КЪЩАТА НА ГОРДЪНОВИ – ХАДДО ХАУС

КЪЩАТА НА ГОРДЪНОВИ – ХАДДО ХАУС

Публицистика, Свят 0 Comment 28

Марин БОТУНСКИ

12 януари 2019 г.

Тръгваме за Хаддо Хаус, къщата (замък) на известната фамилия Гордънови. Фамилията Гордънови е дала много известни синове и дъщери, които изграждали и променяли Шотландия.
…Вятърът е разбил бял памук в небето и в синевата плуват милите ми бели писма… Я кажете, облачета бели…
Вятърно, вятърно, но температурите са високи в Абърдийн – 10 градуса показва термометърът в колата. Минаваме футболните игрища, Студентските общежития, стария Изложбен център, който скоро ще бъде съборен – вече е построен нов Изложбен център. Край Северно море въртят перки десетките ВЕИ-та, вятър ги вей веитата…
Новият път, чието строителство започна миналата година, е завършен, по него вървим сега. Хиляди са засадените храсти и дървета, които трябва да оздравят трасето – всяко придружено от така характерните тук бели тръби… Снимаме в движение – знаем че много от заснетото няма да е качествено, но все нещо ще ни спомня…

Минаваме китни селца, добре устроени фермерски къщи, изорани, есенно, ниви, оградени пасбища със стотици ли, с хиляди ли овце, белите къщи на с. Елън и ширните зелени морави след него…

Хаддо Хаус е проектирана през 1732 година от Уйлям Адам. Реконструирана е през 1880 г.

Землището на Гордънови е огромно, след надписа, обозначаващ влизането в землището им, пътуваме продължително край вековни дървета, просторни зелени поляни, земни пътища и добре оформени алеи.

Когато пристигнахме и Сребрина и Хари отидоха да закупят билети се оказа, че група е тръгнала преди малко и следващата ще бъде след час. Влязохме в магазина за сувенири. В него, както казват у нас, от пиле мляко да търсиш – ще намериш. Значки и паметни знаци, снимки на синовете и дъщерите на фамилия Гордънови, на парка и цветните лехи, бележници и тетрадки, на челните корици със снимки на семейната къща, писалки, химикалки и моливи, шотландски национални носии, полички,палта – (килт джакет), чорапи, шалове, играчки, чаши, какво ли още не… И тук, както и в Англия, са „царе“ в създаването и търгуването с рекламни вещи и сувенири.
Нашият гид е артистичен шотландец на около 60 годишна възраст – облечен в късо сако (рrince Charlie jecket) с хромирани копчета с келтски мотиви, жилетка, неизменната шотландска поличка, дълги до колената чорапи с шотландски нож, забучен в десния чорап… Той влиза сред намерилите подслон и закриляни от острия вятър в малкото ресторантче към Хаддо Хаус посетители, и пита: Има ли закупили билети и желаещи да разгледат къщата на Гордънови. В изпълнената, повечето от млади семейства с малки деца и бебета, зала бяхме десетина с билети за втория тур.

 

Казвал съм го вече, ще повторя: шотландците са патриотичен народ, умеят да пазят всичко, което съединява и обединява народа, „хоросанът“ за поколенията… Тук ни хвалят елегантността на фамилната къща, прецизният й викториански стил. Пазят „историческата памет“ за къщата, в която фамилията Гордън живяла повече от 400 години.

В къщата има множество картини. 85 са само картините на замъци, рисувани от Джеимс Джаилс.

Но най-важни тук са семейните портрети на фамилията Гордън. Както се изрази възрастната дама, която отпосле разбрахме, че е работела в къщата – това е „рисуваната“ история на рода Гордън:
Джордж Гордън – първият граф на Абърдийн е бил лорд канцлер на Шотландия.
Четвъртият граф е бил министър-председател на страната.

Картината „Вечеря в Хаддо Хаус“ (1884 г., маслени бои, 36,2 см х 57,8 см) е „запечатала“ исторически миг. Седмият граф на Абърдийн и неговата съпруга Ишбел са домакини на вечеря за своя гост – министър-председателят Уилям Гладстон. Автор на картината е роденият в Лондон художник Алфред Едуард Емсли (1848–1918).

Защо е важна тази художествена творба?
От 15 до 17 септември 1884 г. Гладстон гостува в Хаддо Хаус. Внесеният от него законопроект (Законът за представителството на хората) е отхвърлен от Камарата на лордовете и той тръгнал на едномесечна обиколка из Шотландия – да събира поддръжници. Гладстон успява и законопроекта е приет от парламента през декември 1884 година. Той дава право на глас на повече от 6 милиона души.
Зимата на 1889—1990 г. Емсли рисува лейди Абърдийн, лорд Роузбери и Гладстон … може би в подготовка за тази картина… Картината е изложена най-напред в Лондон през април 1890 г. Дъщерята на лейди Абърдийн (лейди Пентланд) я дарява на Националната портретна галерия през 1953 г. През 2015 г. картината за първи път е показана в Хаддо хаус ( дадена в „заем“ на Тръста).

Аз стоя пред това  талантливото платно, а мисълта „броди“ из прочетено и „запечатано“ завинаги в благодарната българска историческа памет.  Не са много британските политически дейци, застанали на страната на моя изстрадал народ по времето на петстотингодишното османско робство. Уилям Гладстон е  човекът, който най-силно защитава българите след погрома на Априлското въстание. „Въстанието в България избухна на 20 април. Ужасите от репресиите достигнаха връхната си точка в началото на май – казва той в памфлета „Българските ужаси и Источният въпрос“. – Като стар слуга на короната и държавата, апелирам към сънародниците си, от които може да зависи много повече, отколкото от кой и да е друг народ в Европа, да поискат и настояват пред правителството ни, което е действало само в една посока, да задейства и в друга и да използва цялата си сила, за да се нареди наред с другите европейски държави и да спомогне за отнемането на изпълнителната власт от ръцете на турците в България. Нека турците премахнат злоупотребите си по единствения възможен начин: като се махнат. Заптиетата, мюдюрите, юзбашите, бимбашиите, каймаканите и пашите им, всички заедно, надявам се, с всичко, което имат, ще се махнат от местата, които са опустошили и осквернили. Това цялостно отърваване, това благословено отърваване е единственото възмездие, което можем да дадем на огромните купища мъртви, на изнасилените майки, девойки и деца, към оскърбената и посрамена цивилизация, към законите на Бога, ако щете, и на Аллах, към моралното чувство на човечество изобщо. Няма престъпник в тъмница в Европа, няма канибал в Южните острови, възмущението на когото да не кипне и прелее при разказа за това, което е извършено, което е проучено твърде късно, но още остава неотмъстено, което е надминало всички жестоки и отвратителни страсти и което може отново да избухне в нова жетва от убийства в прогизналата  и воняща на кръв земя и във въздуха, напоен с престъпления и позор…“

Като отчита, че извършването на такива жестокости веднъж “ е здлокобен позор“ за човешкия род, Гладстон е твърдо убеден, че „да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света.“ Той предлага да се даде автономия на българите, а по-късно, през 1878 година  осъжда позицията на британското правителство при приемането на Берлинския договор. Гладстон подкрепя Съединението, нарича го „свободната волеизява“ на българския народ, защитава Търновската конституция…

Толкова време е „изтекло“, ала пак не е късно (никога не е късно) да изразим  благодарност за такава човешка позиция.

През Втората световна война къщата на Гордънови е била Родилен дом. Тук са се родили над 1200 бебета, които гордите шотландци не пропускат да наричат „особени“ – заради това, че са родени в дома на Гордънови и заради героизма на шотландските майки…

Къщата има и своя църква.
Тръбният орган „Отец“ Уилис в църквата на Хаддо Хаус е сред уникалните музикални инструменти, притежавани от Чарлз II , кралица Елизабет I, кралица Виктория, композиторите Елгар и Шопен, поета Робърт Бърнс и др. Те са включени в MINIM-UK, виртуален музей, който представя звук, снимки и информация за най-важните музикални инструменти в Обединеното кралство и отбелязва 5000 годишното музикално наследство на Великобритания. Във виртуалния музей са документирани 20 000 исторически значими музикални инструмента.

„Мадона Хаддо“
Мадоната Хаддо е придобита от 4-тия граф на Абърдийн Джордж Гордън, министър-председател на Великобритания от 1852-55 г. Той, е запален колекционер на ренесансовото изкуство, негова е „Тиланската алегория на благоразумието“ (сега в Националната галерия, Лондон), притежава още редица произведения на изкуството. „Придобива“ я като картина на Рафаело Санцио. Роденият в Урбино Рафаел, вече със световна известност, се премества в Рим през 1508 г.
Картината има „особена история“. „Връзката“ с Рафаел е поставена под въпрос, отнесена е към периода „След Рафаел“. През 2016 г. д-р Бендор Гросвенор, специалист по история на изкуството представил картината по програмата BBC 4, британските Lost Masterpieces, защитавайки, че приписването й на Raphael е правилно.

Д-р Матиас Уивел, куратор на картини от 16-ти век в Националната галерия в Лондон, също участва в „авторското“ разчитане. Той посещава Хаддо Хаус през юли, видял картината на естествена светлина, извършил внимателна проверка… Открил, че картината е рисувана върху топола, най-често използваното дърво през Възраждането и още – че е изрязана от по-голяма композиция. Той също смята, че Мадона Хаддо „много прилича на мадоните, рисувани от Рафаел през римския му период.

Навън вее силен вятър, но е по-красиво и от прекрасната къща на Гордънови. Разнообразни и редки видове дървета, добре оформени подходи, алеи, каменни вази за естествени цветя, декоративни храсти, цветни алеи, скулпторни фигури  и орнаменти от ковано желязо…

Добре е да се види.  Още повече, че Гордънови и Хаддо са свързани и със Замъка Гихт, който е наследствен имот на  Катрин Гордън, майката на световно известния поет Байрон…

Тук ни разказваха, че дружество на почитателите на Байрон (Байронистите) се събират всяка година, ходят пеша до Замъка, отдават почит на Джордж Гордън Байрон, припомнят истини и легенди, както и призраците на Gihgt…

(следва)

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top