„Млада  О к о л ч и ц а“ –  КЪДЕ Е ЗЕМЯТА НА БОТЕВ?

„Млада О к о л ч и ц а“ – КЪДЕ Е ЗЕМЯТА НА БОТЕВ?

България 0 Comment 6

Ниляй Нургин Шериф, 15 г., гр. Кърджали:

Стоя пред теб. Наранена, предадена, изгубена, намерена, обвинена, излъгана. Ти си срещу мен. Също толкова наранен, предаден, изгубен, намерен, обвинен, излъган. Може би знаеш за моето съществуване или пък за първи път се сблъскваш с мен. Може би съм ти позната и си чувал много за мен или пък не. За мен няма значение. Казвали са ми, че се крия, твърдели са, че вече не съществувам. Търсели са ме, дори са ме намирали. Може би, в една картина на моя герой, може би в изгледа на моите планини, може би в една мисъл, може би в образа на някого друг. Губели са ме, някои дори не знаят, че съществувам. Има и такива, които са ме обиждали и наричали по какъв ли не начин. Омаловажавали са ме, без дори да знаят за моите страдания. Не са изпитали моята болка, не върху тях е била пролята толкова кръв, не те са били изгорени от безразличието и злобата. Не са били свидетели на нещата, които съм била задължена да видя аз. Сега да ви разкажа моята история.
Искам да помечтаете. Замислете се за това, че свободата е огън. Приятна, привличаща топлина, а Вие сте като децата – посягате към него въпреки опасността да се изгорите. Представете си, че сте под чуждо робство. Нямате права, не можете да казвате това, което чувствате и мислите, задължени сте да се подчинявате на дискриминацията, а сърцата Ви са превзети от мраза на робството. Жадувате да излеете болката и желанията си, но знаете, че няма кой да Ви разбере. Никога не сте изпитвали горещината на огъня, тъй като сте били свидетел само на пепелта. Осъзнавате, че вашият копнеж може да коства живота Ви, да Ви възпламени изцяло. Но възможно ли е в свят като онзи да се стоплиш, ако отвътре не гориш?
Така се появих аз. Бях една мисъл, едно желание, един пламък. Появих се от хора, които знаеха какво искат въпреки всички, които твърдяха, че грешат. Например моят герой – Христо Ботев, който никога не изгуби надежда, който се бореше за своите идеали и мечти и никога не се отказа. Моят създател, моят пламък. Имаше и такива, които смятаха, че моите хора мислят неправилно, за тях аз бях грешка. Аз бях един непроходим път, една неосъществима мечта, една невъзможна цел. Но тези, които твърдяха това, колко от нещата, които бяха постигнали моите герои, ги бяха постигнали и те? Знаеха ли за страданията и болката на моя народ? Но ето, че аз не изчезнах, точно обратното. Хората посягаха към мен и всички искаха да ме притежават, а аз се разпространявах все по-бързо. Завземах сърцата на притежателите ми и се превръщах в надежда. Земята, по която минаваха те, ставаше моята земя. Мислите им, вече бяха част от мен. Душите им бяха превзети. Бяха забравили, че огънят може и да убива.

Изведнъж всичко изчезна. Чували ли сте, че надеждата умира последна, но преди да го направи, убива всички други? Аз бях огън и бях опожарила дори себе си. Видях смъртта на всички онези, които се бяха борили до последния си дъх. Бях станала свидетел на цялото това страдание, върху мен беше пролята кръвта на създателите ми. А аз не можех да направя нищо. Но все още не бях изчезнала. Бях се преродила от пепелта, точно като феникс. Превърнах се в спомени, в стихотворения, в разкази, в картини, в паметници, в цели музеи. Все още съм тук, по-различна съм, но знам, че никога няма да бъда заличена, защото съм огън, а той се разпространява дори и от един пламък. Това може да бъде пламъкът на любовта към отечеството, пламъкът на надеждата за по-добър свят, пламъкът на гордостта към славната история, пламъкът на спомените, пламъкът на свободата.
Някои твърдят, че Ботев – моят герой, не е постигнал нищо. Казват, че е загубил. А знаят ли за нещата, които той е спечелил9 Всички онези сърца, които е превзел. Невъзможните му цели, които ето че вече е постигнал, независимо, че го няма. Видях толкова много и осъзнах, че хората забравят прекалено бързо. Забравят за студа и мраза от робството, защото топлината на свободата вече е даденост. Забравят за цената на живота им, забравят за миналото, забравят за славните дела на предците, забравят за всичката болка и страдание. Може би, ако те оценят това, което притежават и разберат тяхната цена, то тогава всички герои от миналото ще се преродят отново и отново в сърцата на хората. Но не бива да забравям тези, чиито сърца туптят от родолюбие, виждайки една картина или минавайки пред един паметник. Онези, които не ме търсят, защото знаят къде съм. Онези, които не усещат липсата ми. Моите хора, моите нови герои. Аз още не съм изчезнала и знам, че винаги ще съм тук, защото докато има такива, които все още горят, няма как аз да изгасна. Аз се появих отново от пепелта, след като бях изпепелила всичко и знам каква е стойността на живота. Осъзнах, че не само аз бях огън, но и хората също. Не е нужно да умреш, за да се преродиш.
Аз съм земята на Ботев и съм тук. Тук съм с цялото ми страдание, с всичките ми грешки и права, тук съм с всеки път, в който съм падала и в който съм се изправяла. Толкова съм голяма, че лесно можеш да се изгубиш в мен и съм толкова малка, че във всеки ъгъл намираш себе си. Толкова много спомени притежавам, затова съм стара и славна, но толкова много нови мисли се зараждат в мен поради които все още раста и прогресирам. Толкова съм позната, но в същото време винаги мога да те изненадам. Красива съм, но съм и непретенциозна. Аз съм земята на Ботев. Аз съм желания, спомени, мисли, дела. Аз съм огънят. Но вече не изгарям, а само стоплям.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top