МЛАДИЯТ БЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТ Късчета радост от  М л а д а   „О к о л ч и ц а“

МЛАДИЯТ БЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТ Късчета радост от М л а д а „О к о л ч и ц а“

Водещи новини, Изкуство и Култура 0 Comment 20

Величка Петрова Зердашка, 16 г., гр. Пловдив:
От специалната, балканската порода,
дето от мъжете сторва колоси, титани!-
тръгва бледният, нетленен Ботев,
тръгват с него песните, Балкана
и остават да блещукат сред звездите
и да търсят на героите душите…

Антоанета Емилова Чолакова,16 г., гр. Кърджали:
Жив е.
Където сме ние, там е и той.
Там, където екне българска реч.
Там, където нашето знаме се вее…

Йордан Иванов Шопов, 12 г., гр. Свищов: -Докато има България и българи, Ботев ще бъде в сърцата ни: пример за смелост, героизъм, любов към Родината!

Камелия Христова Панайотова,17 г., гр. Варна: – Не го погълна полето, в небе се изнесе.

Касандра Пламенова Недялкова, 12 г., гр. Дряново: – Обичам Ботевите песни, обичам родния Балкан…

Владимир Илиев Илиев, 17 г., гр. Карнобат: – Не случайно го наричат гений. Да преодолееш собственото си време и пространство. Да определиш нови граници на свободата. Да осъзнаваш как се движи света, а никой да не те разбира. Да си млад, а младост да не помниш. Колко ли му е струвало? Каква цена е заплатил!

Стивън Чавдаров Димитров, 14 г., гр. Радомир: -Задавам си въпроси, на които трудно намирам отговори или, отговаряйки, изпитвам парлива болка. Запомнихме ли и съхранихме ли идеалите на Ботев и на героите, жертвали живота си в името на свободата?

Сабрие Тефик Тефик, Кърджали: -Предците ни са дали най-скъпото, което имат – живота си. Ние пък можем да отдадем ума и знанията си, силите и труда си за твоя облик, Родино.

Анелия Надеждова Цветанова, 13 г., с. Владимирово:- Ако в България на сто човека се падаше по един Ботев, ние никога нямаше да дойдем на това „дередже“. В момента никой не се интересува от страната ни, всеки се спасява поотделно.

Камелия Христова Панайотова,17 г., гр. Варна:– Да можеше да се върне юнака, че да берем цветя в градина и да кичим глави и пушки, но го няма и няма да се върне. На негово място е парламента, а парламентът нехранимайка излезе – пропи бащино имане, покри цял народ с дълбоки рани, а мойта младост зелена увехна и най-лошото е, че другари не ме гледат наедно с тях да се смея, ами с мен съхнат… И ще ви кажа кой ни в таз робска люлка люлее – сами. И от толкоз години търпим, че да си спасим душите, а те и тях ни взеха. Ботев нямаше да ги вземе, щеше да ги нахрани, да ги напои…

Марин Руменов Събев, 15 г., гр. Пловдив: – „Богатите – още по-богати. Бедните – още по-бедни. И за жалост броят и на двете се увеличава постоянно. Не, аз не говоря за честно забогателите хор, а за чисти измамници и лентяи. И не, аз не говоря за просто бедни хора, а за такива, на които домовете са отнети от банки. И сега – бездомни, просещи и без да знаят дали ще имат какво да поставят на масите за вечеря… О, чакайте малко, та те дори нямат маси…

Нанси Петрова Александрова, 17 г. с. Владимирово, обл. Монтана: -Днес всеки търси оправдания за несгодите си – било с политиците, било с мутрите, било със системата… Винаги в България е най-мръсно, обществото е най-корумпирано и населението е най-бедно…. И вместо да се борим за свободата на земята на Ботев, ние бягаме „по гурбет“ по чужди земи я в Европата, я в Америка, или където те отвее „вятърът на промяната“…

Денис Деянов Стефанов, 15 г., гр. Шумен: – Къде е чистата и свята свобода, или всичко е само свободия?

Виктория Ангелова Ангелова, 16 г., гр. Кърджали:- И небето плаче! Това са Ботевите сълзи!…
Защо мълчите? Ние сме днес България, ние сме бъдещето й! Да оплодим земята си с нашата духовна сила, с желанието за промяна. Да покажем на света как се милее за Отечеството!

Кристияна Боянова Кирилова,17 г. гр. Варна:
Родино, скъпо ми е всяко кътче в теб
и тъжно ми е да те гледам тъй самотна.
Над теб лети пореден самолет –
децата ти остават те сиротна…
……
Ако към теб сгрешила съм – прости ми!
Ти любов си, светлина и красота…

Мариета Стоянова Маринова, 16 г., гр. Прага:
От на Балканите блестящата царица,
превърнала си се в прегърбена орлица.
Вдигни глава, ти, майчице хилядолетна!

Мария Андреева Топузова, 17 г., гр. Гоце Делчев: – Сега важните неща за мнозина са парите, модата, луксът, но все пак има и такива съвременници, за които пролятата кръв в името на свободата значи много и почитат истински делото на Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и всички български родолюбци. Именно ние, които не забравяме тези велики българи и делата им, няма да позволим истински важните неща да се превръщат в маловажни… Родината е нещо малко или много скъпо за всеки един от нас. Тя е – „Земята на Ботев“, моята земя!

Надежда Деянова Дечева, 15 г., гр. Чирпан: – България – майка на синове, слели в едно поезия, мечта и синовен дълг. Простосмъртни, родени и предназначени, според Захари Стоянов, да правят епохи. Човеци, чужди на подлостта и лъжата.

Теодора Кирилова Костова, 17 г. ,гр. Кърджали: – Така изглежда будния калоферец, така влезе в нашите сърца: едновременно поетичен гений и пламенен революционер; вулкан от емоции и страсти; символ на сила и чистота, причастие за всеки българин.

Кристияна Иванова Йорданова, 15 г., гр. Стралджа: -Земята на Ботев живее в песента на птиците, в танца на тревите, в гайдите на момците…Земята ни е прекрасна – ведра, просторна, многоцветна. Имаме си кътче от рай!

Моника Мигленова Желязкова, 16 г. гр. Варна:
На колене ти паднал й признаваш,
че от родината по-свидно нямаш…

Глория Руменова Петрова, 15 г., гр. Силистра:
Научих се от малка да обичам
на житните поля позлатата,
реката, край която тичам,
и въздуха във планината.
От страниците ни история
научих за мира и свободата,
за жертвата на нашите герои
загивали в борбата…

Петя Григорова Григорова, 16 г., гр. Генерал Тошево: – Защото Ботев е от онези вечни и нетръгващи си хора. Чисти и съвършени. Бил е тук и винаги ще бъде.

Джордж Георгиев Петров,15 г., Враца:
Орлите по скалите са накацали,
момчетата на Ботев са край тях.
Войводата се взира във душата си
и пита се: „Дали извърших грях?“
…..
Куршум отеква. Пада в миг войводата.
Главата му е пълна със въпроси.
А знае ли, че изстрелът съдбовен
печата на безсмъртието носи?

Димитър Драганов Драганов, 17 г. гр. Стралджа:
Съзрях във очите им смели
сълзи на поробен народ,
и кръв по земя да се стели,
и смърт да надвива живот.

Гергана Борисова, 13 г., гр. Свищов: – Ботев е гордост за нашето вчера, но и надежда за нашето утре… България е страната, на която е отдал душата си. И нека роденият последен помни: България започва с всеки от нас, с нашия живот, с нашата усмивка!

Елена Михайлова Попчева, 14 г., гр. Ракитово: – Ти си тъй нужния ни пример! Ти си в мрака ярката ни светлина!

Борислава Бориславова Пангалова, 17 г. гр. София: – Безсмъртните произведения на Христо Ботев, освен блестящо доказателство за изключителния му талант, са въплъщение на истинската ни национална същност.

Румяна Марианова Кирова, 13 г. с. Баница: -От Калофер до „Вола“ вечен огън гори…

Виктория Пламенова Недялкова, 12 г. гр. Дряново: – Вятър вее високо, на Вола, цветни поляни, окъпани в слънце горят…

Васил Антонов Тончев, 18 г., гр. Кърджали:
Последно действие се случва на високото…
Да видиш как земята приласкава
душата на бунтовния безбожник,
който със перото си написа
една молитва – нова и прочувствена:
Да мреш не пред олтара в църквата молитвено,
а за народ, за вяра и свобода!

Симона Дамянова Савчева, 12 г., гр. Плевен:
И небето и земята,
и морето и тревата
викат неговото име…

Йоанна Минчева, 12 г., гр. Провадия: – Вярвам в народа, през годините не свел глава пред несправедливост, болка, тъга.

Джансу Юсменова, 12 г., гр. Провадия:
Живеем в земята на Ботев.
Да, живеем…
Но дали да живеем умеем?!
Животът ни е като лотария:
едни са вечните печеливши,
а кадърните напускат България…

И пак тя:
Да загърбиш дом, родина; да устоиш в „тежката чужбина“;
Да събереш най-храбрите момци; да загинеш в бой за свобода…Нима някой мисли, че не е истински подвиг това?!

Милена Бончева, 18 г. гр. Игнатиево, област Варна: – Чужбина дом не става! Трябва да сме тук и да се борим за по-добър живот…
Земята на Ботев е една- нека я боготворим, обичаме и закриляме!

Берна Шабан, 16 г, Главиница: – Де да имаше неколцина като Ботев сега… България можеше да е в друго, по-добро състояние…
Щом революционният дух на българите е кипял дори когато са били под робство, може да кипи и сега…

Милица Светославова Гечева, 17 г. ,гр. Кърджали: – Но защо се боите да бъдете себе си, макар и различни от останалите? Та нали затова сте тук? Да покажете светлото, новото, чистото, доброто и в същото време нашето, националното, ценното. И точно там се крие красотата – всеки ще може да открива частица своя истина у някой друг и да се променя.
Да се променяме и да се борим за свободата си, каквато и да е тя, с цената на всичко!

Надежда Йорданова Станчева, 17 г. , гр. Стралджа: – Да се научим да бъдем свободни – свободни духом!
Габриела Димчева Господинова,12 г., гр. Генерал Тошево:
Сърцето му от злато, душата му – тъй млада…
И силно, гордо той говори пред всички хора по света…

Тодор Любомиров Наумов, 16 г., гр.. Несебър: – Ботев … пише завета, който според мен и днес трябва да е приоритет всекиму, а именно: „нашият народ има свой особен живот, особен характер… дайте му да се развива по народните си начала… и ще видите как той ще се устрои… Или не виждате зародишът на българските общини без всякаква централизация?“
Точно в тези възрожденски общини стоят темелите на българската свобода и дух!

Севиляй Осман, 16 г., Главиница: – Той беше човекът, който с вдигната глава казваше: „Аз съм българин!“

Сеира Исмаил Мохгаяли:, 17 г., гр. Гоце Делчев: – В началото учех само защото бе заложено като регламент, но по-късно, когато четях всяко следващо негово произведение, разбирах колко искреност, сила, но и болка е вложил в тях.

Александрина Стефанова Петева, 12 г., гр. Варна:
Защо като Ботев не мога да стана –
малка на ръст, но на смелост голяма,
невръстна сега, но с разум дарена…

Есил Айханова Шукриева, 14 г. гр. Стражица: – Потомци Ботеви сме ние. И с вдигнати глави вървим.

Рени Хинева, 15 г., гр. Добрич:
Хората забравят, но душите знаят,
че онази гордост ще е в нас до края.

Виктор Николаев Колев , 13 г.:
ЗЕМЯТА НА БОТЕВ
И зелена, и синя,
и шарена, и бяла,
от Ботев целуната –
моя българска земя!

Една целувка – и в нея
небето и земята.
Една целувка – с нея
съм най-богат наследник!

Защото е целувка –
минало и бъдеще,
отговорност, богатство,
дълг, любов и благослов.

Димо Красимиров Савов, 16 г.,гр. Силистра: -Такъв бе Христо Ботев. Бог на Свободата!

Яница Диянова Крумова, 12 г., гр. Свищов:- От Ботевата кръв, попила в българската земя, са пораснали милион цветя – това сме ние, децата на България.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top