ГЕРБ и БСП близо, почти се изравняват. Патриотите ще отпаднат ли от парламента?

ГЕРБ и БСП близо, почти се изравняват. Патриотите ще отпаднат ли от парламента?

Водещи новини 0 Comment 8

Източник: Алфа Рисърч

Силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14.9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите), отчита Алфа Рисърч за евроизборите. Към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент.

При заявена избирателна активност от около 48%, електоралният ресурс на Обединени патриоти пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната, като това е равностойно на около 5.5 – 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.

Обобщаващото за 2018г. проучване на Алфа Рисърч регистрира ярък контраст между личния оптимизъм за 2019г. и социалната тревожност за развитието на страната. Семейството, работата, увереността в личните способности стоят в основата на позитивните очаквания на българина, докато критичните настроения и неудовлетворението надделяват в отношението към институциите и политическия елит. В навечерието на година с най-малко два вида избори (европейските през май и местни през есента) българското общество е в ситуация на задълбочаваща се криза на доверие към институции, партии, политици и очакване за приемлива политическа алтернатива.

Президентът Румен Радев запазва позитивен баланс в личния си рейтинг, но за период от три месеца губи 5 пункта одобрение и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение).

В края на една година, маркирана от Европредседателство и вътрешно-коалиционни напрежения и скандали, се регистрира нарастваща критичност към изпълнителната власт: 17% положителни срещу 45% отрицателни оценки. Стабилно зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ, докато намалелите симпатизанти на Обединените патриоти имат силно поляризирано отношение към него, в зависимост от това, коя от партиите в малката коалиция подкрепят.

Източник: Алфа Рисърч

След юни 2018 настъпва обрат и в персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов: 30% одобрение срещу 37% неодобрение и 33% неутрални оценки.

Оценката за работата на министрите, включително за част от определяните като най-успешни, следва същата повишена обществена критичност. Лидер сред членовете на кабинета остава вицепремиерът Т. Дончев, гасенето на няколко правителствени пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в индекса за дейността му (от 20.3 до 16.7).

Макар че запазва втората си позиция, намалява одобрението и за спортния министър Кр. Кралев (индекс от 14.5). Съществена ерозия е налице и при двама доскоро рейтингови министри – военният Кр. Каракачанов, бележи спад от почти 9 на сто в резултат от конфликтите между лидерите на Обединените патриоти и скандала около Агенцията за българите в чужбина. Аналогична е тенденцията в оценката за финансовия министър В. Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след публичното тиражиране на информацията за ползваното от него жилище.

Запазва позициите си министър Е. Захариева (индекс 8.9), а одобрението за образователния Кр. Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема вече четвърто място, непосредствено след външния министър.

Най-неудовлетворени остават българите от работата на парламента. Положителните оценки за дейността му се свиват до критичните 8% и симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство не намират основание да смекчат силното си неудовлетворение.

Дефицитът на сигурност и справедливост намира отражение в устойчиво ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: главен прокурор 9% одобрение срещу 42% неодобрение, съд – 11% одобрение срещу 50% неодобрение, полиция – 22% одобрение срещу 38% неодобрение.

Личното доверие към политическите лидери е един от най-големите капитали в политиката, фокусиращ променливата динамика на обществените настроения. В този смисъл, в края на 2018-та капитал губят почти всички политически играчи – и тези от управляващото мнозинство, и тези от опозицията.

Борисов остава най-одобрявания лидер на политическа партия, но персоналният му рейтинг е в негативен тренд (спад от 32.8% до 30.1%). Положителните оценки за Нинова също намаляват, като за първи път през последните две години падат под 20 на сто (от 22.2% на 19.4%).

Най-силна е ерозията на доверието към лидерите на Обединените патриоти: Каракачанов губи седем пункта (от 23.4% на 16.3%), Симеонов шест пункта (от 11.1% на 5.1%), Сидеров остава със силно ограничена подкрепа от 4.9%.

Повишението на цените на горивата в края на миналата година и активността на Марешки по тази тема, му носят одобрение от 13.8%.

Снимка : Алфа Рисърч

При цялостен отлив на доверие към парламентарно представените партии и техните лидери, все по-важен става въпросът успяват ли водещите политици от извънпарламентарните формации да привлекат подкрепата на разочарованите.

Проучванията все още не открояват партия или лидер, с които широки обществени групи да свързват своите очаквания. Част от тях получават одобрение, идентично с това за парламентарно представени партии. Доверие в съпредседателя на “Демократична България” Хр. Иванов заявяват 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на коалицията е 5.7% за лидера на ДСБ А. Атанасов и 5% за лидера на “Зелените” Вл. Панев.

Други десни лидери като Н. Ненчев на БЗНС (6.1%) и Р.Христов на СДС (5.5%) се ползват със сходни нива на подкрепа. Вляво, лидерът на АБВ Р. Петков получава одобрението на 8.1% от избирателите.

Предвид предстоящите през май избори за Европейски парламент, Алфа Рисърч проследява електоралните нагласи на избирателите за този вот. Данните от проучването не са сравними с предишни данни на агенцията, касаещи парламентарен вот, поради три основни причини: по-ниската активност на евроизборите; малкия брой мандати за България – 17, който формира по-висок праг (5.88%) за спечелване на мандат в сравнение 4%-та бариера в изборите за Народно Събрание; неяснотата кои партии и в каква конфигурация ще участват в европейските избори.

В края на декември готовност да гласуват за представители на България в Европарламента заявяват 48.2% от избирателите, а всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи.

По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14.9% от всички избиратели или около 30-32% от гласувалите). Така, към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на избирателите, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния му резултат.

БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти.

Снимка : Алфа Рисърч

ДПС се открояват като третият участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за Движението за евровота заявяват 5.1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите. Предвид способността му за силна електорална мобилизация, по-ниска избирателна активност може да им позволи да скъсят съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП.

Скандалите в Обединените патриоти сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Те мобилизират едва една трета от избирателите си. Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралния им ресурс пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5.5 – 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.

На същата граница е коалицията “Демократична България”. Подкрепа за обединението заявяват 2.7% от общия брой избиратели, или около 5.5 – 5.8 % от готовите да гласуват в евроизборите.

Нагласи по значими за обществото теми: образование

Оценката както на широката общественост, така и на родителите на деца в училищна възраст показва, че като най-успешни до момента се възприемат мерките за дигитализация на образованието (49.6%).

Около една трета от родителите смятат, че са налице позитивни ефекти от усилията за интегриране на деца с по-леки увреждания в общообразователните училища, както и от връщането обратно в клас на преждевременно отпадащи деца.

Настоящото проучване показва, че 66% от пълнолетните българи подкрепят тезата, че училището, освен да образова, трябва и да възпитава. Това разбиране доминира във всички социални групи, независимо от социалния и материален статус на анкетираните.

Най-голяма част от българите (35%) смятат, че децата се учат най-вече от личното поведение и пример. Което означава от примера на учители, но и на родители, роднини, публични личности.

28% са на мнение, че не толкова училището, колкото широката социална среда – социалните отношения, ценностите, моделите на успех в обществото са онези, които възпитават и които могат да подкрепят, или напротив, да действат в разрез с усилията на училището.

Според 27% дисциплината е тази, която възпитава и когато учителите не знаят как да я постигнат това намалява резултата от техните усилия. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството.

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top