Възраждането на Тодор Живков

Възраждането на Тодор Живков

България, Политика 0 Comment 58

Възраждането на Тодор Живков

Валери Найденов

Новото ръководство на БСП започна новата страница в живота си с поклонение в родната къща на Тодор Живков и с цветя пред неговия паметник. Това в известна смисъл напомня мита за Одисей – след дълги скитания, изпитания и приключения героят се завръща у дома, където Пена още тъче платното. Денем тъче, нощем разплита.
Предишните лидери на БСП гледаха да стоят далеч от Правец. За Луканов и неговите хора е ясно – те бяха врагове на бай Тошо. Те го свалиха, осмяха, тикнаха го в затвора. При Виденов отношението към падналия вожд се позатопли, но пак си остана дистанцирано.
При Станишев като че ли Живков не бе съществувал. Никакво уважение. Странно, тъй като бащата на Станишев е бил най-младият партизанин в отряда “Чавдар”, с когото Живков бил свързан. Даже май го ръководил дистанционно.
Михаил Миков явно не се сети за този коз. Ако се бе сетил, можеше и днес да е на поста. И ето че чак сега, цели 26 години след като БСП се отрече от своя вожд и го хвърли на кучетата, елитът на БСП реши да му отдаде почит под мъдрото ръководство на Корнелия Нинова. За която се твърди, че била чуждо тяло в БСП.
Не е ли смешно? Тези, които са летували в Евксиноград и там бай Тошо сигурно ги е щипал по бузите, след 10 ноември се пазеха от него като от прокажен. И трябваше да дойде едно чуждо тяло, което кой знае къде е летувало, за да положи цветя пред паметника му.
Историята е голям шегаджия. Но този пореден анекдот на българската история има дълбок политически смисъл. Той ни казва, че се е завъртял един цикъл, една врътка на спиралата е приключила.
Цикълът започна с бурно откъсване и отричане от всичко старо. Луканов и Лилов начертаха за БСП един турбореформаторски курс, в който нямаше място за Живков. Те бяха двигателите на прогреса. Те направиха лева конвертируем и отприщиха първоначалното натрупване на капитала. Де да можеха да направят и здравната реформа тогава, днес щяха да са оцелели само най-силните представители на вида.
Но далеч е времето, когато лидерите на БСП бяха шокови реформатори. Днес главният им коз е миналото. Носталгията впрочем е единствената причина все още да имат солиден електорат. Така че виждате какъв път е изминат – започна се с бурен скок напред към модерния свят, а сега виждаме сантиментално завръщане в бащината къщ
Където вечерта смирено гасне. Но по-добре да гасне смирено, отколкото да угасне изведнъж и съвсем.
Естествено, този кръговрат си има класово обяснение. Хората на Луканов, сред които преобладаваше стопанската върхушка, нямаха търпение да натрупат капитал и да се превърнат в олигархия. Първи отличници на капитализма, те очакваха, че ще бъдат приети като равни на Запад. И Западът наистина ги погали по главите, ощипа ги по бузите, но така и не ги пусна на своята трапеза.

В един момент се видя, че Западът предпочита да работи с хората от по-ниския слой на бившата БКП, които създадоха ГЕРБ. Ако играчите от епохата на Луканов бяха аристократи, кадрите на Бойко Борисов са по-скоро изпълнители – хората, които непосредствено общуваха с народа.
Никакъв Евксиноград за тях Тъй като нищо не им е давано на готово, те са прагматични, работливи и преди всичко сговорчиви. Те изпълняват указанията на Запада с много по-голяма готовност.
Така сред олигархията се породиха 2 различни социални прослойки. Едната е прослойката на аристократите, които си въобразяваха, че България им е лесно владение. Другата е прослойката на обслужващите, които си знаят мястото, изпълняват нарежданията на посолствата и се стараят да живеят по капиталистически.Първите натрупаха капиталите си много рано, като просто си поделиха държавата. Вторите тръгнаха от нищото, но проявиха достатъчно предприемчивост, хитрост, амбиция и може би липса на скрупули.
Впрочем още Маркс е забелязал, че първоначалното натрупване на капитала няма капиталстически характер, то по-скоро принадлежи на феодализма. И когато започва реалното капиталистическо натрупване, двете си пречат. Затова първите 7 години след 10 ноември и до днес пречат на следващите 19 и така нататък.
Ето защо краят на прехода от социализъм към капитализъм не настъпи през 2002 г., когато повечето от собствеността бе приватизирана. Това е вулгарен материализъм. Все едно, като си купиш ракета “Уилсън”, да станеш Федерер. Частна собственост е имало винаги през хилядолетията, но капитализмът е нещо модерно, това са принципно нови отношения между хората.
Преходът ще завърши тогава, когато обществените отношения, наложени при първоначалното натрупване на капитала у нас, отстъпят пред новите и все още неродени съвсем капиталистически отношения.

В човешки план това означава, че аристократичната олигархия трябва окончателно да отстъпи пред прагматичната и предприемчива обслужваща класа, която има подкрепата на Запада.
Тогава вече преходът ще е свършил, но никой не гарантира, че мястото, в което сме попаднали, ще ни хареса.
Очевидно нещата вървят натам, след като БСП се пресрами да се завърне в бащината къща. Това означава, че духът на Луканов я е изоставил. Досега тя се срамуваше от миналото си, от тук нататък ще се опита да се гордее с него.
Вероятно това е мъдър ход. БСП вече се убеди, че не може да се прави на проводник на модерността. Не може да спечели сърцата на рокерите, ай ти специалистите, артистите, емигрантите, секретарките, продавачките, Асен Генов и Найо Тицин. По-гъвкавата олигархия също я изоставя заради ГЕРБ. Затова пък хората, които съжаляват за времето на бай Тошо, стават все повече и повече.
Ако БСП успее да каптира носталгичния електорат, може би ще получи още 10-20 години отсрочка.
Естествено, този етап можеше да се предвиди. Бойко Борисов се сети много отдалеч, когато още през 2001 г. отиде на откриването на паметника на Живков в Правец. От тогава започна неговият възход в сърцата на народа. Но най-предвидлив беше самият Живков. Малко хора си спомнят, че той сам си премахна паметника в Правец няколко години преди 10 ноември.

(„168 часа“)

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top