Честит празник на будителите!

Честит празник на будителите!

Водещи новини, Изкуство и Култура 0 Comment 15

 

Петър АНАСТАСОВ

***

В  ЧАСА НА ТВОЕТО МЪЛЧАНИЕ, РОДИНО,

когато плачеш за убитите поети

и щъркелът виси в небето синьо,

и слънцето ти баладично свети…

Когато стиховете са прекрасни

и даже речите без тях не могат,

когато вечерта смирено гасне

и пламва Дебеляновият огън…

 

Наистина не бих могъл безгрижно

на даденото даром да се радвам,

но страх да не умра скоропостижно

в душата ми безсрамно се прокрадва.

И всичко си отива по местата,

и вече мога сам да проумея:

те просто преминаваха чертата,

а ние просто спираме пред нея.

 

Поезията всъщност е голгота,

която ни сродява с вечността.

Но ние сме по-малки от живота,

А те са по-големи от смъртта.

 

 

***

ПОЕЗИЯТА Е НАУКА

за истина и красота.

Поезията е неука

да се прекланя пред властта.

В  поезията се оглежда

непобеденият човек,

понесъл в своята надежда

надеждите на своя век.

 

Поезията е държава,

религия и ренесанс.

Поезията продължава,

поезията става шанс.

 

Поезията става изход,

макар че вчера беше вход.

Небето става все по-ниско –

поезията става свод.

 

Поезията става стреме,

стремление и хоризонт.

Поезията става време,

поезията става фронт.

 

Разстрелват я по стадиони,

заравят я  под обелиск.

А тя създава шампиони

по мятане на слънчев диск.

 

Андрей АНДРЕЕВ

 

КЛЕТВИ

 

Лесни са всички клетви за вярност,

къси са всички нощи за обич.

А грачи нейде в полето гарван –

в потайно време, в среднощни доби.

 

Дяволът там ли кладе огньове,

Господ ли в своя рай се прехласва?

Ти не поглеждай в чужди дворове.

И не прегръщай лъжливи братства.

 

Свят като свят е. Борба за хляба.

Борба за вяра. Борба за истина.

Взимай от него колкото трябва.

Късай излишното, без да му мислиш.

 

И стъпвай здраво в дните горещи,

докато има младост  и сили.

Слънцето само да те посреща.

Месецът нощем да те закриля.

 

Тежко ли? Вярвам ти. Но си повтаряй

от днес за утре, та чак до гроба;

лесни са всички клетви за вярност,

къси са всички нощи за обич.

 

ДОМЪТ НА КОЙТО БЯХ СЕ ОБЕЩАЛ

 

Ще си намеря дом, но ще е късно.

В. Радинска

 

Домът, на който бях се обещал,

да бъда верен страж в часа обсаден,

отдавна е предаден и продаден,

отдавна моят дом е изгорял.

 

Сега стоя пред черните стени

и пепелта обръщам – да изровя

за щастие магарешка подкова,

за вяра – клонче от развалини.

 

Сняг траурен се трупа върху мен

и чувам глутница в нощта да вие.

До сутринта кого ли ще затрие

и чий ли дом ще бъде изгорен.

 

Но моят ослепял народ мълчи.

За дълго ли, за кратко ли – не зная.

Духът му по какво да разпозная,

та той от роба да го отличи.

 

И сричам твоя плач не изгорял

срещу небето, като дрипа мръсно:

„Ще си намеря дом, но ще е късно“.

Домът, на който бях се обещал.

 

 

 

Валери СТАНКОВ

 

 

КАЖЕТЕ НАЙ-КРАСИВИТЕ СИ ДУМИ

 

Аз всяка крива дума ви спестих.

Старателно изтрих я с хлебна гума.

Не вдигнах покрив – аз живях във стих.

И никому не казах лоша дума.

 

Ако е птица, литнала на юг,

напролет може пак да я приема.

Но тя – по-тежка от акула чук,

забива ми се в мозъка, в корема.

 

Тя свредели в душата ми върти.

Лети в цевта нарезна на куршума.

Човек събира двете си пети,

най-често поразен от лоша дума.

 

Добрата дума! – снопче светлина,

забрадка на Жена насред шинели! –

а лошата мирише на война,

подир която никой не печели.

 

Веднъж решиш ли да я изречеш,

хилядократно тя ще ти се върне.

И няма кой да ти запали свещ,

щом Господ Бог очите ти обърне!

 

А колко му е? – с песен на уста

да спреш дори картеча от куршуми?

Преди да си отидем от света,

кажете най-красивите си думи!

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top