин век Костов хариза на американците.

Същите тецове, от които сега купуваме най-скъпия ток.

Последното не беше съобщено на зрителя – оставиха го да се звери в ретро-апартамента и да си мисли за „проклетия“ социализъм.

Макар че би трябвало да се звери в Българската Съдба, която има този неприятен навик да ни подсеща, как се събират едно връз друго истории, разделени от десетилетия.

И които ни убеждават, че нищо добро не ни чака.

Ентусиасти-наивници построили един град и едни тецове – за да плащат сега децата и внуците им на тарикатите-приватизатори най-скъпия ток.

Обаче – да се посмеем сега на апартаментчетата им.

Поне да издадат една плоча за всичко това – може и да е няма.

***

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top