Писмо от “България” 1 Струните на цигулката

Писмо от “България” 1 Струните на цигулката

България 0 Comment 34

Димитри Иванов

На летището един митничар свалил струните от цигулката на един пътник от Пловдив, щото били „режещи инструменти“. Неговият началник казал, че той се е престарал и ще го накаже. Но аз мисля, че митничарят е подражавал на началника си. Казвал си: „Аз стоя тук и треперя пред началника, пък тия, дето правят цигу-мигу, се развяват по света, ама паднаха ли ми сега“. Дай на простака малко власт и гледай какво става.

Става като онези сръбски полицаи, които задържали български лекари, отишли в Босилеград да помагат безплатно на тамошните българи. Става като онзи главанак Главчев, който дотам се напънал да се подмаже на началника си, че изпъдил опозицията от българския парламент. Престарал се човекът. Не е чувал, че в Англия, където е измислена парламентарната демокрация, казват: „Правителството на Нейно Величество“ и „опозицията на Нейно Величество“.

Горкият ни балкански „преход“. Горкият първи демократично избран президент Желев. Комунистите му викаха Желю Жабата, щото ги беше напуснал. Обгради се със съветници комунисти, пребоядисани на демократи, които в Испания, когато жена ми Милка му беше преводачка и му казваше да не казва „Моа оси нон“, а „Моа нон плю“, съветниците му шушнели в ушите „Не й вярвайте на тая, тя е жена на комуниста Димитри Иванов“, макар да знаеха, че никога не съм бил в тяхната партия. Те искали Желю да се излага с нескопосания си френски.

Десет години след това Желю ми каза, че е бил наивен и романтичен. Сега откриха паметна плоча на родната му къща в село Веселиново. Веселиново звучи весело, но е тъжно, че Желю си остана селски философ безсребеник и с раздържавяването, приватизацията и връщането на земята в реални граници съсипа българското селско стопанство, предизвика кражба на иригационни системи и всичко изградено, когато други посткомунистически страни надграждаха постигнатото при комунизма. Желю се отрече от българската комунистическа партия, но не се отрече от марксизма, който казва, че историята се повтаря, първия път като трагедия, втория път като фарс. Тогава партиите още не крадяха толкова пари, че да подкупват циганите, даже нямаше циганозащитници, живеещи на гърба на циганите, уж че вземат пари, за да ги интегрират. Някои turncoats (пребоядисани комунисти) се самонарекоха „десни“. Българското дясно е комично, понеже в него няма нищо благородно. Французите казват, че във френския конвент се зародили понятията „ляво“ и „дясно“, понеже революционерите сядали на левите банки, а консервативните благородници на десните. Те били надменни, за едното нищо обявявали дуел, щото умеели да въртят сабята, шпагата и рапирата. Когато на Дантон му предложили избор на оръжие, той – як и тромав като мечок, казал: „С брадви, аз съм селянин, само брадва умея да въртя“ и благородникът си оттеглил поканата за дуел. После на левите банки седнал един оръжейник и учител по фехтовка. Той нямал ораторския дар на Дантон, но имал дар на комедиант. С комична театралност се кланял на левите и на десните, поднасяйки извинения, че закъснял, понеже трябвало да уреди дребен дълг на честта, но уважаемият благородник бил под грижите на много добър лекар и имал шанс да оживее. Наричали този комедиант Скарамуш, като един от персонажите в италианската Комедия дел арте.

Ама „лява ръка – десен джоб или дясна ръка – ляв джоб“, джебчиите владеят и двете техники, казваха в Пловдив. По късно София се огласи от „Радка пиратка“ и „За крадец не ставаш сине, ти си будала“, но пловдивските майни винаги изпреварваха софийските тарикати. Аз не презирам чалгата.

Безнаказаното измъкване от данъци стана световна практика. „Парадайз пейпърс“ показаха, че в „оптимизирането“ на данъците чрез данъчен рай участват всички аристократи на властта и парите, дори английската кралица. Президентът на САЩ Тръмп каза на Северна Корея: Не бива да сте ядрена сила; трябва ние да можем да ви унищожим безнаказано.

Хайде да помислим. Поговорката „Една патка мислила, мислила и умряла“, не съм я аз измислил, измислил я е народът ни. Пък сега: Вай-вай, Иво Христов казал, че 80 процента от гласуващите българи са дебили. Съгласен съм с Иво Христов, щото съм от най-голямата партия, партията на негласуващите. Гласуващите, все едно за левите или за десните гласуват, придават незаслужена легитимност на парламента ни, пък аз по душа съм свободолюбив като анархист. Знам, че нямам шанс, но Бакунин, идеологът на анархизма, казал: „Когато нямаш шанс, използвай го“. На български по-префърцунено го казват: Прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Варненецът Веселин Марешки, който сега щял да обединява десните политически отрепки, преди това извърши политическа подлост: направи се на чул недочул и поиска оставката на Иво Христов. Преиначавайки думите на Иво, който няма предвид българите въобще, а само гласуващите. Затова аз на гласуващите не им казвам: „Една патка мислила, мислила и умряла“, а по-префърцунено им казвам, че „Мисленето е вредно за вашето здраве“.

DI Copyright

Откриват паметна плоча на Желю Желев на родната му къща в село Веселиново.

Връщането на земята в реални граници отключи грабеж, разруха и малко убийства, а комунистическата национализация беше грабеж без разруха, с повечко убийства и прекършени човешки съдби. Още помня как баща ми го национализираха, още пазя педантичните описи и протоколи на отнетото имущество. Историята се повтаря – първия път като трагедия, втория път като фарс.

Във френския конвент бунтарите сядали на левите банки, благородните господа на десните. Картина от Жак-Луи Давид 1791 г.

Предизвикан на дуел с хладно оръжие – сабя, шпага или рапира Дантон предложил бой с брадви.

Скарамуш бил персонаж в италианската Комедия дел Арте.

Пловдивските майни изпреварваха софийските тарикати, но не презирам чалгата. Тя, както и обичната ни народна музика, идва от народната душа, въпреки че вкъщи слушам Шопен, Бах, Дебюси, Вангелис и Енио Мориконе, а когато българските поп певици запеят „Оставаме, оставаме“, казвам си наум: Вий си останете, на мен, 86-годишния, ми е време да си ходя.

DI Copyright

 Откриват паметна плоча на Желю Желев на родната му къща в село Веселиново.
 Връщането на земята в реални граници отключи грабеж, разруха и малко убийства, а комунистическата национализация беше грабеж без разруха, с повечко убийства и прекършени човешки съдби. Още помня как баща ми го национализираха, още пазя педантичните описи и протоколи на отнетото имущество. Историята се повтаря – първия път като трагедия, втория път като фарс.
 Във френския конвент бунтарите сядали на левите банки, благородните господа на десните. Картина от Жак-Луи Давид 1791 г.
 Предизвикан на дуел с хладно оръжие – сабя, шпага или рапира Дантон предложил бой с брадви.
 Скарамуш бил персонаж в италианската Комедия дел Арте.
 Пловдивските майни изпреварваха софийските тарикати, но не презирам чалгата. Тя, както и обичната ни народна музика, идва от народната душа, въпреки че вкъщи слушам Шопен, Бах, Дебюси, Вангелис и Енио Мориконе, а когато българските поп певици запеят „Оставаме, оставаме“, казвам си наум: Вий си останете, на мен, 86-годишния, ми е време да си ходя.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top