„Алфа рисърч“: 71% от българите искат разследване на корупцията на най-високо политическо ниво

„Алфа рисърч“: 71% от българите искат разследване на корупцията на най-високо политическо ниво

България 0 Comment 11

 

71% от българите казват, че е необходимо разследване на корупцията на най-високо политическо ниво. 63% казват, че трябва да се разследва корупцията в местната власт. Това каза по време на кръгла маса управителят на „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова, която представи данните от проучване „Противодействие на корупцията 2018: обществени очаквания и постигнати резултати“ на „Алфа рисърч“ и Асоциация „Прозрачност без граници“, предаде агенция „Фокус“.

„Можем да добавим 59%, които казват, че трябва да има разследване на корупцията в централната администрация“, посочи тя. „Формира се общо възприятие за корупцията, което не оставя съществена система на държавата незасегната“, заяви Боряна Димитрова и обяви, че основният заподозрян е политическата корупция.

„Хората с по-високо образование, в активна възраст, от столицата и от големите градове отбелязват с 5-10% по-висока чувствителност по тези теми“, коментира социологът.

„Корупцията се възприема като масов феномен, като обща социална структура на нагласите. Голяма част от българското население мисли не еднакво, а сходно“, каза още Боряна Димитрова.

В същото време едва 3,4% от българските граждани са готови безусловно да подадат сигнал за корупция. Срещу тях застават 33%, които заявяват, че не биха подали сигнал.

На първо място като мотив за отказ от подаване на сигнал гражданите признават страх от негативни последици в личен и професионален план – 33%. На второ място се нарежда недоверието в институциите и съмнението за корумпираност на самите длъжностните органи.
25% са убедени, че е трудно да се докаже корупция, също толкова смятат, че нищо не може да се направи.

Същото изследване откроява обаче феномена, че само 1% приема за нормално да се даде подарък като благодарност за свършена работа.
Това означава, че има голям потенциал за антикорупционно влияние сред обществото, за да се противодейства на корупцията като обществена нагласа – относително голям процент от българите декларират способи, с които те се противопоставят на корупцията – да откажат плащане на подкуп – 36%, гласуване за некорумпирани, участие в граждански организации и протести – 20%.

Също 20% декларират, че биха подали сигнал до медиите или да бойкотират на корумпиран бизнес.

Боряна Димитрова коментира данните и за оценката на корупцията в общественото мнение, което показва, макар и за пореден път, страшната констатация, че не остава съществена система на държавата, която да не е посочена като засегната от корупция.

Над 50% от гражданите изброяват до 10 сфери, които считат за дълбоко корумпирани, 68% посочват между 6 и 8 такива.
Според 40-49% считат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, тъй като ще последва отказ за разследване.

24% заявяват, че биха сигнализирали медиите – този процент е най-висок и гражданите виждат осигуряването на публичност на корупцията, като начин да се осигури натиск върху институциите.

Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък процент – 14,5 на сто – към Антикорупционната агенция.

Още по-надолу в тази своеобразна класация на доверие сред институциите стои прокуратурата – 10% биха подали сигнал.

С малко по-голямо доверие от 10.2% се ползват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също посочват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, въпреки че те нямат никакъв ангажимент към този феномен.
Хората с по-високо образование, в активна възраст, от столицата и от големите градове отбелязват с 5-10% по-висока чувствителност по тези теми.

Корупцията в България се възприема като масов феномен, като обща социална структура на нагласите. Голяма част от българското население мисли сходно по тази тема, коментира още социологът.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top