Валери СТАНКОВ

… светът е малка къщичка за гости, залутана в дълбокия Безкрай.
Кой ли Злодей вратите ѝ залости, че да седим, заключени до май?
Кой вярата в доброто – и в човека, с един замах във нас унищожи?
Върви ми се по слънчева пътека! – а не по път, тревясал от лъжи.
И слънцето не иска да ме гали от политици, гракнали ми в хор! –
До гуша ми дойде! – от генерали, които ми вещаят глад – и мор.
Доде крадците трупат милиарди от хорското страдание и скръб.
И със добрата мисъл, че ни варди, държавата да ни обръща гръб.
Простете, че мечтая си по детски? – да се запиша четник тия дни.

В страна, в която корабът „Радецки“
във паметта на цял народ изгни.