М л а д а  „О к о л ч и ц а“, 2019

М л а д а  „О к о л ч и ц а“, 2019

България, Изкуство и Култура 0 Comment 21

Величка Петрова Зердашка,18 г.

АЗ СЪМ!

„Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани,

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани!“

Толкова много предсказания. Толкова ясен поглед в бъдещето. Пророк да беше, така ясно нямаше да опише действителността вчера и днес. Каква действителност — резилищата, в които тъне„ свободна“ България! Нищо не ни остана! В „свободно време“ роби сме, в мирно време — войни водим! И как? Кой както може. Оръжията са забранени, думите ни са ограничени, в демокрация, обаче сме живеели. Имам само това — моите нищожни слова. И какво да направя с тях? Нищо не мога да променя! Мога само да карам неспокойния ти дух, който и без това отдавна тъне в забрава, там – на връх Околчица, да се върти в гроба. Какво да направя, като всички станаха „патриоти“. Но само на маса. „Водачите на народа“ си гледат келепира, докато някои жалки хорица се претрепват от работа, а други живеят живота си на техен гръб.

На готово. Свободата ни се даде на готово. И за какво? За какво умирахте като скотове на фронтовете, по баирите, по горите, по балканите. За какво клаха жените и децата ви, за какво набиваха главите ви на колове и се гавриха с вас? С всички вас? За да може днес да носим тениски, с вашите ликове на тях и да не знаем дори кой седи на гърдите ни? За да изкарват пари от имената ви хора, които с лека ръка ви заличиха от учебниците на потомците ви ли? Кажи ми, Ботев? Защо мълчиш? Къде си? Къде е твоето безсмъртие, с което те венча злочестата ти съдба? Къде си? Кой те помни? Кой изрича името ти?! Кой знае заветите ти? Кой ще те помни и ще рецитира думите ти? Затова ли летиш, там над върха, в образа на бял гълъб. Неспокоен, бесен, подивял от разочарованието, в което сме се превърнали и позволяваме да превръщат Родината ни? Затова ли още не можеш да си тръгнеш към оня свят свободен и спокоен? Знам! Ние сме твоето

недовършено дело. А богатствата на твоето отечество са под запор и по разпродажби, за да покрият дълговете на костюмарите с дълбоките джобове, големите имоти и скъпите коли. Половин България, вече е на поробителите, които ви унищожиха и погребаха веднъж! И сега са на път да ни превърнат в част от своята Турска толерантна държавица и дума България да няма. Имената ви, думите ви, вече няма да ги учим, няма да ги знаем, защото мили Ботев, вас не ви е имало! Вие сте плод на нечии глупави приказки. Баташко клане не е имало!! Априлско въстание – абсурд! Иго! Робство! НЕ! Съжителство Ботев, съжителство! Не смятам за нужно колосе, да те обвинявам! Ти и събратята ти направихте това, което зависеше от вас! Другото зависи от нас и нашето потомство! Зависи от нас – да направим това, което вие ни оставихте за завет! И дори ида е трудно, да не бягаме! И дори ида е страшно, да не се отказваме! Да не се крием и скитаме по чужбина, да не се самоизяждаме! Да не позволяваме в очите ни да хвърлят прах ида ни залъгват евтини и дребнави души! Всяко време има своите перипетии! Сега има една цел! България да върне блясъка си! България да се изправи и гордо да заяви коя е! България да не е онази мизерна, затънала в дългове и позор държавица, която всички имат за подигравка, дори собствените й чеда. А онази България – на трите морета. Златната България! Земя Рай! С онзи„Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди“

С онази Велика Крумова България, която плаши цяла Европа! Онази ненагледна перла, по която ламтят всички други държави и бленуват как да бъдем тяхна територия! С безкрайните планини, с безкрайните красоти! Но за целта всички ние, българите, трябва да си спомним коя е била! И да видим в какво се превръща! И как ще стане това. Погледнато през лупа, България съм аз! България е майка ми, съседа ми от София, от Варна, от Враца, от Каспичан и пр. България сме ние – заедно. Аз не искам знаме, на което пише „Чиста и свята република“! Нямам толкова кураж да се боря за каузата на Левски, но имам моя кауза! Аз искам чиста… бяла и неопетнена тениска! На която да напишем всички ние — A3 СЪМ! И всеки нека напише името на града в който живее. И не да бъдем патриоти в социалните мрежи, а да бъдем сами своите герои. Искам ден, в който с факли и с тениските на гърди, Пловдив ще подаде ръка на Враца, тя на Русе, той на Разград и всички градове по Дунав, после от Добруджа до Странджа и Сакар, Бургас, Варна, Созопол и пр. От Странджа и Сакар до Рила, Пирин и Родопа, всички хора от всички села и градове ще се съберем пред парламента в София и ще си търсим това, което си е наше и всичката онази смрадлива сган, която се крие там или ще ни даде това, което искаме, или ще изгори до основи. Защото на хората им е^чужда промяна и кауза! Защото децата им се скитат„ немили, клети – недраги“ по студената чужбина, старите им родители работят до буквално последният си дъх, за да им дадат една мижава пенсия, която не им стига, дори за едната мизерна седмица и за дом, в който да живеят нормално. И защото тези, които останахме да гнием и бавно и мъчително да се разлагаме, ни омръзна не да се наричаме българи, а да се гаврят с това, че сме такива!

Скъпи Ботев и сам войнът е войн, но не е промяна! Нито може да я предизвика! Докато търпим нова култура и новия тирански режим, който ни отне достойнството и честта, и докато не престанем с примиренческата си мисъл, няма как да застана пред паметника ти и да оставя цвете за теб. Защото аз отказвам да те погреба! Отказвам да те забравя и да те потъпча. Цвете се слага на починалия в гробището. Ти нямаш гроб. Нито ти, нито Левски, нито Хаджи Димитър, нито моите деди. Защото вие все още сте тук. Все още не сте си тръгнали. И редом с нас знам ще се борите отново. И знам, че един ден, тези думи няма да са просто едно есе на завършваща дванадесетокласничка, която не може да си затваря очите за някои неща, а ще са изпълнено обещание. И се надявам, че един ден, отново всяко дете вместо да пее разни Шушани и песни на долнопробни Сузанити наляво — надясно, ще рецитира „Хайдути“, ще е чело поне веднъж „Под игото“, ще говори с гордост за Отечеството си, за свещения си език, ще знае кой е Балканджи Йово, какво зверство е станало в Батак, какво геройство са извършили всички шипченски опълченци и най-вече – защо онзи русокос и синеок младеж  виси на въжето със страшна сила!

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top