Кирил Петков – на 80 години

Кирил Петков – на 80 години

Враца 0 Comment 35

На 1 август 2020 г.  дългогодишният и най-успешен изпълнителен директор на Врачанския химически комбинат (по-късно фирма „Химко“) Кирил Петков навърши 80 години.

  Честит рожден ден и честит юбилей!

                                                                       „Зов за истина“

 

ДУМИ ЗА КНИГАТА „ХРОНИКИ ЗА ХИМКО – СЪЗИДАНИЕ, РАЗВИТИЕ, ЛИКВИДАЦИЯ“ И ЗА НЕЙНИЯ АВТОР КИРИЛ ПЕТКОВ

 

Тази книга не можеше да не се напише.

В годините на Преход в много заводи, в  най-различни  индустриални звена, беше спряно производството. Занемарени, изоставени, приватизирани, но  не с цел да се подобри работата в тях, а да се обогатят приватизаторите, те бавно, и  бог знае защо и безшумно, отиваха и отиват… в небитието.

Ако е разбираемо и  естествено да се спират  остарели технологично, губещи, нерентабилни предприятия, то не беше, и остава неясно – защо политическата класа на Прехода посегна на Атомната електроцентрала – Козлодуй (спирането на малките блокове) и „Химко“- Враца.

„Химко“ дълги години бе сред първите  производители на торове и в конкуренция с най-добрите не само у нас, а и в света. Производството – с най-високо качество. Техниката –  надеждна, поддържана в безопасно състояние. Името, марката „Химко“ бе символ за качество, точност, почтеност.

Тази Книга не можеше да се напише от друг, Тя трябваше да се напише от Кирил Петков. Защото той премина през всичките стадии на съзиданието, на развитието  и на болезнената ликвидация, премина целия път на „Химко“ – към Рая, но и към Ада.   Или: книгата преди да се напише, е преживяна – с всичките радостни и щастливи мигове на упорството, труда и таланта, с всичките постижения, но и с огромното сътресение и болка от развалата, от неуспешната приватизация, от „надолнището“, по което „героите“ на Прехода пуснаха „златната кокошка на българската химическа индустрия“.

В и з и т н а   к а р т и ч к а:

Кирил Николов Петков е роден на 1 август 1940 г. в с. Арчар, Видинско. През 1966 г. завършва ВХТИ – специалност „Технология на неорганичните вещества“.  През 1971-1975 г. защитава докторат в ХТМУ – София, а през 1983 г. е хабилитиран като старши научен сътрудник II степен/ доцент във ВХТИ – в областта на неорганичните технологии.

    1966 г. постъпва на работа в Химическия комбинат Враца. Работи последователно като ръководител смяна, цех, амонячно производство, производствено-техническа дейност, маркетинг и развитие.

1978-1985 г. е изпълнителен директор на Химкомбинат Враца, през 1990-1992 г. – изпълнителен директор на „Химко“ АД. От септември 1993 г.  до октомври 1994 г. е директор производство, техническа поддръжка и развитие, а от ноември 1994 г. до юни 1997 г. – Изпълнителен директор  на „Химко“ АД.

През 1986 г. е избран за председател на Стопанско обединение „Химическа промишленост“; 1987 – 1989 г. е зам. председател на Стопанско обединение „Агрохим“ – София, а през 1997-1999 г. –  директор „Маркетинг и развитие“ на „Химатех“ АД – София.

От 2000 г. – до 2014 г – мениджър Маркетинг и интегрирана система за     управление (качество, околна среда, ЗБУТ) във „Сигма Витес“ООД -Враца.

Ето някой от разработките на К. Петков или на ръководения от него експертен екип:„Анализ на състоянието (1989-1993 г.) и стратегия за развитие на торовия сектор в България в пазарна среда“ (1994 г.); „Анализ на състоянието през периода 1996-1998 г. и прогноза за развитие на торовия сектор в България в пазарна среда“(1999 г.); „Анализ за състоянието на торовия сектор в България (1999-2001 г.) и Прогноза за развитие“; „Анализ за състоянието и възможности за стабилизиране и развитие на Химко в пазарна среда“ (2002 г.);„Процедура за планиране, изпълнение и поддръжка в гаранционния срок на системи за антикорозионна защита на стоманени конструкции на база ISO-стандарти“(2003 г.); „Система за управление на качеството по международния стандарт ISO 9001 на „Сигма Витес “ООД – Враца“ (2004 г.); „Българската торова индустрия в началото на 21-ви век – състояние, проблеми и прогнози“ и „Бизнес-програма за възстановяване дейността, стабилизация и развитие на Химко“ (2005 г. и  2008 г.); „Минералните торове в България в годините на прехода (1989-2010 г.) – производство, инвестиции, продажби, търговия и употреба. Предизвикателства, прогноза и препоръки”; „Предварителна оценка на актуалното състояние на Химко. Възможности и целесъобразност за възстановяване на производството” (2011 г.); „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила в сектора „Производство на химически продукти“(2011 г.); През 2013 и 2014 г. разработва анализи: а/“Химко – актуално състояние и възможности за възобновяване на производството“ – януари 2013, януари 2014 г., януари 2015 г. б/“Минералните торове в България в годините на прехода (1989-2013 г.). Производство, търговия, инвестиции, загуби“ -март 2014 г.”

Носител е на орден “Трудова слава” – бронзов, сребърен и златен. Заслужил химик на България.

 

…Още не съм готов да  кажа най-точната дума за Кирил Петков. Времето, обаче, не чака зрелостта на думата, предизвиква  – в определени моменти – да се „отзовем“, да се определим, да застанем „очи в очи“, рамо до рамо, начело или в опашката на събитията и ставащото…

…Той е завършен, но труден характер, силно волеви, неотстъпчив, витиеват, понякога създаващ впечатление (на външния човек) на неотдаващ се особено на чувствата, но пък премерен (и премислен) във всичко – в дума, в обноска, в действие; последователен,  педантичен в последователността; а друг път, макар и рядко, макар и за кратко – се показва „чупливата“ му душа,  болезнено чувствителната…

Той не е лесен. И тогава, в тоталитарните години, не бе лесен. Показваше кои решения (и правителствени) са научно и практически неиздържани. Отстояваше своите, проверени в практиката, виждания.     За времето от 1978 до 1997 г. три пъти е „издиган“ за директор в „Химко“. Това са периоди, в които врачанския торов завод става най-производителен, печеливш – печели не само пари за България, но и световен престиж. Заводът произвеждаше 3% от световния добив на азотни торове.

Никога никой не ни каза, (някога, а и сега), защо сменят от пост оня, който постига върхови резултати. През 1992 година Кирил Петков  е освободен от поста, за да го издигнат отново през февруари 1995 година. Врачанският завод тогава бе удостоен с Арката на Европейската златна звезда за корпоративен имидж. Получи наградата за перфектност и качество на Европейския съвет за глобален бизнес, а през 1997 година – Сертификат за работа по международната система за управление на качеството и Наградата на Враца.

Малцина знаят какъв труд, какво усилие, безсънни нощи, но  и какво удовлетворение и радост се крият зад тези успехи.

Тогава идва 27 юни 1997 година, а с него и Мистър 10 процента от правителството на Иван Костов. Кирил Петков е освободен от директорския пост. Защото ще се копае, ако не гроб, то яма за торовия завод, който „снасяше златни яйца“ за България. Пропадало. Безпътица – междуособна и междуграбителска. До днес… А човекът, който искаше, и който можеше да изведе “Химко“ в трудното време, не им трябваше. Защото  бе предначертана съдбата на химическия завод!  И “Перлата в българската корона на индустрията“, както наричат „Химко“ на Лондонската борса   във времето 1994-1996 г,, когато започва подготовката за приватизация, поема пътя към небитието.

Сега е смешно да се припомня преминаването му от „ръце“ на „ръце“, обявяването по вестници от кога – през всяка година от тогава до днес – ще започне, с малко, но производство, как ще се развие после… А в същото време се изнасяше всичко, което Кирил Петков, а и всички работещи в Химическия комбинат, по-късно -„Химко“, бяха събирали, купували, подготвяли за утрешния ден: транспортни коли, мотори, оборудване, терминали, гари, ТЕЦ…

В  тези трудни и мъчителни за врачанските химици години Кирил Петков не застана уморено като страничен наблюдател, а беше главнята в „огъня за спасение“. Оглавяваният от него екип от специалисти подготвяше периодични анализи, които доказваха не само необходимостта, но и възможният път за „спасение“, за рестарт на „Химко“, за състоянието на материалната база, за кадровия потенциал. В тях всичко е премерено – до лев, и до човек. Кой да те чуе в това време на нечуваемост, грабителство на народното богатство и първоначално натрупване на капитал! Думата „натрупване“ е неточна, точната е – заграбване.

Построеният през 1965-67 г.   Химически коай модерните за времето инсталации за производство на амоняк и карбамид, създаде възможност България да се нареди в първите редици на държавите, развиващи торовата индустрия. От особено значение бе включването на  науката в решаването на сложни практически въпроси, усъвършенстването на кадри и техника, високото ниво на компетентност, иновационният дух… Тук се създаваха образци, значително по-добри от световните!…

Кирил Петков, който винаги е отстоявал професионализма  и е поставял пред себе си и пред другите високи цели,  работил е с все сила и знание за осъществяването им, естествено  не е  от хората, които ще оставят „коня си в локвата“. Не само своя – на близките, на приятелите, на завода,  общината,  държавата. Той се бори и тогава, когато мнозина смятат, че е безнадеждно. Може да се каже, че направи всичко, което беше по силите и на най-силния човек – за спасяването, за рестарт на Химко. Срещу себе си, обаче, имаше (и има!) не само интересите на новите собственици, имаше (и има!) безразличието на българските институции, на държавата.

Той направи достойно „възможното от необходимото“, както сам заявява в един документ до държавния глава – „за да не съжалява  някога, че не е извървял всичките уморителни стъпала“ в борбата за спасение и възобновяване дейността на „Химко“.

Не успя. Засега. „Героите“ на Прехода, благодарение на подкрепата или бездействието на държавните институции, излязоха по-силни. Но не знаят кого и дали са победили…  Когато бъде обявена борбата за приключила, освен забогателите от неизгодната за държавата и за хората  сделка – щастливи няма да има.

През 2010 г.  писах: Ако някога Кирил Петков реши да напише книга за тази си борба, в добрите и в лошите времена за „Химко“, ако разкаже какво, как и от кого бе извършено, ще се получи невероятен, но и убийствен портрет на българския Преход. Най-нескопосания, най-неосветения  период от българската история.

Сега българският читател, и не само той, има пред себе си книгата на Кирил Петков. Тя не е писана от вълшебник на словото, но пък – от “вълшебник” на анализа, от човек на науката и на практиката, умеещ да изгражда и постига  култура на целия процес – от А до Я.

„Хроники за Химко – съзидание, развитие, ликвидация“ е великолепен  документален роман за строителството, пуска, набирането на сили и отвоюването на световен периметър в производството и пазара от Врачанския торов завод.

В книгата на Кирил Петков са показани високите професионални  качества, но и болезнените рефлекси на честни и чисти  химици като Георги Христов, Игнат Кръстев, проф. Димитър Шишков, проф. Йончо Пеловски, проф. Маргарита Николова, доц. Зорница Кирова, Йордан Йончев, Емил Петков, Маргарит Маждраков, Виктор Найденов, Донка Кузманова, Виолета Божинова, Николай Кочев, Димитър Димитров, Валентин Кадийски, Стоян Любенов,  Михаил Бешков, Мариана Коцева, Иво Златанов, Кирил Морев, на икономистите Кичка Янкова, Иван Николов, Венци Георгиев, инженерите Димитър Методиев  и Александър Иванов, социолога Силвия Ганева, еколога Иван Исаев…

„Хроники за Химко – съзидание, развитие, ликвидация!“ не е книга за почивка, за отмора. Като я прочете любезният Читател ще разбере не само каква качествена и доходоносна фирма е  била „Химко“, но и какво сме загубили: като работни места,  печалба, научни разработки и практическо приложение, като развитие на научен и производствен потенциал…

Авторът не хвърля дума срещу никого. Но оглежда явленията, нещата, процесите от всички странти. И точният до жестокост анализ казва всичко на  з р я щ и т е   и     ч е т я щ и т е.

Кирил Петков и с тази книга си остава такъв, какъвто го знаем: човек на практическото действие, но и човек на науката, мениджър от висока, от световна класа.

Човек на дълга!

Марин БОТУНСКИ

 

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top