Д-р Любомир Денчев: Кой ще ни достави газ на 1 януари 2020-а? Дипломат с куфари?

Д-р Любомир Денчев: Кой ще ни достави газ на 1 януари 2020-а? Дипломат с куфари?

Интервю 0 Comment 2

Автор:
Таня Джоева

Любомир Денчев е доктор по икономика и енергиен експерт. Роден е през 1957 година. Бил е изпълнителен директор на “Булгаргаз” ЕАД и “Булгаргаз Холдинг” ЕАД (2005-2007), от март 2007-а до септември 2008-а – главен изпълнителен директор на “Булгаргаз Холдинг” ЕАД. Член на Управляващия комитет на „Nabuco Gas Pipeline International” (2007-2008).
Изпълнителен директор на „Проектна компания Бургас-Александруполис” АД (2007 – 2009).
През 2013-2014 е съветник по енергетика на вицепремиера по икономическо развитие.

– Г-н Денчев, вие сте енергиен експерт, бивш директор на „Булгаргаз холдинг“, познавате проблематиката в детайли. Като отсеете фактите от желаното, пиар акциите от фактите, как ще отговорите на въпроса има ли бъдеще българското разклонение на „Турски поток“?

– Да, „Турски поток“ има бъдеще. Първият въпрос е кога, вторият – как.
Първият е свързан с голямата шахматна игра, ако цитираме Хенри Кисинджър, която се води основно между САЩ и Русия в полето на енергетиката и енергийните пазари. Тази игра има един посредник в Европа и това е Брюксел. Затова преговорите се усложняват.
„Газпром“ преговаря 10 години с Европейския съюз по различните енергийни пакети. Резултатът е споразумение, независимо от всички злонамерени „анализи“ как бил осъден, смазан и така нататък.

Играта е сложна, но от политическа гледна точка. Енергетиката захранва потребителите и икономиката на всяка страна, така че нещата от икономическа гледна точка изглеждат различно. Едно говорят Англия и Германия на политическо ниво, но когато се стигне до проекти и сделки, нещата стават прагматични и при интерес се случват.

В случая с „Турски поток“ интерес очевидно има. Председателят на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер се опита да убеди италианския премиер преди две години да получават газ след 2020 г. от Северен поток 2. Само че италианците не се съгласиха. Това не беше отразено много добре в медиите, а аз съм се научил да чета за енергийните срещи между редовете. Тогава руснаците се върнаха към идеята за южното направление.

Основният потребител и крайната дестинация на втората тръба на „Турски поток“ е Италия. Поради неяснотата на позицията на Брюксел “Газпром” анонсира засега по-малък капацитет в това направление. Вероятно този газопровод ще се закачи за хъба в Баумгартнер, Австрия, откъдето вървят разпределенията. Може би ще има директно направление през Словения за Италия. Не мога да бъда категоричен, защото „Газпром“ винаги има много варианти. Даже, ако някой политически анализатор иска да бъде екстремен, може да каже, че руснаците играят покер с белязани карти. Те винаги имат много варианти.

А имат много варианти, защото, от една страна, евтините ресурси са при тях – подчертавам евтините. От друга страна, потреблението на природен газ с източник Русия в ЕС нараства. Старите доставчици на природен газ за Централна и Западна Европа постепенно намаляват добивите си. Ресурсите в Северно море, където газ добиват Великобритания, Холандия, Норвегия, се изчерпват. Газопроводите, които свързват Италия през Средиземно море с Либия и Алжир, станаха рискови. Политическото положение в тези две страни е нестабилно и доставките не са гарантирани.
За нас е важен вторият въпрос – как ще се реализира този проект. Въпросът е многоаспектен. Как ще продължат след 31 декември 2019 година очевидно необходимите доставки на газ от Русия за България? Как ще се процедира с действащия до 2030 година договор за транзит, който съществува между „Газпром експорт“ и Булгартрансгаз?
Какви ще са финансово-икономическите параметри на един нов договор за продължението на „Турски поток“ през България? И още редица правни, технически, фискални, търговски, социални и екологични „детайли“.

– Защо Италия не се съгласи тръбата на Северен поток 2 да стига до страната?

– Излиза скъпо. Вместо по една права линия през Украйна към Централна Европа тръбата трябва да мине през морето, през Германия и да слезе надолу. Удължава се пътят. Мнозина, за да демонстрират повече експертност, употребяват термина „транзитни такси“. В Европейския съюз няма транзитни такси, забранени са. Има договаряни разходи, свързани с управлението на транзита. Това са разходите на газовите оператори на страната, през която минава транзитът. Начислява се норма на печалба, свързана с амортизации, инвестиции и т.н. През колкото повече страни се минава, толкова повече се утежнява цената.

– Другият вариант е „Турски поток“ да мине през Гърция. Как ще приключи конкуренцията между София и Атина? Не е ли въпрос на дипломация, време, преговори?

– Връщаме се към историята с покера. „Газпром” държи две карти – Гърция и България. В последния момент ще реши коя е по-изгодна. А може да не изиграе нито една. Да държи в шах Централна и Западна Европа като намалява доставките през Украйна. Това намаление може да бъде краткосрочно, защото и двата края на веригата имат полза – едните от парите, другите от газа. От друга страна трябва да кажем, че украинската газопреносна система не е в добро състояние. Това го казва „Газпром“, украинците отричат, а западните експерти, поддържащи тезата, че транзитът през Украйна трябва да продължи, изобщо не говорят по тази тема.

Гърция беше интересен вариант до момента, докато Македония не се озова на прага на НАТО. Предишното правителство задържаше процесите. Сега за Русия вече е неприемливо да направи съответната геополитическа инвестиция през Македония.
Освен това маршрутът е по-дълъг. България е икономически най-добрият вариант за страните от бивша Югославия и Италия. Оттук е най-прекият път.

– Натискът от страна на САЩ върху България обаче е факт. Може ли това да повлияе върху съдбата на проекта и какви са вариантите пред страната ни, ако останем без газ?

– Знаете, че Великобритания, Германия и Франция, в различна степен, са за продължаване на санкциите срещу Русия. Но когато се опре до икономика и енергетика, се отива на друго ниво и нещата се случват. Франция, буквално в последната минута, с гласа си разреши на Германия да продължи работа по Северен поток 2. Ние трябва да правим същото. След като сме влезли в ЕС и НАТО, ще ги подкрепяме, само че трябва да следваме и собствения си икономически интерес.
Ние не можем да си позволим да останем без газ. Кой, питам, ще ни достави газ на 1 януари 2020 година? Дипломат с куфари?!

– Руснаците уверяват, че няма да спрат доставките през Украйна. Премиерът Медведев го потвърди и в София, и в Люксембург миналата седмица.

– На политическо ниво руснаците казват много неща. Премиерът Медведев каза в София, че няма да спре газа през Украйна. Но кой газ и за кой газопровод става дума?
„Газпром експорт“ е изпратил официално писмо до „Булгартрансгаз“, че спира доставката за България от 1 януари 2020 година по това направление. Виждате ли коментари в медиите от страна на министъра, „Булгаргаз“, БЕХ? Пълна тишина.

– Искате да кажете, че официално сме предупредени, че газ няма да има след 1 януари 2020 година?

– Точно така. За разлика от договора за транзит, който е до 2030 година, договорът за доставка изтича на 31 декември 2019 година. Това са две различни тръби и два различни договора. Едната е доставка за България, другата е за Турция, Гърция, Македония. Още преди години руснаците поискаха да се махнат връзките между двете тръби, да се изчистят количествата и да не се смесват. Договорът за доставка, подписан между „Газпром експорт” и Булгаргаз през 2009 година, изтича на 31 декември 2019 година.
След като съм работил в сферата на енергетиката ми е ясно, че поне две години преди това се започват преговори за нов договор или за анекс. А ние се въртим около някакъв хъб „Балкан“. Водени ли са нови преговори? Какъв е резултатът? В медиите се появи информация единствено за технически преговори относно точката на доставка.

– Най-простият вариант не беше ли да се удължи договорът, да се направи анекс или да се подпише нов?

– Да. Съгласен съм. Без „Южен поток“ това е най-лесният вариант.

– Но само преди дни премиерът Медведев бе тук, шефът на „Газпром“ Алексей Милер – също. И ние не сме удължили договора? Ако трябва да обобщим резулатите от тяхната визита, как ще звучи това?

– Няма резултат. Аз не видях нищо, свързано с енергетиката.

Огромен интерес предизвикаха думите на Милер, казани в София, че „Газпром“ не планира участие в газовия хъб и не участва в съвместни проекти. Вие как ги тълкувате?

– Това не е точно. Русия имаше над 40 смесени дружества в Централна и Западна Европа, свързани с природния газ – за търговия, за пренос и т.н. След това, явно под влияние на Вашингтон, започна натиск от Брюксел за ограничаване на дейностите на „Газпром“ на територията на ЕС. Приеха се енергийните пакети за разделяне на добива, търговия, транзита, разпределението. Руснаците дълго преговаряха с Брюксел, но не се разбраха. Тогава закриха официално търговските си дружества в Европа и оставиха инфраструктурните. Не е вярно, че „Газпром“ не участва по принцип в съвместни проекти. За мен изказването му е политически правилно в този момент, защото ако беше казал, че има интерес към хъба, реакциите срещу хъба щяха да са остри.
България няма нужда да създава газов хъб, за да защити националния си интерес за доставка и транзит на природен газ.

– Възможно ли е да имаме хъб, а да нямаме газ?

– Хъб няма да имаме. В газовата сфера хъб се прави там, където има газохранилища. Христоматиен пример е Баумгартнер – огромно хранилище до Виена, което е разпределителен център за Западна, Централна, Южна Европа. България има две възможности. Едната е Чирен, което е действащо хранилище. Другата е Галата, което е изтощено находище. И в двете структури няма предпоставки за допълнителен потенциал за съхранение на газ. Въпреки политическите изявления и конкурсите, Чирен не може да се разширява. Галата е загубен вариант чисто технологично.

Можем да направим електронна платформа за търговия с газ, която може да е навсякъде. Но в конкретния случай с хъб „Балкан“ според мен става дума за политическа игра между София и Брюксел.

– На 7 март постъпиха три оферти за участие в откритата процедура за избор на изпълнител за газопровода, който може да е част от „Турски поток“. Противниците на проекта веднага скочиха, че пари ще бъдат усвоени, но няма да има никаква тръба. Как ще коментирате този вариант?

– „Турски поток“ ще има, но той няма връзка с хъб „Балкан“. Връзката е в главите на управляващите, които се стремят да осигурят съдействието на Брюксел за тръбата през България. Безсмислено ще потънат парите за разширението на Чирен. Но, слава Богу, не са милиарди.

– Неспециалистите по темата останахме с впечатлението, че целта на „Турски поток“ е да се стигне Сърбия. Вие казвате Италия. Кои са съюзниците на България в тази газова сага?

– Видимо – Сърбия, невидимо – Италия. Другите страни – Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, потребяват толкова малки количества, че предпочитат да се въздържат от коментари.

– До кои европейски страни ще стигне Северен поток 2?

– Ще стигне до Германия и оттам има два газопровода. Единият е в направление Франция, а другият би трябвало да слезе на юг-югоизток и да се включат страните от Централна Европа, които сега получават газ през Украйна. Засега това не включва Италия. Включва Унгария и Австрия.

– Вие категорично казвате, че „Турски поток“ през България в направление Сърбия и Италия ще го бъде. Ключовият въпрос е кога?

– Това е въпрос за един милион долара. Не мога да кажа. Играта продължава.
Има и малък процент да не се състои изобщо. Вероятно Русия ще анексира договора при някакви условия. Какви? Това ще продължи, докато не се изясни южния коридор през Гърция – от Азербайджан действително да потече газ. Има вариант Русия да вкара газ в този газопровод. Няма проблем инфраструктурата, където е старият Син поток, да се върже за новия газопровод от Азербайджан. Другият вариант е да се върже с новия „Турски поток“ и втората му тръба да мине не през България, а през Гърция. Тогава ще разчитаме на гръцката връзка, чиито срокове постоянно се „пързалят“, според официалните изявления на министър Петкова.

– Президентът преди време настоя за директна газова връзка между Русия и България. Това противоречи ли на опитите на правителството за тръба на „Турски поток“ и възможна ли е пряка връзка?

– Директната доставка е възможна. Не като възстановяване на „Южен поток“ – този вариант приключи, но някаква свещичка мъждука. От точката, където „Турски поток“ се отклонява за Турция, километрите до Варна и до Турция не са много. Може да се направи. Но ако договарящите се страни – „Газпром експорт“, Боташ – турската държавна газова компания, и “Булгаргаз“, подпишат споразумение, че газът от Русия, минавайки през Турция, няма да бъде натоварен с друга цена.
Една от причините да се провали Набуко беше, че турците не искаха да са транзитна страна. Те искаха да купуват на едната граница, да отделят колкото им трябва и останалото да продават на другата граница на висока цена. Не излизаха сметките. Бил съм в управляващия комитет на Набуко и мога да кажа, че противоречията между партньорите бяха непреодолими. Ако такова споразумение се подпише, за нас това е директна доставка. Но ако се допусне да се достави газ до Турция и Турция да продава газ на България, не зная какво ще стане с цената. Тогава американският или катарският газ на Александруполис може да се окаже по-евтин.

– Още един енергиен проект следва една твърде непостоянна траектория – „АЕЦ Белене“. Около неговата реализация напоследък почти всеки ден има новини. Основният въпрос обаче остава – изгоден ли е за България?

– Колкото по-бързо го направим, толкова ще е по-изгоден. Колкото повече се бавим, толкова по-скъпо ще ни излезе.
Крайната цел е да се осигури доставката за българските потребители в дългосрочен аспект, най-малко до 2050 година. Друга цел е да поддържаме износа, който носи пари на държавата. Моите изчисления по тази тема съвпаднаха с тези от доклад на Световната банка – към 2040 година 100 хиляди мегавата ще липсват в целия балкански регион заедно с Турция. Това е огромен пазар.

– Но нали и Турция, и Румъния строят атомни централи?

– Нищо не строят. Режат лентички като нас. АЕЦ „Аккую“ трябваше вече да заработи отдавна, но буксува.

– Грешка ли беше, че спряхме „Южен поток“?

– Разбира се. Сега нямаше да чакаме дали Боташ ще ни даде цена или не.

– Във връзка с енергетиката обаче непрекъснато се говори за зависимостта от Русия. Каква е тя на практика?

– На практика има два „проблема“. Че тези ресурси се намират в Русия и че България е на това място на географската карта. Тръбопроводният газ е най-евтин в целия свят. Русия доставя газ на нашата страна от 1974 г. За този период сме имали проблеми с руснаците два пъти, когато украинците започнаха да крадат от транзита за Европа и руснаците спряха доставките за няколко дни.
Ние сме Европа. Отдавна и германският канцлер, и шефовете на енергийните компании, казват: ние сме зависими, но взаимно зависими. На нас ни трябва евтиния газ от Русия, но на тях им трябват нашите добри цени. Не е тайна, че най-добрите цени за тръбопроводен газ Русия може да получи в Западна Европа. Не в Китай или Индия.
По отношение на АЕЦ „Белене”. Притежаваме основно руско оборудване, което е част от ядрена технология, лицензирана в ЕС. Росатом отдавна сътрудничи с фирми като държавната френска компания „Арева“ и германския концерн „Сименс“. Имаме предложение за участие в технологичната схема и на американския гигант „Дженерал Илектрик“. Инвестиционен интерес проявяват трети страни. Къде е „опасната“ зависимост от Русия?

Българската позиция и по двата проекта трябва да се определя единствено и само от националния ни интерес, а не от политически спорове и маневри за това кого считаме за приятел и кого за враг.

“Епицентър”

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top