Иван Гранитски: България се е превърнала в страна, в която ужасът е ежедневен гост

Иван Гранитски: България се е превърнала в страна, в която ужасът е ежедневен гост

Интервю 0 Comment 18

– Г-н Гранитски, каква е Вашата лична равносметка в края на една знакова за Вас в личен и творчески план година?

– Разбира се, в личен план имам важни неща, които се случиха през тази година. Но си позволявам да сложа акцента върху обществените тенденции, тъй като аз във висша степен съм социално ориентиран и мислещ човек. Разумният анализ на това, което става и в България, и в света, за мен никак не е радостен. Явно е, че в България нещата вървят все по-зле. Пълен социален, институционален и структурен разпад. Хаос, в който, важат думите на героя на Шекспир – „… и всеки вика, и никой никого не слуша, и ужасът е всекидневно чувство“.

Виждаме, че България се е превърнала в страна, в която ужасът е ежедневен гост. Политиците от всички разцветки се разсейват за това, което се случва в страната – постоянни цигански грабежи, кражби, насилия, убийства, катастрофи…

Парламентът би трябвало да кове закони, а всъщност произвежда скандали. Всичко това става пред очите на обществото. Някои медии реагират, други се разсейват, защото така изнася на техните издатели и собственици. Но тези манипулации не могат да заблудят голямата част от обществото, която е отчаяна, дезориентирана, и, за съжаление, все по-затворена в себе си. Ние сме в процес на имплозия – гневът, отчаянието и омерзението се насочват навътре. Къде ще му излезе краят – не знам. Но всички сериозни изследователи на психологията на тълпите предупреждават, че след фазата на отчаянието, самозатварянето и имплозията, следва експлозия и това вече е много опасно. Вижте какво се случва във Франция.

– Каква е Вашата визия за България, кои са ценностите, които трябва да се устояват, за да може експлозията, за която говорите, да бъде предотвратена или поне не толкова разрушителна?

– Моите прогнози, за съжаление, са песимистични. Не виждам през следващите години изход от тази ситуация. Дори да се появят нови политици, които са безкористни и гледат повече интересите на народа, отколкото собствените си и тясно политическите и корпоративни интереси, ще са необходими 10-15-20 години да се възстановят щетите, които сега са повсеместни. Но не виждам индикации, че такъв процес ще започне. Обратно, смятам, че тази година, която предстои, ще задълбочи кризата.Ще имаме 2 или 3 избора, които, за съжаление, едва ли ще извадят на повърхността по-качествени политици, по-отговорни личности. Дано събитията да ме опровергаят, но анализите, които повечето умни хора правят, са отчайващи…

А как ще коментирате световните политически процеси през призмата на противоборството по оста неолиберализъм-консерватизъм?

– Радвам се, че в големите страни в света се появиха истински лидери и водачи, като президента Доналд Тръмп в САЩ. След като той здраво настъпи Джордж Сорос и предприе сериозни акции срещу него, започвам да вярвам, че Америка наистина може да бъде велика отново. В Унгария Виктор Орбан направо изгони Сорос, не случайно същото направи президентът Реджеп Ердоган в Турция, а в Израел, където управлява сериозен министър-председател като Бенямин Нетаняху разглеждат Сорос като заплаха за националната сигурност на страната. Така през 2018 г. бяха разрушени всички митове на соросоидите. На първо място, че да не харесваш Сорос е антидемократично и антиевропейско, а да воюваш с него е антиамериканизъм и антисемитизъм.

Самият Сорос днес е изгонен от родната си страна Унгария, нежелан в Израел и презиран в САЩ. След сгромолясването на неолибералния модел виждаме, че силните водачи, които изброих по-горе, тук добавям и руския президент Владимир Путин, мислят не само за развитието, съхранението и просперитета на своите велики нации, но имат и стабилизираща роля в глобален план. Защото хаосът, който доведоха в Европа и света неолибералите, специално в Америка – демократите и параполитическите формирования на Сорос, е много опасен. Той провокира напрежение и води великите сили до ръба на непредвидим конфликт. Тези големи, силни лидери, до един нормални, хетеросексуални мъже, са ндикация, че има възможност светът да бъде омиротворен да се получи баланс на силите и интересите. Провалените соросоиди се надявам да изтекат в „канализацията“ на историята…

– Мнението Ви за поведението на европейските лидери в този важен момент?

– Всъщност проваленият неолиберален модел в Европа е пряко следствие от лидерите на Европейския съюз, които не само не са подготвени, но и извършиха действия, които доведоха почти до разпада му. Никога не е имало по-слаби лидери на Стария континент, от тези, които са сега, предвождани от Макрон и Меркел. Те нямат нито стратегия, нито идея какво правят. Вижте бъркотията, която създадоха по отношение на Великобритания около брекзит. Вижте отношението им към т. нар. идея за обща европейска армия, обща европейска сигурност. Крайно непродуктивното отношение към мигрантите. Тъй като очевидно беше отдавна, че става опит за промяна на традиционния цивилизационен модел на Европа. Тези лидери на ЕС действаха като деца от забавачница

Никога до такава степен не се е разпадала Европа и никога не е страдала от липса на истински лидери. Но за сметка на това имаме силен, може би най-силният американски президент след Кенеди, най-силният руски президент, силен турски президент, силни лидери на Израел и Вишеградската четворка. Да, ругаят ги, че са диктатори, но ги ругаят неолибералите. Въпреки че, се забелязва опит Ротдшилдите да отрежат опашката на гущера, т.е. да отделят соросоизма от тялото на либерализма.

– Не искате да говорим за Вас в личен план, но все пак нека отбележим най-значимото за Вас през 2018 г.?

– Пак ще кажа без някаква излишна скромност, колкото повече живея, все повече личното ми се струва напълно несериозно, несъществено и дребно на фона на общите процеси. Мисля, че дейността на всеки отговорен и сериозен човек, който обича страната си, е да се бори за нейното оцеляване. Всички прогнози са катастрофични и за демографските процеси, които се развиват, и за други сфери от нашия живот. Струва ми се неприлично човек като мен да говори за лични успехи в период, когато страната страда. Това би било като пир по време на чума.

НБП, Радослава РАШЕВА
„Ерицентър“

Leave a comment

You must be logged in to post a comment.

Back to Top