ГЕНИАЛНИЯТ КАЛОФЕРЕЦ -171 години от рождението на Христо Ботев

ГЕНИАЛНИЯТ КАЛОФЕРЕЦ -171 години от рождението на Христо Ботев

Водещи новини 0 Comment 18

 

Марин БОТУНСКИ

Всяка година на 6 януари във Враца и Калофер, в десетки български градове и хиляди села достойно, в столицата – по-семпло; управникът – с половин уста, народът – с все сърце отбелязва рождения ден на най-българския, гениалния поет Христо Ботев.
Всяка година Млада България тръгва от Козлодуй към „Околчица”, за да въздаде най-желаната награда за поета – да пее песните му.
Всяка година на 2 юни България цяла гледа в най-високия връх, “един от Йерусалимите на българския дух”, както го нарече народният поет Иван Вазов. Там, “де в кръв облян, паднал певецът горди”.
Защо Ботев е най-българският поет?
Единствен Той поиска да направи “ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба – пък ще изляза на борба със стихиите”.
Преди да станат песни, стихотворенията на Ботев са минали през огъня на душата му и през пожарите на България. Те са плачът, но и животът й.
В най-трудното българско време гениалният калоферец се провикна:
…ръжда разяжда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости.
И още:
В редовете на борбата
да си найда и аз гробът…
И още:
Тоз, който падне в бой за свобода
той не умира!
Единствен Той изрече: “После Отечеството…” И поднесе своя млад, двадесет и осемгодишен живот пред олтара му, след като бе догонил, а някъде и изпреварил най-напредничавите европейски умове, след като изгради темелите на българската журналистика, след като написа двадесетина стихотворения, ненадминати в своята поетическа магия, и дали глътка надежда не само на българския народ, а на всички народи.
И както често се случва с гениалните, Той, гражданинът на света, е недолюбван от управляващите в своята родина. Защото точните думи, изречените истини бодат, защото много от днешните български „патриоти” виждат себе си в огнените му стихове:
Патриот е, душа дава,
за наука, за свобода;
Но не свойта душа, братя,
а душата на народа.
Виждат себе си в „грабете го, неразбрани”, „тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин”.
Но големите – като Ботев и Левски – не се нуждаят от благоволението на които и да са управляващи, не се нуждаят дори от похвални думи, както слънцето не се нуждае от свещички, които да го осветяват…
Ала народът ни, а и светът, се нуждаят от тях!

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top