Христо Ботев рано отбелязва, че ние, българите, имаме особен принос към европейските народи, че „сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческия напредък“, че делото на братята Кирил и Методий „турна начало на оная знаменита в старо време славянска култура, която сближава и въодушевлява с взаимни симпатии почти сичките славянски племена“.

„Ние сме съгласни, че както окото е потребно за светлината, ухото – за звука, разумът – за разбиране и на най-простата истина – ще пророкува Ботев – така науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние.”

Много по-късно Дмитрий Лихачов ще напише: „Плътта на българската държава  създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата.”

Чули ли сме ги, разбрали ли сме ги: Науката, образованието, развитието… Езикът, писмеността, литературата!

М.Б.