Стефан Данаилов все по-рядко на сцената

Стефан Данаилов все по-рядко на сцената

Изкуство и Култура 0 Comment 64

 

. Известният актьор пое поредния си клас в НАТФИЗ, посвещава му се “Казват ни Данаилови. Така сме известни в академията. Ние сме 8-ият клас на проф. Стефан Данаилов. “Зайците” – първи курс в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. Само от месец студенти, а вече имаме нови фамилии. Защото всички ученици на Мастера са всъщност една фамилия! Когато видях името си на първо място в списъка на приетите, се вцепених. А когато разбрах, че проф. Данаилов ме е приел в своя клас, ме заля море от щастие. Това е повече от сбъдната мечта. Това е сън, който не искам да свършва”, казва 18-годишната Радина Боршош, вече със студентска фамилия Данаилова. “Първата ни среща беше на кандидатстудентските консултации преди изпитите – продължава разказа си тя. – Знаех много за него – кой не знае – стотиците роли, огромната му харизма, поколения българи, които го обичат и му се възхищават. Как се изправяш пред такъв човек? В началото всеки от нас беше скован от огромен респект и притеснение пред неговата личност, но той с такава лекота “счупва гипса” и те кара да се засмееш, да покажеш себе си. Каза ми: “Ти какъв материал си подготвила, моето момиче?” – и на мен ми се прииска да съм подготвила най-добрия материал, най-съвършения, за да го хареса. Това е филмов момент. Символичното приемане – предаване на честта да си ученик ва Мастера между стария и новия випуск Тази среща, която Стефан Данаилов в ролята на татко Дулитъл в пиесата „Пигмалион“, която от години се играе на сцената на Народния театър. Актьорът не крие, че все по-рядко ще излиза на сцената, но няма да се откаже да играе. знаеш, че обръща Ето го и випуск 2016-а – осмият клас на Мастера живота ти Малкият принц казва: “Същественото е невидимо за очите”. Да, но същественото е винаги видимо за Мастера. Той откри невидимото у нас и дано му докажем, че не е сбъркал. Невидимото в нас да стане видимо за всички. Веднага след приемните изпити проф. Данаилов събра новия си клас. Пристъпихме в Народния театър, цялото ни наперено поведение притихна, както когато влизаме в храм. Насядахме, а Мастера в центъра на масата директно взриви тишината: “Сега започва истинската работа! Ще ви скъсам от бачкане!”. В него няма нищо напудрено и фалшиво, той е директен и естествен. Попита всеки един от нас как се чувства, дали колегите ми от другите градове имат вече квартири. Той влиза винаги с усмивка, излъчва спокойствие и сила. Иска ти се да го задържиш за дълго в аудиторията и да не го разочароваш. Онова усещане, че си в семейство и няма да бъдеш сам. Така се чувствам винаги с професора и неговия екип – д-р Сава Драгунчев, асистент Росица Обрешкова и проф. д-р Емил Митрополитски. Още не бяхме осъзнали какво ни се случва и вече пътувахме за Пловдив на Международния театрален фестивал “Сцена на кръстопът”. Там клас “Проф. Стефан Данаилов’2020” прие щафетата от клас “Проф. Стефан Данаилов’ 2016”. Трябваше да изляза на сцената пред препълнената зала за символичното предаване. Първокурсници и абсолвенти, делят ни 4 години, но ни събира едно голямо име. Мастера в центъра на сцената с микрофон започна да ни представя. Залата стана на крака, аплодисменти. Не съм изпитвала такова вълнение. Това беше първият му урок. Урокът да даваш всичко на сцената, усещането за едно цяло с хората, които живеят за театъра. Това е нашият шанс, много хора ни нарекоха щастливци. Прави са! Учим се от една жива легенда – проф. Стефан Данаилов. Казват ни Данаилови!” Какво се случва в Пловдив? “На този стол се чувствам като Булгаков!” С тази реплика големият български актьор Стефан Данаилов се обръща към препълнената зала на Драматичен театър – Пловдив, след спектакъла на абсолвентите му в НАТФИЗ “Зойкина квартира” на великия Булгаков, която оживява на сцената с много младежки ентусиазъм. Представлението е и последно. Понеже тези млади актьори отлитат от класа на проф. Данаилов и ще търсят бъдещето си по оскъдните театрални сцени у нас. (Някои вече са в трупите на театрите в Плевен, Пловдив, Стара Загора – б.р.) . Хората си отиват, столовете остават! Това каза още Стефан Данаилов като обяви че той и студентите му даряват целия реквизит на постановката на Пловдивската драма. На финала, за да е всичко театър, абсолвенти и първокурсници се впуснаха в енергични танци по легендарното парче на Том Джоунс “Сексбомб”. Дали изборът на музиката беше намек за чара и славата на техния Мастер… Техен избор. Осемнадесет души – студенти от класа на Стефан Данаилов превземат дома му навръх рождения му ден – 9 декември (случва се миналата година), и бързо опустошават всички сандвичи. А те са тематични – с вкусна риба, кисели краставички, руска салата (плюс малко водка) в чест на премиерната им пиеса. Мастера спонтанно решил да празнува със своите възпитаници личния си празник – 73-и рожден ден, в знак на благодарност, че така добре неговите момчета и момичета са се представили на дипломния си спектакъл “Ателие“ по текста на Булгаков “Зойкина квартира” на сцената на НАТФИЗ. Там Мастера е човекът оркестър – едновременно режисьор, сценограф и дори тонрежисьор. “Прекрасно е, че младите хора толкова обичат Стефан. На първо място той им дава своята човещина, преди всичко е човек, а след това учител, ментор, преподавател. Той просто е винаги до тях и те ценят това. Затова и толкова го обичат. Той е човек на големите жестове и трябва да сме щастливи, че е до нас, при нас”, казва племенницата му Росица Обрешкова, която от години е дясната му ръка при подготовката на поредния випуск млади театрали. И добавя, че Стефан Данаилов е наистина щастлив с цялата тази обич, която му дават поколения студенти. Защо Мастера? Стефан Данаилов си спомня, че когато поел първия си випуск студенти през 1988 г., ги попитал как искат да го наричат. Някой предложил Мастер. Точно тогава всички били увлечени от романа на Умберто Еко “Името на розата”. А там имало герой, когото наричат така – в смисъл и на учител, и на господар. Почти 30 години по-късно все още той е Мастера. Но защо студентите отиват в дома му? Защото грипните вируси се развихрят, а тяхният професор е много уязвим след тежката химиотерапия. Лекарите го съветват да не се среща с много хора, да се пази – имунната му система е срината. Но как да изостави любимите си ученици? Значи – хайде да пренесем НАТФИЗ у дома, предлага той. Така и става. Сега Стефан Данаилов се чувства добре. “Нищо човешко не му е чуждо”, казват хората до него. Уви, все така доста пуши, позволява си малко вино, не спазва определна диета, обича домашни палачинки с боровинково сладко. До него е дългогодишната им домашна помощничка – роднина на съпругата му Мария, така че дома му е все така уютен. Когато се прибере, да полегне на дивана – пред него го чакат чехлите му, да сложи очилата и да прегледа някой от многобройните сценарии, които го затрупват. Колкото и да са примамливи ролите, съобразява се със силите си. Но нещата съвсем не са така весели, когато лекарите му слагат диагнозата лимфом. Негов приятел го вижда на екрана и забелязва подутина на врата му. Изследванията са категорични – подути лимфни възли, злокачествено! Той и съпругата му Мария приемат това като “битка с лошите” – с вяра, енергия, жажда за живот. Стефан се доверява на българските лекари. И те се справят с предизвикателството да излекуват любимеца на няколко поколения актьор. “Сестрите плачеха, когато ми слагаха инжекции”, превръща всяка случка от лечението си в забавен разказ в типичния си стил Стефан Данаилов. Парижките светила са убедени, че вече няма опасност за здравето му. Но, уви, този стрес е пагубен за вярната му Мария, която крие от него своите болежки. И му казва: “Иди. Играй! Публиката те чака”, в деня, в който той има спектакъл в Народния театър, а нея я откарват с “Бърза помощ”… Стефан вече е сложил проядения от молци фрак на героя си от “Пигмалион”, когато научава тази вест. Вдига кръвното, всички около него са в паника. Линейка го откарва в болницата. Лежи до Мария. Тя си отива до своя Стефан… От своя Стефан. До последно заедно, до последно помагайки си… Отказва се от театъра, гръмна в артсредите Точно както преди време писахме в отговор на интриги, че постановки с големия актьор падат от програмата на Народния театър, така и сега дойде вестта, че той се връща на сцената. Тогава уточнихме: “Пигмалион” ще се играе само когато Ламбо прецени, че е в добро здраве и няма да подведе колегите си, ако падне представление.” Така и се оказа. Стефан Данаилов е прегледал за няколко месеца десетки текстове на пиеси и филмови сценарии. Нищо не го грабва. Не би се нагърбил с моноспектакъл. Все още няма тези сили. Актьорът отчита здравословното си състояние и не би искал да поеме роля, която да откаже в последния момент. Отговорен е. Затова се връща към “Пигмалион”. “Що пък да не им го дам този образ! На зрителите. Хората ме харесват в ролята на бедняка Дулитъл – бащата на преобразената Илайза”, казва професорът. “Стефан е добре, доколкото може да се каже за човек, който се възстановява от тежка болест. Трудно му е да чете. Затова не се наема да работи по нови пиеси. Но му липсва сцената и затова не се отказва от нея. Затова и се завръща в “Пигмалион”. Най-голямата му радост е общуването със студентите в НАТФИЗ. Пиеса, която работи заедно с племенницата си Росица Обрешкова, ще бъде показана и в Москва (“Ателие”), което го прави много щастлив”, разказват негови близки. “Каквото знам – знам, мога и да го предам”, казва той, докато работи с любимите си студенти. И затова ще играе в “Пигмалион”, няма да бърза с друга пиеса, а ще отдаде енергията си на студентите. Така и става сега! Да се играе “Пигмалион” (и не само!), е уравнение с много неизвестни – добре ли ще е Стефан, няма ли да има ангажименти новият директор на НТ “Иван Вазов” Мариус Донкин, който също участва, къде играят останалите актьори при тези възможности да бъдат ангажирани в реклами и филми, които да им позволят да “вържат” семейния бюджет… Тези въпроси стоят и пред други пиеси. Но все пак в репертоара на Народния ще го има “Пигмалион”. Това обещава самият Стефан Данаилов! Хитрият бедняк Дулитъл измами съдбата да му отпусне още време да бъде на сцената. И той ще го използва до последната секунда.

© www.24chasa.bg

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top