Пленумът на 10 ноември 1989-а „Никакво отлагане на оставката! Има опасност да се пролее кръв…“

Пленумът на 10 ноември 1989-а „Никакво отлагане на оставката! Има опасност да се пролее кръв…“

Водещи новини 0 Comment 15

 

Валерия Велева

Автор:
Валерия Велева

ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 година по коридорите на властта

Като обикновено, на 10 ноември 1989-та Тодор Живков става рано, не изневерява на спартанския си начин на живот. Събира на кафе служителите в „Банкя“. Съобщава им, че ще подаде оставка на пленума, който започва в 10 часа.
В асансьора към третия етаж на Дом №1 в „Бояна“, който отива директно в неговия кабинет, обяснява на шефа на УБО ген. Милушев за решенията на снощното заседание на Политбюро: „Нека дойде по-млад човек, по-енергчен.“ И все пак допълва: „Ще видим на пленума.“ Не споменава, че е е решено Петър Младенов да го наследи.

Заседанието на пленума на ЦК на БКП започва в 10 ч.
Тодор Живков държи едночасова импровизирана реч. С нищо не подсказва, чее е готов да подаде оставка. Надява се с речта да завладее пленума. В обедната почивка се оттегля заедно с медицинската сестра Ани Младенова и ген. Милушев. Мълчи. Не се докосва до яденето. Живков има проблеми със съня. Пие дормикум. Крие хапчетата и по джобовете, за всеки случай. В този ден на обяд таблетка му дава Ани Младенова. Все пак успява да поспи около час.
В 15.30 ч. започва решителният сблъсък. И голямата изненада! Живков е подготвил заключителна реч. Но Георги Атанасов не му дава думата. На обсъждане се поставя въпросът с оставката му. От всички постове, включително и като председател на Държавния съвет. Живков е шокиран. Именно тогава долната му челюст увисва. През това време Шарапов и Фьодоров нетърпеливо звънят на ген. Милушев, шефа на УБО. Избран ли е Младенов, питат, човекът, когото личто Горбачов е предложил за наследник на Живков. Но се налага да чакат. Тече оживена дискусия. Иван Масларов (1912-1992) (главен секретар на Министерството на външната търговия, свекър на Емилия Масларова – б. а.) категорично се обявява срещу Младенов. Предлага Лилов. Думата взема философът акад. Николай Ирибаджаков (1920-2008) и иска да се отложи приемането на оставката. Георги Атанасов реагира светкавично. Прекратява дискусията. Изказали са се 15 души. Стига! Дава почивка. За допълнителна обработка на участниците.
След почивката веднага подлага на гласуване оставката на Генералния секретар на ЦК наа БКП от всички постове. Планумът гласува.
Малко преди 18 ч. оставката на Живков е приета.
От всички постове…
Половин час по-късно ген. Милушев го отвежда в „Бояна“.

Ето денят Десети ноември през погледа на Георги Йорданов.
Четем го в книгата „Откровения“, втората част от трилогията „Притаени мигове“, на издателства „Захарий Стоянов“ и „Светулка 44 АТЕНЕЙ“.

Публикуваме текста без съкращения.

6.00 ч. Спортни занимания.
7.45 ч. В Министерския съвет. Преса. По информацията до Политбюро за българо-турската среща в Кувейт.
9.45 ч. Бояна. Дом № 1 – за пленума на Централния комитет на БКП..
Николай Жишев ми каза, че идва от срещата на Георги Атанасов и Димитър Стоянов с първите секретари на областните партийни комитети. Присъствал и Продан Стоянов. Информирали ги за снощното заседание на Политбюро.
Попита ме: „Вие единодушно ли решихте Петър Младенов да замени др. Тодор Живков?“
„Разбира се. По принцип и по традиция всички решения на Политбюро се утвърждават с консенсус на участниците в заседанието.“
Н. Жишев сподели, че решението на Политбюро ги изненадало. Някои от колегите му прибрали предварително подготвените си изказвания в чантите. Уверили Г. Атанасов и Д. Стоянов, че заедно с членовете на ЦК от областите им ще подкрепят решението на Политбюро.
10 ч. Заседание на Централния комитет в пленарната зала на Дом № 1. Присъстват и гости: Постоянното присъствие на БЗНС, поканени отговорни дейци от науката, изкуството, стопанския живот, управлението.
Др. Тодор Живков изнася доклад за по-нататъшното развитие на страната в сегашната сложна политическа обстановка. Докладът му е повторение на тезисите, публикувани на 29 октомври, когато пленумът на ЦК на БКП бе насрочен. Поглежда към писмения текст, но повечето време говори свободно. Мисълта му е ясна. С поведението си не подсказва, че е разстроен или смутен след снощното заседание на Политбюро. На моменти дори се опитва да се шегува.
12.15 ч. Обяви се обедна почивка.
……
Следващото заседание на пленума ще бъде закрито – само за членове и кандидат членове на Централния комитет и членовете на Централната контролно-ревизионна комисия.
Обяд в ресторанта на Дом № 2. Небивало оживление… Новината за оставката на др. Тодор Живков вече бе известна на всички.
15 ч. Закрито заседание на ЦК на БКП. Георги Атанасов дава думата на Димитър Стоянов, който чете решението на Политбюро от 9 ноември – за приетата оставка на др. Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП и предложението др. Петър Младенов да бъде избран за генерален секретар на Централния комитет.
Кратки изказвания в подкрепа на решението на Политбюро направиха Ганчо Ганев – бивш ректор на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ), Стефан Нинов – председател на Столичния народен съвет, Пантелей Пачов и Минчо Йовчев – първи секретари на областните комитети на БКП в Пловдив и Хасково.
Иван Масларов заяви, че приема оставката на др. Т. Живков. Не познава добре Петър Младенов и предлага да се обсъди и кандидатурата на Александър Лилов.

Академик Николай Ирибаджаков заяви, че поради голямата значимост на длъжността генерален секретар на ЦК заседанието е добре да се отложи, а решението за смяната да се вземе след двайсетина дни – на следващо заседание на Централния комитет. Залата зашумя.

Георги Атанасов обяви 30 минутна почивка и съобщи, че пръв след нея ще говори Лазар Причкапов – първи секретар на Софийския областен партиен комитет.
Край масите, заредени с безалкохолни напитки и плодове – небивало оживени разговори.
При мене дойдоха академиците Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел каза, че „шефът“ (Тодор Живков – б.м.) им предложил някой от тях да се изкаже. „Посочих Жоро (Георги Джагаров). Той смотолеви нещо, но отказа. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се оттегли, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди…“
Заобиколиха ме и други мои приятели. Работниците – герои на социалистическия труд Ради Кузманов, Стефан Рангелов, Константин Джатев, Тенчо Кънев споделиха, че Милко Балев им казал някой от тях да се изкаже от името на работническата класа. Ради Кузманов, към когото гледаха другарите му, отсече: „Вече сме поели по тоя път. Решението на Политбюро трябва да се изпълни“…

След тях акад. Илчо Димитров пък ми сподели, че Гриша Филипов агитира да има изказвания по предложението на Николай Ирибаджаков.

Потърсих Георги Атанасов. Той бе в помощната стая. Заедно с Тодор Живков, Петър Младенов и Йордан Йотов пиеха кафе и спокойно разговаряха. Дадох знак на Георги Атанасов, че трябва да говорим. Тодор Живков ме изгледа с остър, изпитателен поглед.

Георги Атанасов изслуша разказа ми за тревогата на академиците и героите на труда, но нищо не каза…
Ангел Балевски, Пантелей Зарев и Георги Джагаров отново ме намериха. Бяха разтревожени. Джагаров бе развълнуван: „Никакво отлагане на решението! Има опасност да се пролее кръв…“
Илчо Димитров мислеше, че обстановката се усложнява: „Напрежението сред хората продължава да расте…“
Отново потърсих Георги Атанасов. Преценихме, че е добре Лазар Причкапов да предложи изказванията да се прекратят.
Срещнах се с Л. Причкапов. Той не възрази след краткото си изказване да предложи разискванията по решението на Политбюро да приключат. Така и стори.
Георги Атанасов: „Който е съгласен с решението на Политбюро… моля да гласува… Решението се приема.“
Генерал Славчо Трънски и още няколко другари поискаха да говорят, но Георги Атанасов не ги забеляза и даде думата на новоизбрания генерален секретар Петър Младенов.
Петър Младенов благодари за доверието и изказа сърдечна благодарност на Тодор Живков за повече от тридесетилетната му успешна ръководна дейност начело на партията и държавата.
След като Г. Атанасов закри заседанието на ЦК, Продан Стоянов покани Политбюро в кръглата зала за кратко заседание.
Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се предостави за обитаване служебна вила в Бояна, лека кола и шофьор, сътрудник, охрана и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е правилно пенсията му да бъде равна на заплатата на председател на Държавния съвет и да остане член на Комисията по изменение на Конституцията.
Политбюро прие предложенията на новия генерален секретар на ЦК на БКП без възражения.
Разделихме се с бодро настроение…

20 ч. Телевизия.
21 ч. Класическа музика – CD.
Литература…
––––––––-

11 ноември 1989 г. Зааседание на Политбюро на ЦК на БКП.
Обсъжда се пенсията на Тодор Живков. Досега е получавал 2500 лева заплата като генерален сектерат на ЦК на БКП и още 1500 лева като Председател на Държавния съвет. Младенов предлага пенсията на Живкова да остане колкото е била заплатата му – 2500 лева и никой не възразява. След това се обсъжда заплатата на новия генерален секретар. Предлага се да бъде 2500, но Младенов отказва и заявява, че 1500 лева му стигат. В крайна сметка се взима решение заплатата му да бъде 1800 лева.

Разправата
Противно на всички обещания на другарите Тодор Живков остава в резиденцията в Банкя само седмица – до 16-17 ноември. След това започва лашкането му от вила на вила. Първо – във вила „Калина“ в Бояна. През декември е изолиран. Достъп до него получават само Жени и синът му Владимир. Започват обиските в домовете на Владимир, на зет му Иван Славков, на Евгения.
По-нататък събитията са известни. На 18 януари Живков е арестуван. През 1992-ра – осъден на 7 години затвор, през 1996-а – оправдан като държавен глава. Срещу него се водят общо пет дела. През 1997-а домашният му арест е заменен с подписка. На 5 август 1998 г. издъхна в Правителствена болница.
„Епицентър“

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top