Проф.Петър-Емил Митев: Епохата Борисов се изчерпва, вторият мандат на Радев се удави в „три морета“

Интервю 0 Comment 10

Автор:
Таня Джоева

След най-тежката от десетилетия година за целия свят разговаряме със социолога проф. Петър-Емил Митев за необратимите отражения на пандемията, всеобхватната политическа криза, нуждата от ново лидерство, събитията в САЩ и разместването на геополитическите баланси, предстоящите парламентарни избори в България и амбициите на българските държавници и политици.

Прогнозата на проф. Митев е, че „след двойните избори през тази година вероятно нито Борисов ще седне на премиерския стол, нито Радев ще преплува три морета, за да стигне до втори мандат.“ От конфликта Борисов-Радев, белязал последните години, загубиха и двамата, но по-важното е, че „загуби се престижът на институционалната система. Загуби конституционализмът.“

И още: „2020 г. беляза изхабяване на демагогията, отслабена обратна връзка, бунт на „малки“ играчи с големи претенции, желание за реформи. Премиерът Борисов ловко разигра реформаторски епизод – (псевдо)проект за нова конституция. Успя в тактически, но не в стратегически план. Епохата се изчерпва. Алтернатива обаче не е очертана. Очаква ни… преход към нова епоха. Мъчителен.

„Налице е криза на световния ред и на Запада като негов носител. Pax Americana загуби валидност, а няма призната нова водеща сила. Има „глобален триъгълник” – САЩ, Русия, Китай, но няма Г–3, няма нито една среща на лидерите им.“

„Става дума за системна криза, задълбочена от пандемията. Изходът изисква политически лидери от нов тип. Ако не се появят, следва стагнация и разрушителни процеси.“

„Американската демократична практика се крепеше на гражданското доверие, на гражданския морал, на „честната дума”. Сега доверието рухна. Коментарите по света са разнородни. Има и ехидно злорадство: обявихте тълпата във Вашингтон за погромаджии, а когато вилнееше в Хонконг бяха „герои на демокрацията”…
Истината е, че събитията в САЩ не са от полза за никого, защото дебалансират и дестабилизират глобалния свят.“

– Проф. Митев, през октомври прогнозирахте, че най-вероятно парламентарните избори ще са пред март, и познахте. Вървим към редовен вот, независимо дали ще е на първата възможна дата – 28 март, или в рамките на следващите два месеца. Очаквате ли надигането на вълна, висока активност и силен протестен вот като продължение на лятното недоволство?

– Налични симптоми не говорят за „надигане на вълна“. Не може обаче да се изключи събитие или обстоятелства, които ще провокират силен протестен вот. Без да говорим за политическата динамика, пандемията дава възможност на правителството да греши, а на публиката – да се възмущава и протестира.

– Протестите през 2020-а разклатиха правителството, предизвикаха рокади, но не успяха да го свалят. С днешна дата стабилизира ли се вече Борисов-3? Върна ли си премиерът самочувствието, което загуби след силното гражданско недоволство?

– Борисов се стабилизира достатъчно, за да дочака редовните парламентарни избори. Видимо е възстановил самочувствието си. На телевизионния екран всяка вечер виждаме как играе Кръстника по-добре от Марлон Брандо.

– Има ли условия, при които епохата Борисов би могла да продължи, или тя безвъзвратно отминава?

– Първо трябва да дефинираме „епохата Борисов“. Според мен характерното за нея е: силно лидерство; добре дозирана демагогия; контролирана обратна връзка; утилизация на по-малки политически играчи; липса на реформи, заместени с ловко политическо маневриране.

2020 г. беляза изхабяване на демагогията, отслабена обратна връзка, бунт на „малки“ играчи с големи претенции, желание за реформи. Премиерът Борисов ловко разигра реформаторски епизод – (псевдо)проект за нова конституция. Успя в тактически, но не в стратегически план. Епохата сеизчерпва. Алтернатива обаче не е очертана. Очаква ни… преход към нова епоха. Мъчителен.

– Очаквате ли големи изненади на предстоящите избори и от каква посока биха могли да дойдат те? От енигмата „Слави Трифонов“, например?

– Нека първо очертаем базата за определяне на изненадите. Очакванията са за: (а) фрагментиран парламент; (б) изравнено или близко представителство на двата основни конкурента; (в) навалица от нови играчи; (г) потвърдена резервация за мястото на ДПС. Всяко значително отклонение от този консенсусен фон може да се смята за изненада.

За Слави Трифонов беше написано толкова, че изненада може да бъде само ако не се класира. Но не бих заложил на това. Изненади са възможни поради зависимост на резултатите от избирателната активност. В момента да се конкретизират, би било гадаене на кафе.

– Да, преобладава прогнозата за фрагментиран следващ парламент и трудно съставяне на правителство. Какво може да обедини опозицията на сегашното управление освен анти-ГЕРБ настроенията?

– Опозицията може и да не се обедини. Нашите днешни прогнози странно игнорират поуката от Израел. За две години избирателите четири пъти отиват до урните, макар че има водеща партия и утвърден лидер, вярно засипан с компромати.

По принцип до обединение може да се стигне (рационално) чрез програмна идея или (емоционално) поради желание да не се разпусне новият парламент, избран на пролет, още през есента. Комбинацията би била видимост на програмен (обществено значим) устрем, зад който се крият (индивидуални) депутатски сметки. Такова обединение обещава да бъде нестабилно.

– В новогодишното си обръщение към нацията президентът Румен Радев заяви следното: „Имаме нужда от лидерство. Лидерство, което не само да изведе страната от дълбоката здравна, икономическа и социална криза и от пандемията на страха, но и да започне демонтажа на порочния управленски модел.“ Вие как тълкувате призива на държавния глава за лидерство? Дава заявка той да бъде лидерът? Или виждате и неволно признание, че и той не беше лидерът дотук?

– В обръщението на президента Радев проличава преди всичко негативизъм – подкопаване лично на премиера и игнориране на постижения на правителството. По нищо не личи, че позитивната перспектива се отнася и до лидерство на Нинова. Вие сте права, прозира и скрит подтекст, който може да се тълкува като заявка за лидерство. Може би това е най-значимата, все още недообмислена визия за политически проект.

– Конфликтът Борисов-Радев продължи през целия мандат на правителството и през почти целия мандат на президента. Какъв е реалният резултат от този сблъсък?

– И двамата загубиха. След двойните избори през тази година вероятно нито Борисов ще седне на премиерския стол, нито Радев ще преплува три морета, за да стигне до втори мандат. Но по-важното: загуби се престижът на институционалната система. Загуби конституционализмът.

– Може ли инициативата „Три морета“, чието председателство поемаме, да изиграе лоша шега на Румен Радев в амбициите му за втори президентски мандат?

– Разбира се. Ако Радев наистина желае да се кандидатира за втори път – не съм убеден в това, русофобският заряд на инициативата няма как да бъде спестен, а без русофилския електорат не виждам шансове за преизбиране. За „натовски генерал“ няма да гласуват твърде много от онези, които го избраха през 2016 г. Вторият мандат на Радев се удави в „три морета”.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top