ПОЧИНА  ПЕТЪР ГЕНОВ, един от големите полиграфисти на България

ПОЧИНА  ПЕТЪР ГЕНОВ, един от големите полиграфисти на България

Водещи новини 0 Comment 124

На 2 януари 2020 година

ПОЧИНА  ПЕТЪР ГЕНОВ,

един от големите полиграфисти на България

Петър Генов е роден през 1948 г. в с. Три Кладенци, Врачански окръг. Завършил е Московския полиграфически институт.

От 1972 година е зам.директор, а по-късно и директор на Врачанската печатница „Васил Александров“. Той е в основата на развитието на печатното дело във Враца, на преминаването на офсетов и на многоцветен  печат.

След промените у нас създаде новата печатница „БГ Принт – Враца“.

Дълги години  Петър Генов ръководеше  дружеството за приятелство и връзки с народите на Русия и ОНД.

Беше изключителен приятел и подкрепяше врачанските творци.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Опелото ще се извърши на  5 януари (неделя )  от 12.30 ч. в Храм „Св.Св Константин и Елена“, а  погребението – от  14.00 ч. в Старите гробища – Враца

***

УСМИХНАТИ ПЪСТРИ ОЧИ,
ДОБРОТА И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ

• Петър Генов на 60 години

Ако ме накарат най-кратко да го характеризирам, ще кажа: усмихнати пъстри очи, доброта и професионализъм.
Баща му – строителят Коцо Генов е носител на златната значка „Кольо Фичето“, но би било естествено неин носител да е и Петър – за полиграфическо майсторство.
Петър Генов е завършил техникум по електротехника в София и Московския полиграфически институт.
Полиграфията е мечта, но и съдба. Галя, състудентката от Полиграфическия, става негова съпруга и от тогава до днес е неизменен и верен спътник в живота.
Те идват във врачанската печатница „Васил Александров“ през 1972 година. Какво имаше там – стари машини, ръчен набор, слаба технологична дисциплина, ниска производителност. Първите инженери-полиграфисти Петър и Галя се заемат амбициозно да развиват печатното дело в града под Околчица. Петър Генов си спомня, че още в първите години закупуват нови машини, преминават на офсетов печат, а през 1988 г . и на многоцветен.

Добрият майстор не само може, но и трябва да превърне полиграфическата продукция в изкуство. Под ръководството на Петър Генов във Враца започнаха да се издават престижни заглавия – художествена, мемоарна, преводна литература на водещите издателства, езикови речници, литературно-художественият алманах „Околчица“, врачанските вестници „Истина“, „Зов за истина“, „Шанс“, „Конкурент“, както и софийските „Репортер 7“, „Смях“, „У дома“, „Пенсионер“, „Жена“ и др.
Печатницата бе един от основните културни институти, без който не можеше да мине нито едно важно културно дело – Ботеви дни, театрални и музикални премиери и фестивали, премиери на книги, годишнини на изтъкнати творци и обществени дейци… И без благородното спонсорство на директора Петър Генов.
Той и по-късно, когато не беше директор на печатницата, продължи да подкрепя писатели и художници, музиканти и артисти, творци и институти.
Петър Генов е един от най-верните дейци на дружеството за приятелство и връзки с народите на Русия и ОНД.
… Сглупиха, ах как сглупиха новите собственици! Те гледаха на подарената им водеща държавна печатница като на партиен подарък, на връчена собственост, пари, а не като възможност да развият полиграфическо производство във Враца. Затова и издадоха заповед за уволнение на Петър Генов, човекът, който разбира, който е измежду най-добрите професионалисти в бранша.
И загубиха, разбира се!
Професионалистът, отдал 25 от най-хубавите си години на Врачанската печатница, тръгна да създава от нулата новата печатница „БГ Принт – Враца“. И макар без ничия подкрепа, и макар от нищото – я изгради професионално. И докато някогашната държавна, обсебена от партийните приватизатори, се отправя към нищото, печатницата на Петър Генов е развиваща се, просперираща и търсена от клиентите от цялата страна.
В последните години печатница „БГ Принт -Враца“ отпечата с много добро качество книжките на алманах „Околчица“, избраните произведения на Живко Сотиров „Морякът, който не можеше да плува“, избраните стихотворения на Траян Първанов „Русата волница – душата ми“, художествената публицистика „Ранни дългове“ на Марин Ботунски, посмъртната стихосбирка на Цонка Илиева „Жива съм“, десетки книга на врачански автори и на автори от цялата страна.
Ние дълго вървим в един път, бил съм в гостоприемния му дом във Враца и в родната къща на село, в някогашната и в сегашната му печатница, имал съм възможност да се радвам на непоколебимото отстояване на професионализма, на добрината и благата му усмивка, на уважението, което отдава както на големия, така и на малкия, както на министъра, така и на селянина от Три кладенци…
Петър Генов вярва в бъдещето на България, в професионализма на нейните чада. И във вечната нужда на човека от опора, от порив към красотата, от хубава книга, която той може да предложи в най-привлекателен вид. Вярва в своята чудесна съпруга Галя, с която толкова години вървят рамо до рамо, в двете златца – дъщерите Оля и Мария, в зетя Фьодор, в народа ни, който заслужава друго, по-светло бъдеще и сигурно ще се пребори за него.

И ако срещнете в тези дни човек с усмихнати пъстри очи, в които искри доброта, ако срещнете известния професионалист в полиграфическото дело – честитете му 60-годишнината и пожелайте здраве и добра бъднина!
Аз го прегръщам и му желая същото.

Марин БОТУНСКИ

(в. „Зов за истина“, 25 март, 2008 г.)

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top