Илия БОРИСОВ       ВРАЦА – ОБИЧАМ ТОЗИ ГРАД

Илия БОРИСОВ ВРАЦА – ОБИЧАМ ТОЗИ ГРАД

Водещи новини, Враца 0 Comment 85

На 10 юли 2017 г. доайенът на врачанските журналисти
Илия Борисов навършва 86 години. Да е жив и здрав!

 

Илия БОРИСОВ

ВРАЦА – ОБИЧАМ ТОЗИ ГРАД

Това е моя град, градът на щатливата ми младост. От 1955 година до сега не се отделих за по-късо или за по-дълго време от него. Пътешествах в десетки страни на Европа, но сърцето ми остана във Вратица… Вратца… Враца! За мен това е природно най-красивия град в хубавото ни отечество. С една драматична, забележителна история.
Бързам да напиша, че не съм кореняк, а съм от пришълците на Враца. Много пъти думите ми са скачали на белия лист, все за захвала на природното чудо на Врачанския балкан и на този шарен и пъстър, с бляскава красота град. Слушал съм загадъчни легенди от старите врачани. Поети са въз¬пявали Враца в стихове, художници са рисували града, фотографи са го запечатвали в снимките си, историци са го определяли като старо бунтовно гнездо. В далечни години поетът Орлин Орлинов написа:
Издигай ръст върху скалите.
И сам като скала бъди,
сроден навеки със орлите
мой град, неустрашим в бедите.
Ти – смърт и робство победил!
От гъсто изписаните страници в съдържателни книги научаваме – първото историческо селище, възникнало около някогашната римска крепост при прохода, е Вратица. Казват, че е станало при славянските нашествия на Балканския полуостров през III и VII век. Това се потвърждава от врачанския надпис на Асеновци. „Врачанското евангелие“, писано от неизвестен автор през XIII век, е най-стария книжовен паметник.
Опустошавана и опожарявана, посипвана с вода и хвост, горяла и бомбардирана, тънеща в мизерия и бедност, Враца от векове е оцеляла и днес е в своя разцвет. Опитвал се е да я покори и затрие влашкият войвода Михаил Витяз, далматинецът Дели Марко е упражнявал насилническата си власт, мъчели са се в многобройните си опити да я съсипят кръвожадните черкези и кърджалии, турски злодеи са клали народа без всякаква милост. Юсуф паша направил градеца най-беден и сиромашки.
Никой, обаче, не успял да унищожи града-крепост на гордия български дух и да го изтрие от земята.
Враца няма Айфелова кула и славата на Париж, но има един свещен и висок връх „Вола“! До него и „Околчица“! И един горд и баладичен Балкан, в който се шептят нестихващи легенди и предания за боевете на предвожданата от юначния боец и революционер, гениалният поет Христо Ботев храбра чета срещу турските поробители.
Тук няма дворци и небостъргачи, но има две средновековни кули. В дебрите на близката планина е приказната и омайна пещера Леденика.
Враца няма катедрала от рода на парижката „Света Богородица“ и столичния храм „Александър Невски“, но има четири църкви, грейнали като незагасващи слънца. Във Възнесенската църква – храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“, построена някога в най-богатата махала на града, са извършвали църковни служби дядо Петко Славейков – учител по това време тук, йеродякон Игнатий, апостолът на свободата Васил Левски, огласял църквата с песнопенията си на 29 август 1872 година.
Има един уникален и оригинален по архитектура централен градски площад – сърцето на Враца, където се извисява паметника на войводата Христо Ботев. Негов величествен декор е Балканът. Всяка година на първи и втори юни Враца се превръща в привлекателна столица на неугасимия и свободолюбив борчески дух.
Враца е първия град в България с пешеходна зона – мраморният булевард, където може да се види съвременна подредба на модерни и на европейско равнище магазини и търговски комплекси на оживения площад „Македония“.
Паметникът „Вестителят на свободата“, издигнат на най-високото място – хълма Калето, скалното ждрело Вратцата, скулптурата „Дух и материя“ на ваятеля на мрамора проф. Андрей Николов и няколко забележителни паметници на възрожденци са ярко доказателство, че в тази най-голяма община в Северозапада животът ще пребъде, защото пази и почита своето минало и е устремена смело към бъдното. Мъдреците учат, че който гледа само към миналото, е сляп, а който гледа само в бъдещето, е глух!
Не една и две са художествено-документалните книги и съчинения за Враца. От всички най-стойностна е творбата на проф. Димитър Йоцов „Културно-политическа история на Враца“, чийто първи том е отпечатан през 1937 година, а вторият – през 1943 година. Говори се, че първият историк на града е Йордан Попгеоргиев, публикувал своята студия „Град Враца“ в десети том на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ през 1904 година.
Прелиствайки страниците от богатата история попаднах на публикация на популярния за времето писател, хуморист и карикатурист Райко Алексиев, отпечатана на личен ден – 1 май 1942 година в хумористичния вестник „Щурец“ (първият брой излиза на 13 май 1913 г.)
„Позив:
Драги съграждани врачани, настъпило е крайно време да повдигнем глас и да искаме Враца да бъде обявена за столица на страната.
Стига скромност!
Стига отстъпчивост!
Град, който е дал толкоз много на страната, не може вечно да стои във вида на второ качество и да му се подбиват злоезичниците, че „във Враца и гарга не каца“.
Кой град е дал в един и същи кабинет двама министри? Враца. Кой беше най-дълготраен министър? Бай Цветко – врачанин. Кой министър на вътрешните работи някога издаде наредба да се мери със сантиметри от полицията дължината на женските рокли? Балабанов – врачанин. Председателят на търговския съюз? Йоцов – врачанин. Първата мис България? Мара Йоцова – врачанка. Председателят на читалищния съюз? Найчо Анков – врачанин. Председателят на стоковата борса? Кръстеняков – врачанин. Началник на софийския гарнизон? – Генерал Наков – врачанин. Кой е най-големият български скулптор и то с най-голямата брада? Андрей Николов – врачанин. От кой град са единствените в цяла България двама граждани с име Океан Начев и Океан Младенов? Кой е най-разпространеният, най-веселият и най-музовирджийски вестник? „Щурец“ – почти врачанин.
Къде има паметник на Ботьов, който съвсем не е Ботьов? Враца. Къде е най-гъста мъглата? Във Враца.
Следователно или направете Враца столица, или всичките врачани ще ви кацнем в столицата. Толкоз.“
Узнаваме, че по времето, когато е писан хумористичния позив, Враца е имала 16 хиляди жители, а към средата на отминалия XX век в столицата са живели 14 хиляди врачани.
От разговор със завеждащ службата „Гражданско състояние“ Снежана Христова разбрах, че в момента живеещите във Враца са 67 746 човека – 20 104 са с адрес в жилищния комплекс „Дъбника“, в съседния квартал „Сениче“, оттатък пътя за село Лиляче, са 4 324, в „Младост“ – 3 477.
Ако искате да обозрете панорамата на древна и нова Враца, трябва да се изкачите на височините край туристическата хижа. От там се открива красива гледка към града. Очарованието на Враца блика от легендарния Балкан и от старите извори на Акбунар и Гламея чак в ширналите се простори на врачанското поле до Веслец – вилната зона на врачани и предпланинския рид Милин камък.
Френският пътешественик Ами Буе през 1936 – 38 година е бил във Враца. Градът будел възхищение в руския граф Алексей Толстой, френският географ Лежан, смятаният за „Колумб на Европа“ унгарец Феликс Каниц. Популярният московски драматург и поет Виктор Розов възкликва: „Враца е най-поетичният град на България!“
Не е възможно да се разкаже за всичко в този град. Както е казал мъдрият: „Трудно може да се обхване необхватното“.
2009 г.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top