ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ, ПОСВЕТЕНО НА ХРИСТО БОТЕВ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА АЛМАНАХ „ОКОЛЧИЦА“ ‘2019

ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ, ПОСВЕТЕНО НА ХРИСТО БОТЕВ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА АЛМАНАХ „ОКОЛЧИЦА“ ‘2019

Водещи новини, Враца, Изкуство и Култура 0 Comment 97

На 30 май в залата на Художествената галерия към Регионалния исторически музей – Враца се състоя литературно четене, посветено на Христо Ботев, организирано от Съюза на българските писатели, Националния литературен музей и Дружеството на писателите – Враца. Представена бе и новата книжка на литературно-художествения алманах „Околчица“

В словото си при откриване на литературното четене главния редактор на алманах „Околчица“ Марин Ботунски каза:

Сред талантливите синове на България той е най-талантливият.   Неземно извисеният й Избраник. В неблагородно време  създаде свят, облагороден от неистовия му стремеж към свобода, и друг – още по-прекрасен, още по-величествен – светът на гениалната Ботева поезия. Светът на тази поезия е необятен,  дълбочината й – изумителна,  нейната сплав – вълшебна. Те поставят Христо Ботев завинаги сред най-големите: Омир и Данте, Гьоте и Шекспир, Юго и Пушкин. Те даваха и дават основание на толкова, вече, поколения да го чувстват свой съвременник. Много от днешните му платени хулители все още питат – защо именно той. Защо? А отговорът е толкова прост – защото възпя по неповторим начин непреклонния вървеж на човека и  човечеството към   Справедливост  и Свобода!

Как виждаше той, в дълбочина народния живот. И как го пресъздаде в стих за всички векове:

Глухо и страшно гърмят окови,

Не чуй се  от тях глас за свобода;

Намръщен само с глава той сочи

на сган избрана – рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит в живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен…

И още:

Ти имаш глас чуден – млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

Не знам  политическата класа и охранената крадлива част на обществото дали чуват – каква е мъката и носталгията на голямата част от българите в чужбина, как тече животът на майките и бащите им, на бабите и дядовците им, каква е селската мъка на България!

Ние– чуваме ли ги!

И тогава е имало великолепни строители, майстори и занаятчии. Българи шиели дрехи за турската армия. И били заможни. Но имало още Левски и Ботев, Бенковски и Волов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Боримечката и Кочо Чистименски…

Там… там буря кърши клонове,

И сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец…

Христо Ботев „умря сиромах за правда, за правда и за свобода“. Други, днес, умират за власт, пари и имане.

Ала вечна е не властта, парите и имането.  Вечен е геният, с незабравимото:

Настане вечер – месец изгрее

звезди обсипят свода небесен;

гора зашуми, вятър повее,-

Балкана пее хайдушка песен!

Вечен е подвигът в името на народа, в името на България.

Тоз който падне в бой за свобода!

Той, падналият в бой за свобода, не само е жив, както писа. Той е по-жив от живите. Най-ярък изразител  на българските ни стремления.

Да сте живи и здрави, че сте тук. Благодаря ви за възможността заедно да отдадем заслужена почит на великия син на България.

В литературното четене, посветено на Христо Ботев, участваха поетите и писателите Петър Анастасов, Атанас Капралов, Елена Алекова, Яна Кременска, Людмил Рашев, Илиана Илиева, Виктория Иванова, Йордан Борисов, Дарина Цветкова, Юлий Йорданов.

Related Articles

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top