„М л а д а  „О к о л ч и ц а“   ЖИВЕЕМ В ЗЕМЯТА НА БОТЕВ

„М л а д а „О к о л ч и ц а“ ЖИВЕЕМ В ЗЕМЯТА НА БОТЕВ

България, Водещи новини 0 Comment 7

Петя Григорова Григорова, 16 г., гр. Генерал Тошево

През онзи мрачен период от историята ни, пропит от страхове и безмилостни събития, оставил незарастващите си рани по нашите земи, България е била просто скъп спомен, мечтан блян на народ, опитващ се да се пребори за собственото си съществуване. През тези години, изпълнени с липси, най-ярко са горели идеалите на онези, чиито сърца са биели за България. Тогава страната ни е имала най-голяма нужда от своите герои. А техните идеали, техните копнежи и най-заветни мечти са незагасващи и вечни, защото звучат все толкова близко и живо, дори и след неизбежните белези на времето. И ако сме достатъчно наблюдателни, можем да ги открием навсякъде около нас, разпилени по красивите български земи, ехтящи в историите на поколенията и запечатани като снимка в произведенията на възрожденските ни творци. Те носят спомена за своето съществуване, чисти и съвършени, под всякакви форми, като горд паметник на своите герои.


И там, сред силните думи и завладяващите предания, несъмнено ще срещнем името на Ботев, превърнало се в символ на волята и на вечно борещия се български дух. Той е от онези вечни, нетръгващи си хора. А ние живеем в неговата България. Земя на герои, земя на невъобразимата смелост и жертви, костващи им всичко. Земя, пропита с история. Но защо ми се струва, че макар и разделени от само няколко века, земята на Ботев, земята, в която живеем днес, са две съвършено различни места?
Възможно ли е наистина за толкова кратко време да се промени коренно не просто облика на родината, но и съзнанието и мисленето на народа? Успели ли сме да съхраним своите традиции, вяра и идентичност петстотин години под натиска на какви ли не жестокости, а днес не можем да опазим неопетнени дори имената на хората, дали всичко, което имат, за да можем ние да имаме свобода. За да я има България днес.
Оглеждам се наоколо, най-вече сред хората, и виждам всичко друго, но не и земята на Ботев. Някак сме се отдалечили от нея. Живеем толкова еднообразно и говорим така невъзмутимо, все едно свободата е нещо, което никога не ни е липсвало и никога не ни е било отнемано. И не е необходимо дори да казваме кой знае колко, защото разликата в думите на Ботев и начина, по който говорим ние сега, е повече от осезаемо. А разликата се крие в пламъка – там, където го има, и най-вече там, където липсва.
Нужно е, както казах, просто да се вгледаме малко по-добре. Защото Ботев е от онези вечни и нетръгващи си хора. Бил е тук и винаги ще бъде. Защото той ни кара да помним. И защото това е неговата земя. И тук не става въпрос за клишета. Не, той не живее просто в сърцата ни и героизмът му не приключва до тук. Ботев, това е България. Ботев е пламъкът, силата и отдадеността. Ботев е смелост, непоколебимост и решителност. Земята, на която живеем днес, още помни думите му и таи спомена за тях, за да ни припомня как истински се „люби и мрази“.
Живеем в Ботевата земя. Изпълнена с любов към свободата и дори леко натежала от мъката си. А тя ни разказва за своя Ботев, нашепва ни неотмиращите му стихове и нежно пази в съзнанието си спомена за битките, думите и борбата. Ботев е тук и винаги ще бъде. И ни е нужна само частица от неговия пламък, за да бъдем единни отново и за да почувстваме свободата, също както той я е усещал. Не само по празниците и не само на думи. Да бъдем благодарни за героизма, жертвите и самоотрицанията. Да бъдем благодарни на своя Ботев. Защото помним.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top