ДА ТЕ ИМА,  ПРОФЕСОР ЧАЛЪКОВ. ТАКЪВ!

ДА ТЕ ИМА, ПРОФЕСОР ЧАЛЪКОВ. ТАКЪВ!

Водещи новини, Свят 0 Comment 195

Марин БОТУНСКИ

Преди време писах в кратка бележка, че големите българи никога не са били много и че в несвършващия Преход, те все повече намаляват. Проф. Иван Чалъков е един от малцината големи българи. Всички, които са преминали през „чернилото“ на страшната болест и след усилията му са видели „светлинка в тунела“(аз съм един от тях), ще потвърдят тези ми думи. А те не са един и двама, не са стотици – хиляди са… Защото както е остър на думи и както може да се скара на пациент за пушене на цигара, за неизпълнение на предписания, за неспазване на правила, така „застава“ до него, в окопа за съпротива, за борба с болестта и се бори до край, с всички сили и с великолепно лекарско проникновение.
На 5 юни в „Честно казано“, с водеща Люба Кулезич, двама изтъкнати български лекари – проф. Иван Чалъков, началник на Първа клиника УНГ в ИСУЛ и д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз, са поканени да разсъждават по обявената от водещата тема: „Ламята в здравеопазването – ще се пребори ли с нея новия министър на здравеопазването Николай Петров?“.
Какво казва в това предаване проф. Чалъков. Като не иска да се разрушава доброто, създадено в годините, сравнява: „Английската ливада се прави за триста години. И в един момент идва трактористът и я разорава… Но той е тракторист… Николай Петров е много сериозен човек. И той или ще направи нещо, или… Трябва да бъде подкрепен…. Николай сам не може нищо да направи..
Проф. Чалъков поставя следните важни въпроси:
1.Задължително здравно осигуряване.
2. Да се премахне привилегията на държавните чиновници.

3. Да се престане с абдикацията на държавата от гръбнака на здравеопазването – това представлява премахването на Бордове на директорите на болниците, превърнати в търговски дружества.

Казва, че в Бордовете на директорите има детски учителки. Детска учителка в борда на Болница!)
Посочва: В Северозападна България няма нито един патолог!
Предлага: Повишаване на ниската здравна вноска!
И – големият въпрос: Частните болници! Частните болници, които в петък, събота, неделя не приемат болни. Тези болни остават в държавните болници…

„Стига сме крили, че в здравеопазването има мутри в бели якички, които създават частни болници, а след това ние поемаме най-тежките случаи. …“
Поставя въпроса: Милиард и 400 милиона, които взе Дянков, кога ще се върнат в Здравната каса?
Сега пациентите плащат и за пръстовите идентификатори. И Здравноосигурителната каса е с дефицит – всяка година.
Винаги е имал куража да назовава точно проблемите на здравеопазването у нас. Вярно, остро са поставени, но пък от години е ясно, че без решаването им няма да се оправи българското здравеопазване.
Вечерта, след предаването, към 21.15 ч., проф. Чалъков излиза от дома си до магазина, да купи нещо и да разходи кучето, да е „на въздух“ половин час. И случаен, непознат, без никакъв повод, без да са разменили дума, излиза срещу него, нанася мощен удар с юмрук в лицето му, и … избягва. Разцепва устната му, поврежда зъби…
Случаен минувач се притичва на помощ на професора, подгонил и нападателя, но онзи, около 40 годишен, избягал.
И май, не го открили до днес!
И това – не в затънтено село или в провинциалните градчета, повечето оставени на Всевишния, а в столицата, до НДК, при май най-наситената с полицаи държава, при стотиците видеокамери по столичните улици и кръстовища.
Иван Чалъков, преди да е доцент, и преди да е професор, през всичките години утвърждаваше неизменните си качества: да не отстъпва пред коварствата на болестта, да не ни позволява да се „глезим“ и даваме свобода на човешките си слабости, да е як български характер, немилостив и безапелационен към чиновническите, администраторски и политически недомислия, да се бори за всеки човешки живот (независимо беден или богат, високопоставен или никак непоставен е пациентът), да усъвършенства професионалните си качества (своите и на хората от екипите до него, на студентите по медицина), за да могат да довеждат до успех борбата за човешкия живот.
В тази борба проф. Иван Чалъков не се церемони с нищо и с никого, не признава големства, министри и партии, стои пред всички нас – открит и откровен, по-голям от всички тези „бели якички“, които може и да са поръчали въпросния вечерен удар на бягащият смелчага. Тези “ударни“ разбойничета, които нямат кураж да се изправят срещу Кубрат Пулев, или Тервел, но са смели в тъмното и в бягството, не могат да уплашат хора като проф. Иван Чалъков. Не могат да го уплашат и поръчителите им, ако има такива, защото, има ли ги, и те ще са горе-долу същите „герои“, които при първия шамар на съдбата, както казва народа „ще ореват орталъка“.

Знам, че няма да се уплаши, няма да се стъписа. Той е държал (и държи!) скалпел над най-фината човешка струна – Гласната! И не е трепвал. Смята ли някой, че ще трепне от Преходната българска  посредственост!
Знам, че няма да им се даде.
Те не са му по мярката. Нямат завидните му качества и умения. Нямат Иван Чалъковия характер. Нямат острия му ум, не са остродуми. Поболеят ли се – ще захленчат пред кабинета му, страхливи за живота, за парите, за постовете си, за предателствата…
И той, Големият, преглътнал болка и обида, ще ги спасява…
Защото е професор Иван Чалъков! Защото хората, които стоят зад него, рамо до рамо с него, са много повече от онези, които се омилкват край „белите якички“. Много повече, по-добри и по-смели.
Да те има, професоре. ТАКЪВ!

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top