ФАЙТОНИТЕ НА МИТО ОРОЗОВ ОТ ВРАЦА

ФАЙТОНИТЕ НА МИТО ОРОЗОВ ОТ ВРАЦА

Враца 0 Comment 68

Илия БОРИСОВ

Ще започна тези редове с написаното от Димитър Йоцов в книгата му „Културно-политическа история на Враца“:
„Коларската промишленост във Враца е извънредно много развита. Неин родоначалник е Мито Орозов. Той е един рядък и оригинален човек, оригинален в смисъл на упорит работник, творец, надарен със силна воля и твърд характер, с прекомерно постоянство и трудолюбие. Мито Орозов започва житейската си одисея като чирак в железарската работилница на хаджи Ангел Д. Йоцов (баща на автора на тази книга б.а.), той минавал по турско време за най-добрия майстор железар. След освобождението на Враца хаджи Ангел Д. Йоцов се впуска в обществено, съдийско и политическо поприще. Школуваният в железарския занаят Мито Орозов открива самостоятелна работилница за железни изделия, по-късно за постройка на кабриолети, файтони и достигна със своето съвършенство производството да получи най-хубавите оценки от комитетите при изложбите в Пловдив, Русе, Плевен и Лондон (Балканското изложение,1907 г.).“
В пътните бележки на Алеко Константинов „София- Мездра- Враца“, отпечатани на 7 март 1897 г., четем: „Най-отрадно впечатление във Враца ми направи фабриката на Орозов, или по-вярно, самата личност на Орозов. Вас ист дас?- ще попита гордия столичанин. Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на господин Орозов и пожелая да се народят в България повече такива труженици. Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастуни и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която днес той, с десетина работници изработва най-елегантните кабриолети и файтони. Всички машини и приспособления във фабриката са дело на неговите ръце. Днес цяло Врачанско е наводнено с коли и кабриолети от неговата фабрика. Едно пречи на напредъка му: капиталът му малък.“
– Преди няколко години в оригиналната музейна експозиция на забележителния в града Възрожденски комплекс, където са най-старата църква „Св. Софроний Врачански“ и великолепния паметник на светеца Софроний, издигнат през 1989 г., можеше да видите и се насладите на отминалото време. Началото на врачанския тип коли: брички, кабриолети и файтони, е поставено през 1883 г. от Мито Орозов и дърводелеца Исай Тошов. Петнадесет години след Освобождението на България, на Пловдивското изложение през 1892 г. Мито Орозов се представя със своите занаятчийски изделия. Златен медал и популярност придобива през 1907 г. с великолепните си колекции на Лондонското изложение. Произвеждани са от 90 до 100 возила в работилницата му до 1910 г. За всички изработвал свои каталози. В работилницата му е имало запомнящи си надписи, поставени на видно място:
„Познай себе си!“
„Сам си помагай!“
„С труд и постоянство се постига цел!“
„Без ред няма свят!“
Интересен е звучащият и днес актуално и с ново съвременно звучене „Правилник за чиракуването на учениците в коларницата“. В тази пъстра с експонатите си експозиция е показан и Каталогът – изложени са образците на старото врачанско коларство.
Мито Орозов е бил зачитан с пословичното си трудолюбие и творческо увлечение от работниците и занаятчиите, на които безкористно е помагал. Още навремето този дръзновен човек е преценил, че 8-часов работен ден е достатъчен за работниците, както и за неговия успешен и печеливш бизнес. Помагал е с материални средства на хората да усвояват знанията, да стават проспериращи и изкусни майстори.
Личност с европейски знания и манталитет. Поддържал е живи и постоянни връзки с австрийската фирма „Винтер“. Популярният и големият за времето си Хенри Форд е търсел допир и връзки с Мито Орозов. Знаменитият банкер Атанас Буров пише за онова време: „Едно е да те вози селска талига с дръгливи коне, друго е да се возиш във файтони-каляски на    г-н Орозов от Враца“.
Роден през 1959 г. в семейство на беден кожухар, краят на живота му идва, когато е на 63 години. На 30 септември 1923 г. мощен барутен взрив на намиращия се наблизо военен погреб от снаряди отнесъл в руини прочутата работилница, заедно с намиращия се по това време в нея собственик. Намерили Мито Орозов три дни след избухването на двата големи склада, близо до железопътната гара.
От висококачествената продукция на Мито Орозов се е възхищавала цяла България. И хората са го славели като сърдечен човек и индустриалец, като активен обществен и културен деец.
Двадесети век във Враца и страната ще остане с любопитни и интересни неща. Сред тях -и файтоните на Мито Орозов. В човеколюбивото читалище „Развитие“ ще си спомнят и ще го благославят за съпричастието му в учредяването на читалищното дружество през 1884 г. Оставил е ярки и непомръкващи следи като активен сътрудник в дейността на врачанската Популярна банка. През 1911 г. е бил депутат в Петото Велико народно събрание.
Музеят на Мито Орозов във Враца, единствен в страната, е най-доброто доказателство, че името на големия индустриалец не е забравено. Умните хора днес казват, че врачани скочиха от модерните файтони на Мито Орозов и масово и шумно се качват в пътуващите от години тролеи!

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top