Не спирай  да мечтаеш!  /Стоян Стоянов на 50 години/

Не спирай да мечтаеш! /Стоян Стоянов на 50 години/

Водещи новини, Изкуство и Култура 0 Comment 0

На 4 януари Стоян Стоянов, бас-китарист на рок-група „Контакт“, журналист във в. „Зов за истина“ и основател на електронното издание на вестника zovzaistina.com, навършва 50 години.

В „Ранни дългове“ – книга първа съм писал: „Дай Боже всекиму деца като дъщерята Сребрина и сина Стоян. Знам, знам отрезвяващото „от нашите гарджета по-добри няма“, или възклицанието на Радичковите цигани „лебеди мои“. Знам… Но те наистина се невероятни. Ние нямаме милиони (ние и хиляди нямаме). Но с милиони не може да се купи това, което имаме.“
Изминали са петнадесет години, но и днес с гордост мога да препотвърдя написаното тогава.
Сега Стоян изпълва своя достоен половин век, а аз все се връщам в ранното му детство, когато с Живко Сотиров го наричахме Стойко Барабойко, когато странно бързаше да ни изрецитира приказка, когато много лесно в игрите се нараняваше – ту на лакти, ту на колена, на брада…
Съвсем малък стана участник в студиото на Бате Гошо (артистът Георги Горанов) и с тоя „артистичен отбор“ изживя прекрасни мигове…
Стоян беше невероятен ученик. Не учеше дълго, а знаеше много. Казваха – бил внимателен в клас. У нас каквото прочетеше веднъж – вече го знаеше. Като ученик в Математическата гимназия беше, заедно с неговите приятели и до днес – Калата и Ванчо Търнавски- в отбор за Националните математически олимпиади. Можеха да решат всяка задача. Елена, майка му, много се гордееше с него.
Особено място в тези „Петдесет“ заемат годините на създаването и утвърждаването на Рок-група „Контакт“ – една от любимите на врачанските младежи Що мечта и що прекрасни вечери, що безсънни нощи (при подготовката на песните, записите, концертите, представянето по радио и телевизия), какви незаменими приятелства се оформяха – Кольо Лавров – на соло китарата, Бобата – ритъм китарист, Стоян – бас китара, Чосей, после Доцев – на барабаните, Вилицата – вокал…

През 1995 година Стоян, вече инженер, завършил Лесотехническия институт и отбил военна служба в плевенската школа „Христо Ботев“, постъпи на работа в редакцията на в. „Зов за истина“ и бързо се утвърди като водещ редактор и фоторепортер. Все в това време спечели национален фотоконкурс и наградата – посещение в централата на Европейския съюз в Брюксел.

Той е създател на електронното издание на вестника  www.zovzaistina.com,  търсено от българите по света.

През 1992 година създаде фирмата „Контакт – 92“, която откри възможност да се появят на бял свят десетки книги на български автори, на наши съграждани.

Стоян Стоянов е технически редактор на книжките на литературно-художествения алманах „Околчица“ от 2003 до 2020 година и има главна заслуга за повишеното техническо качество на  алманаха, както и за представянето на творбите на българските и чуждестранните художници.

Той е технически редактор на книгите на Живко Сотиров  – „Морякът, който не знаеше да плува“ – избрани произведения, изд. БГ „Принт – Враца“, 2006 г. и „Хляб с дъх на ябълки“ – избрани произведения, изд. БГ „Принт – Враца“, на Марин Ботунски – „Ранни дългове“ – книга първа, изд. „Коннтакт „, 2005 г., „Ботуня през сърцето ми тече“ – избрани произведения, изд- „Контакт“, 2010 г., „Ранни дългове“ – книга втора, изд. „Контакт“, 2013 г., „Съдии на таланта“, изд. БГ „Принт – Враца“, 2017 г. , Траян Първанов – „Русата волница – душата ми“ – избрани стихотворения, изд. „Контакт“, 2007 г., „Ето такъв човек“ – книга за Козма Кузманов, изд. „Контакт“ 2008 г., Tina Brawn – Hastings Christ Walk“, 2010 г.,, Цветан Минков – „Водните духове“- разкази, изд. „Контакт“, 2011 г. , Илия Борисов – „Врачански летописи“, изд. БГ „Принт – Враца“, 2012 г. , Петко Нелов – „Родът Нело“ – изд. „Контакт“, 2012 г.,  „Животът такъв, какъвто бе“,  изд. „Контакт“ , 2014 г., „Частици живот“, изд. БГ „Принт- Враца“, 2016 г. , Кръстьо Трендафилов – „Българската земя – нашето национално богатство“, изд. БГ „Принт“, 2016 г. и “ Кога и защо България и Северозападът станаха най-бедни в Европейския съюз“, изд. БГ „Принт -Враца“, 2019 г., Кирил Петков – „Хроники за Химко – съзидание, развитие, ликвидация“, изд. БГ „Принт – Враца“, 2018 г.

 

 

 

 

 

Сега, в мездренския завод за кабели, влага усилия да е високо качеството на произвежданата продукция. Сред огромния коектив отново се провижда необикновената му доброта, умението да вижда много напред, и не само техническите проблеми, а и човека.

Сребрина, в предтговоре към „Цветове“, пише: „Имам най-прекрасният брат на света. Най-красивият. Най-добрият човек. Стоян винаги е стоял до мен. С мен. И аз с него. Винаги. Голямото ми по-малко братче. Отчетливо помня деня, в който се роди. В детайли помня първата визита в болницата. И нищо не помня от живота си преди него. На Стоян разчитам за всичко. Разбираме се от поглед. С него сме като две половини от едно и също: аз – едната, той – по-добрата – СребрИНа и СтоЯН. Ако него наранят – мен ме боли стократно. Ако той е щастлив и моят живот е озарен.“

Между нас – той е най-ярката доброта. И чистота. „Чистотата е на една стъпка от светостта“ – учеше майката на Едгар Кейси.

Честити 50 години, Стойко!

Не спирай да обичаш и да слушаш зова на птиците и песните им. Продължавай да се вслушваш – в хората, в ромона на водите на Ботуня, Лева и Искър. В пролетният капчук. В Летния дъжд, дето „от небе преде, на земя преприда“. В народната мъдрост. Живейте щастливо с Деси!

Не спирай да мечтаеш!

И въобще не спирай!

Толкова много придстои.

Прегръщам те!

 

Марин БОТУНСКИ

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top