Съдии на таланта  СЕГА Е „ВЕЛИКИЯТ УНГАРСКИ И СВЕТОВЕН ПОЕТ”

Съдии на таланта СЕГА Е „ВЕЛИКИЯТ УНГАРСКИ И СВЕТОВЕН ПОЕТ”

Седмицата 0 Comment 153

Марин БОТУНСКИ

Сега е „великият унгарски и световен поет” Атила Йожеф. Сега е издаден на почти всички главни езици. Сега той е големия реформатор на унгарската поезия, майстора на сюрреалистическата образност. Името му стои редом до Федерико Гарсия Лорка, Пол Елюар, Бертолт Брехт, Луи Арагон, Владимир Маяковски, Пабло Неруда… Сега…
А приживе…
Син на работник в сапунена фабрика и на перачка, изоставен тригодишен от бащата, осиротял и без майка през 1919 г., той расте в невероятна бедност. Малко му това, та е съден като малолетен, в интерната в Мако, за какво мислите? – За стихотворение. По-късно, като студент в Сегед, е изключен. Пак заради стихотворение – „С чисто сърце”.
Показвали му, че „С чисто сърце” не може да върви срещу нечистите сърца.
Бил във Виена, в Париж, следвал френска литература в Сорбоната. Там постоянен спътник му била нищетата. В родната Унгария – също. Светът на силните го отхвърлял.
В стихотворението „Модерен сонет” Атила Йожеф изповядва:

Човек и без храна в килера,
и с празни рафтове, живее.
Помага му смъртта, страхът от нея.
(А гладният човек съм аз и не от вчера.)

Печално е, но сякаш бог е сляп –
не иска той от своя трон да слезе
да избоде очите на онези,
виновните, че нямам хляб.
(превод: Петър Анастасов)
А е автор на стихосбирките „Просяк на красота”, „Не аз крещя” (1925), „Нямам татко, нито майка” (1929), „Срини капитала, не хленчи” (1931), „Нощ в покрайнините” (1932), „Мечи танц” (1934), „Много боли!” (1936).
На 3 декември 1937 година се хвърля под влака край Балатон.
Лауреатът на Ботевска награда за литература Ласло Наги, в стихотворението „По острието на вечната нищета”, посветено на годишнината от смъртта на поета Атила Йожеф, ще изплаче:
Преданите имат участта
да целуват острието лъскаво
на извечната си нищета.                                                                 А човек се слави чрез изкуството.
Трябва да обичаме до смърт
правдата на думите му смели –
плаче любовта, скърби духът,
зле измамени, осиротели.
Ах, тежко му! Луд за светлина,
луд за въздух бе той в дните сиви:
влакът като бисерни зърна
пръсна прешлените му красиви…
(превод: Григор Ленков)

Related Articles

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top