За талантите или силата на духа

За талантите или силата на духа

Публицистика 0 Comment 171

Втори ден от Страстната седмица беше, когато прочетох, че новият кмет на Враца Калин Каменов увеличава заплатата си със 700 лева и от Великден (1 май – Денят на труда – каква ирония на съдбата, б.а.) възнаграждението му ще възлиза на 2400 лева „предвид натовареността и отговорността на заеманата му длъжност“ (Дакева – Секретар на Община Враца).

ПРЕДВИД НАТОВАРЕНОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА НА ЗАЕМАНАТА МУ ДЛЪЖНОСТ

Само след 6 месеца на Кметския стол човекът е преценил, че е много зает. Току след меденият месец, дето се вика. Честно помислих, че това е черна шега, но не беше 1 април, а Страстната седмица.

Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Исус Христос. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик. Не бих си позволила да я оцапам с подобни теми. Старая се да спазвам лична хигиена, но прочетеното ме покърти. Каква наглост!

През времето на моето мълчание, обаче, все в тая седмица на страданията, аз научих още две покъртителни за мен новини:

Първата новина: Анастас Попдимитров, директорът на Врачанският драматичен театър сподели в интервю с Веселка Дамянова, че Общината няма пари тази година за ежегодния Международен фестивал на малките театрални форми.

Фестивалът, който събира врачани всяка година в храма на Мелпомена, за да им покаже най-доброто от това изкуство, произведено през годината. Фестивалът, който се превърна в една от емблемите на града ни в навечерието на Дните на Враца. Фестивалът, който ни дава възможност на нас, хората от Враца, да се срещнем на живо с едни от най-големите имена от сцената и екрана. Любими актьори и режисьори.

Трябвали 80 000 лева за провеждането на фестивала, а времето – ограничено. Директорът не мрънкаше, не молеше, не плачеше. Той каза само – „Аз съм инат човек, иначе досега да съм умрял. Ще се справя някак си. Нямам представа как, но ще се борим. Враца не заслужава това“. Каза също и „Не съм аз човекът, който ще спре фестивала.“

Не съм аз човекът, който ще спре фестивала. Ще се борим. Враца не заслужава това.

Втората новина: Общинската управа в лицето на заместник кмет (и да знам името не бих го споменала, все заради личната хигиена) съобщава на главният редактор на Алманах „Околчица“, че общината няма пари за издаването на алманаха тази година. Дори е дадена лична оценка за художествените стойности. Лична оценка от позицията на заеманата длъжност. А експертизата?!  Има ли зам. кмет поет? А писател?

За издаването на Алманах „Околчица“ са необходими 3500 лева. Марин Ботунски решава да издаде алманаха, въпреки отказаната помощ от управата на града.

Въпреки управата на града.

Заради хората. Заради идеята. Заради града си. Той, вече пенсионер, от години  издава Алманаха на доброволни начала, абсолютно безвъзмездно. Събира цвета на поезията и прозата от страната и от чужбина, за да се поклонят в края на май пред безсмъртният воевода на българските поети. Пресява, прецизира, изфинва. Търси бисерчета в децата на „Млада Околчица“. Полира. За да е жив духа. За да се запази огъня в сърцата. За да се предаде щафетата, поета от Воеводата.

Тези мъже изпълниха дълга си. Пребориха се и устояха. И тази година.

Ден след закриването на Фестивала на Малките театрални форми излезе от печат и алманах „Околчица“.

С огромната помощ и приятелска подкрепа и на друг мъж със силен  характер и чувство за дълг – дългогодишният директор на Химическият комбинат  инж. Кирил Петков, който отдели време и сили в набирането на средства за Алманаха и рамо до рамо с издателите увенчават каузата с успех. Въпреки управата на града…

На Вторият ден от последната седмица от живота си Христос разказва в храма Притчата за талантите. На този свой слуга, който заравя таланта си в земята, а не го употребил в работа, за да го умножи, господарят казва: „Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта“ (Мат 25: 28)

На Велики вторник от страстната седмица кмета на град Враца реши, че е много зает. Самооцени се. Реши го той, а не хората на града. И взе таланта. Зарови го и не го даде за града си, за да го умножи.

Кметът оцени свръх заетостта си на 700 лева на месец             = 8 400 годишно  (или почти 3 Алманаха)

= 33 600 за мандат  (или почти нестигащите за Националния фестивал на малките театрални форми).

Кметът струва на врачанския данъкоплатец общо:

2 400 лв на месец,

28 800 лв на година,

115 200 лв за целия мандат.

По-зает от всички предишни кметове на Враца – от инж. Тотю Младенов, от д-р Костадин Шахов, от инж. Войслав Бубев, от инж. Николай Иванов….

С какво????  С украсяването на Коледната елха ли?

Въпреки кметската управа талантите на Враца бяха разпръснати сред стотици и тази година и дай Бог да се множат.

„А за негодния раб… ще бъде плач и скърцане със зъби.         Който има уши да слуша, нека слуша!“

Седмицата на страдания винаги завършва с Великден.

Сребрина ЙОРДАНОВА

Related Articles

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top