ПРОМЕНЯ ЛИ СЕ ВРАЦА  ПО ВРЕМЕ НА ДЕМОКРАТИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА?

  ПРОМЕНЯ ЛИ СЕ ВРАЦА ПО ВРЕМЕ НА ДЕМОКРАТИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА СТРАНАТА?

Водещи новини, Враца 0 Comment 42

Кръстьо ТРЕНДАФИЛОВ  

От 1989 г.  до днес често се  налагаше  да се дава отговор на  този въпрос.  За безвремието  в развитието на града много хора,  особено от ръководителите на града в  годините на прехода, се оправдаваха  с наследството, с миналото на Враца, с липсата на средства  и др.

За разрухата  в първите години след  „избухването“ на демокрацията  дори тези, които активно участваха в разграбването на града и  селата в общината,  все по често признават вината си  с уговорката,  че причината  все пак са бившите  комунисти и  ДС!

Последните десетина години, особено след влизането ни в  ЕС /даже   в  периода  на предприсъединителните години/, нещата започнеха да се променят. Бюджета на Общината  се увеличаваше  ежегодно. Различни общински структури  участваха  с променлив успех в реализирането на проекти  с привлечени отвън средства.

Какво оставихме на демократите  1989 г.?

Град с население  над 80,000, общината – със 102,000 души. Население в трудоспособна възраст – 57,370 души, трудови ресурси  62,952, от тях в материалното производство  – 42,773 души /20,608 в промишлеността  и 5,903 в  селското стопанство/.

Обща дължина на  улиците  141  км.,  от тях 137  покрити с  асфалт  и паваж.

Оставихме реализирана първата   в страната  пешеходна улица   с оригинална настилка от  мрамор, бял врачански камък и червен пясъчник. По-късно  вече „пешеходната зона“ беше разширена и обогатена настилката с цветна керамика.

Построени и функциониращи /все още/ театър с три салона  – камерна зала, зала за кукления театър и големия салон с  модерна съвременна сцена; музей с картинна галерия; младежки дом; дом на техниката; дом на професионалните съюзи, всички изпълнени по проекти на най-добрите архитекти от областта и страната; нова сграда на първостепенната окръжна болница с поликлиника, работническа и стоматологична поликлиники; нови  ЖП и Автогара  и др.

За всички  деца до  6- годишна възраст модерни сгради  с детски ясли и градини, половината с вътрешни басейни, 13 нови  учебни сгради,  отговарящи на тогавашните изисквания за водене на учебни занимания (от 1936 г. до 1962 г.  в този град не  беше строено училище/.

Най-големият проблем години наред беше  липсата на жилища, в края на осемдесетте години жилищна криза  вече нямаше. На всеки жител бяха осигурени  16,9 квадратни метра жилищна площ.  Вярно, по-голямата част от жилищата са панелни, или строени по други промишлени  технологии, само  около 6,000 са индивидуалните домове, строени по стопански начин, и стотина жилищни  кооперации – строени монолитно.

След  30 години  демократично развитие на държавата и общината областният град се променя, макар и не с темп,  който бихме искали и  както сме  го виждали в мечтите си.

Независимо къде съм работил,   60 години живея във Враца. Винаги  съм се вълнувал от това, което става в града, искрено съм се  радвал на хубавите  неща  и възмущавал, когато виждам  неразумни решения на управляващите.

През  последните  10 – 15 години за града се осигуриха  много средства от държавата и  еврофондовете /всички в крайна сметка са от българския данъкоплатец/.

Обновиха се и оборудваха със съвременни средства за обучение  учебните сгради, но децата учат на две смени,  въпреки че са половината от тези, които посещаваха училищата до 1989 г.. В същото време нови учебни сгради пустеят и се рушат. Трудно  е да се приеме каквото и да е обяснение – най-малкото,  че е скъпа издръжката на повече сгради, особено когато става дума за нашите деца.

Някогашната  първостепенна окръжна болница е пред фалит. Отделенията са останали без специалисти, а тия, които все още работят, не получават редовно заплати и  са с остаряла,  трудно подържана  апаратура. Общинския съвет, кметовете на общината през последните 10  години, областните управители проспаха  времето, когато здравеопазването  в града, общината и областта вървеше към „ликвидация “, явно със съдействието на заинтересовани лица.  Оказа се че здравето на „електората“ не ги е вълнувало през  годините на прехода. Сега се  видя че общинското и областни ръководства  са  безсилни да принудят   собственика на болницата  – Министерството на здрпавеопазването – да изпълни задълженията  си, а болните врачани пътуват до Монтана или София  да се лекуват, ако оцелеят по пътя.

Сградите  в  Етнографския  комплекс се рушат. Подпокривните  конструкции са изгнили и често падат старите турски керемиди. Това не пречи общината да организира  сватбени ритуали  и да отделя пари за атрактивни прояви на балкана, но пари за ремонт и поддръжка на сградите в етнографският комплекс няма, по скоро няма разбиране  и воля малкото съхранено от средновековието на града да се запази.

На площад Христо  Ботев, непосредствено  пред паметника, по два месеца се монтира ледена площадка, която пречи не само да се вижда нормално паметника, но  за рождения  ден на Поета  да бъдат поднесени цветя. За всеки празник пред паметника се монтират палатки за поднасяне на кебапчета, кюфтета и бира, а за „Великден“    се монтират кичозно боядисани яйца, наистина  по малки от  яйцето, което Плевнелиев поднесе  на Папата,  но достатъчно големи да впечатлят малките деца да  се снимат до тях, защото паметникът е потънал в панаирджийската украса.

Напоследък се строят не малко сгради  в централната зона на града. Прави  впечатление как често се нарушават приетите и утвърдени преди квартално застроителни планове, чиято цел е града да има  свой характерен облик. Грубо се нарушават авторските права когато се пристъпва към ремонт или преустройство на характерни сгради. Типичен пример е случаят с Туристическия дом, построен по проект на арх. Савов,  а таваните и обзавеждането – направени от семейство   известни  художници  от столицата. Стълбището на дома на техниката  е разрушено в единият край и монтирана (като грозна кръпка) една дървена барака; ,детската площадка зад паметника на  Ботев е премахната, терена е покрит с десетки  кубици бетон в нарушение на  проекта на  авторите на архитектурните елементи към паметника.

Имам чувството , че последните години  града няма главен архитект.

Театърът и Младежкият дом се нуждаят от ремонт. На петдесетгодишнината на Младежкия дом  валеше дъжд, в приемното  помещение  бяха наредени легени. Облицовката  на  ДКТ   се руши, до скоро не работеха и тоалетните, а това е представителната сграда, в която се приемат държавни ръководители и гости, гостуващи столични театри и артисти от страната и чужбина, зрителите на театъра.

Тоалетната на ЖП гарата  във Враца е срам за всяко учреждение,  особено за „входната врата“ на областния град. Това явно  не прави впечатление на общинското ръководство и санитарните органи, може би защото няма все още „чума“?

В  изпълнение решение на правителството  и във Враца започна  „саниране“ на жилищни  сгради. Не коментирам колко е правилно и справедливо това решение. В  града са санирани  15 жилищни блока  и  4 детски  градини и обществени сгради, от тях 2 или 3 са панелни. Болшинството са в центъра, строени монолитно, с централно парно, които най-малко се нуждаят от този вит саниране, но те се виждат и носят похвали за общинското ръководство. Панелните жилища в кв.  „Дъбника“, чиито срок на годност изтича и където живеят много от „работещите бедни“,  явно не вълнува общинските управници.

Общата стойност на втората фаза на интегриран проект „Воден цикъл Враца“ надвишава  57,7 милиона  евро, от които  финансовата помощ от ЕС  е около 35 милиона. С изпълнението на този проект  загубите трябваше да намалеят с 65 %, което да доведе до намаляване  цената на ползваната вода и устойчиво водоснабдяване. За съжаление парите са усвоени, обекта не  е завършен, цената на водата се повиши  и качеството се влоши.

По оперативна програма „Региони в развитие“ се изпълнява проект за „Обновяване на пешеходната зона“ на стойност 23,3 милиона. Инвестиционната програма включа 12 основни и 7 резервни обекта, като изграждане  и рехабилитация на улици около пешеходната зона. Много добре се реконструира ул. „Ив. Ботева“, започна работа и по други обекти. Всички очаквахме, че когато започне изпълнение на  същинската част на проекта  ще се  пристъпи към   подобряване  условията за ползване, промяна на осветлението, промяна на озеленяването /не изсичане на чинарите както беше обявено/ и т.н. Бяхме не само изненадани, а втрещени,  когато започна изпълнението на същинската част на проекта!  Навлезе тежка техника и  започна да кърти  и разбива  цялата настилка – масивни мраморни плочи, плочи от най-търсения  у нас и за износ „бял врачански камък“ , 5 сантиметра дебели керамични плочи, поставени  преди  по малко от 10 г., гранитни павета, които практически са вечни – всичко се разбиваше и извозваше  като строителен отпадък. В един  момент някой се засрами /или смути/  от реакцията на гражданите и здравите плочки се  подреждаха на палети  и вероятно някъде са  съхранени /може би ?/.

За  мен  /и не само за мен/ чашата преля когато  започна  „обновяването“ на площад  „Хр. Ботев“. Технологията  е същата! Специалистите, които познават новия  проект, заедно с авторите на проекта на  до скоро съществуващия  площад, са се опитали да спрат това безумие, но без резултат. К. Каменов, кмет на общината,  обясни, че е провел разговор с „управляващия орган“ и получил съгласие само да се подменят предвидените по проект материали за настилка  с нови от екструдиран  бетон, каквито ще са на площадите в  Плевен, Бургас и още осем града.

Във всеки град има поне един площад, които е емблематичен, които има история, с който се различава от другите градове. За Враца  това  е площад „Хр. Ботев“. И не само за Враца!   Това е  единственият площад в България /а може би не само в България/, на който за първи път, след освобождението,  е построен паметник на  българин от  българи и за 70-80 години   са издигани  последователно три паметника на гениалния Поет и Воевода Христо Ботев.

Мястото на първия паметник е определено през 1888 г. – мотиви: „защото там е била изложена за поругание  главата на   българския патриот, списател, поет и революционер Хр. Ботев“.  Скулптор  е Густав  Еберлайн, пространството е оформено от  Фердинант Будек, окръжен инженер. Паметнъкът е открит  тържествено от княз Фердинант  през 1890 година. Веднага след откриването се заражда идеята за нов паметник. Тогавашната преса  пише: „ Цял скандал е във Враца  с паметника  на Българския патриот  – фигури, пиедестал,  плочи надписи – здраве му  пиши“. Алеко Константинов  -„паметника на Ботев, издигнат всред един длъгнест мегдан, макар и обиколен от  дребни и вехти къщи,  не прави очакваното  впечатление“.

През годините след войните пространството около паметника търпи сериозни промени. Създава се комитет  за издигане на нов паметник 1924 г.  Старият паметник  не отговаря  на „пламенната фигура на народния герой“, още повече, че при разширението на площада той остава в  ъгъла.

Демонтирането на първия паметник  започва на 12  и завършва на  26 май  1955 г. и веднага започва изграждането на „временен“ паметник,  открит  по време на „Ботевите дни “ същата година. Скулптор   на бюста е Стефан Станимиров, пиедестала и  площадното пространство  са дело на архитект В. Беязов, Р. Щерев  и Д. Погранични. След изграждането на „временния“ паметник социалистическото  ръководство на града започва работа по изработването на програма  и се обявява конкурс за: „нов паметник на Хр. Ботев и неговата чета и преустройство на  площадното пространство“.

На 2 юни 1964 г.  е открит новия паметник на Хр. Ботев и неговата чета и частично реализираното площадно пространство. Автор на паметника  е лауреата на  Димитровска награда  Владимир  Гиновски ,  а архитектурните елементи и  площада са дело  на архитектите  Иван Иванчев и Делчо Сугарев.

След  построяването на паметника центъра на Враца сериозно се променя, което налага постоянни  корекции на площада  в  посока окончателно реализиране на проекта. Построяването на драматичния театър и музея, с пространствата около тях  /които като отделни обекти  стоят много добре/, налагат сериозна промяна в концепцията и първоначалния замисъл при реализирането на паметника. Налага се идеята  за максимално съхраняване на сътвореното, внимателни, почти  незабележими  корекции в обемно-пространствено отношение  и коректно към предишните  автори, допривнасяне  на елементи  и детайли, наложени от времето   в което  живеем. Деликатен момент в реконструкцията е подбора на материалите,  особено  настилката. Важността на  обекта и неговото национално  значение  задължават влагането на  материали,  подобаващи на неговата  официална функция. Възложителят на проекта и авторския колектив разбираха голямата отговорност и до колко имат  право да прекрояват миналото, какво   наследство ще оставят  на бъдещите поколения от съхранената до нас  материална историческа памет. Проектанското бюро „КАВЕ“ се справи много  добре с високите изисквания на възложителя.

На този площад е звучало словото на дъщерята на Ботев, на всички държавни мъже  през годините и на  много високопоставени гости на  България. На този площад всяка година  на 2 юни българския народ, представен от своите държани и партийни  ръководители, застава пред великия българин, еманация на народния дух, на народната орис и въжделение за свобода и справедливост, на „светлий разум“

Този площад вече не съществува!

Гранитните  плочи и павета  от „ официалната“ част на площада са изкъртени, извозени като строителен отпадък /само в тази част паветата са над 35,000 /. Дано да не са заминали за някоя „къща за гости“.  В преходната част също е премахната настилката и цялото пространство пред паметника –   пред хокел „Хемус“  и Театъра,   настилката е от  циментови плочи, произведени в с. Григориево, общ. Елин Пелин. Настилката  е една и съща пред паметника  и пред Пицарията, пред паметника и пред Общината, пред паметника на светите братя „ Кирил и Методи “ и  Италианския ресторант. Очевидно за кмета и проектантите тези  пространства имат еднаква значимост.

Подобна съдба очаква  цялата пешеходна зона – от читалището до  търговския център „Суми“. И тук настилката  над  90 % е здрава.  Голяма част  е изпълнена от естествени материали,  от керамични  и циментови  блокчета с различни размери, но материали, доказали  след последния ремонт преди повече от 10 години  издръжливост, въпреки  нещадящата  експлоатация и капризите на времето. Отново  вече  се къртят  доказали издръжливост  настилки и се подменят с еднообразни,  без никаква гаранция циментови плочи.

До сега се възмущавам от безотговорното пилеенето на финансов ресурс,  с който само се увеличава дългът на българина, от престъпното   унищожаване на създаденото от нашите бащи и майки  и задължаване  нас и нашите деца  да плащаме. За тези действия трябва някой хора да бъдат съдени. Но може би това е демонстрация на  „проспериращата “ държава, която може да си позволи лукса да сменя вековни настилки през десет години, с нови еднообразни циментови плочи във всички  „Региони в развитие“. В богатите  държави това не става. Интересно  защо ?

Другият проблем  е още по страшен, подмяната на идеята, на характера на пешеходната  улица, по-късно, след разширението – вече „пешеходната зона“. Когато се изгради (1972 г.)  улицата  беше като  застлана  с тъкана черга. Оценявайки предимствата на пешеходната  улица градските ръководства решиха да  се разшири  и обхване почти цялата централна част, където са  съсредоточени  – Община, Съдебна палата, Читалище, Театър, Музей, Картинна галерия, Етнографски комплекс  и  Средновековните кули, паметника на  Христо Ботев и т. н. И това е прекрасно.  Старата настилка, след повече от 30  г. експлоатация, се нуждаеше от ремонт. На пазара вече имаше нови разнообразни материали, освен  ползваните до тогава. С разширението и  реконструкцията се запази характера на  зоната. Настилката като черга прерасна в мозайка от фигури от традиционните за нашия северозапад  килими.

Днес това подлежи на  подмяна с  „красивите“ сиви бетонни плочи от Григориево, същите които се поставят  във Видин, Плевен, Бургас, София и други градове в страната. Някои ще каже – настилката се нуждаеше от ремонт. Да,  категорично, още повече, че при частичните  ремонти  е допускана  често подмяна с неподходящи материали на ремонтираните участъци. Но,  скъпи приятели, това е по- малко от 5 % от площта. Останалите  95 процента са  доказано устойчиви, както на  природните   капризи, така и  на несъобразената с изискванията за такъв обект експлоатация. За това безотговорно, престъпно разхищение на финансов ресурс, за  високомерното и арогантно отношение към миналото, към традицията – някои трябва да носи отговорност.  Вероятно ако се знаеше  кой ще понесе  отговорността, това нямаше да се допусне.  Но, всъщност, това не се отнася само  за общинската управа във Враца. Това е национален проблем. Калин Каменов  може да се гордее, че  ще остане в историята на Враца, като кмет, който окончателно е „ликвидирал“ част от  наследството от социализма в този град. Да очакваме разрушаване на следващите обекти.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top