ДЪГА  Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese


Калина ТОДОРОВА

В УЧЕНИЧЕСКАТА
ЧАНТА НА ПРАБАБА

• Една изложба на Регионална библиотека "Христо Ботев" и Държавен архив - гр. Враца

"Нямах чанта с пре- градки, като богатските деца, а всичко в торбата. Без да ща, стигнах до номер втори, според мене, на улица "Петропавлов- ска". Това е нашата прогимназия. Тя не излизаше точно на "Петропавлов-ска", но през две къщи се издигаше жълта, двуетажна, с големи прозорци и широк двор. Нашето селско училище беше сиромахкинче в сравнение с нея. Изпокъртен покрив, който течеше, олющени прозорци. Прогимназията беше за мене светилище, като че ли лошо в нея не видях.
…Прогимназията, която гледаше с прозорците си като жаден човек с отворени очи към светлината, ме свързва, без да искам, със своя съсед читалище "Развитие". И след два-три дни аз се явих там… …Взех първата книга за прочит. Дадоха ми я, без да плащам. Но аз бях платил вече членския внос завинаги - със сърцето си. То остана там." ...още


РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА
НА ТОДОР ВАКОВ

Писал съм за него неведнъж... Като вярвах в светлата звезда на още младия художник, с радост откривах тихите отражения, забележителните избухвания, спокойната извисеност на необичайния му дар. В книгата „Ранни дългове“ съм отбелязал: Дори да не споменавам името му, ако подскажа за една изящна и сигурна линия, която в графичния си вид определя душевните граници на равнината, на извечното старо поле, на закичени с мечта на ухото българки, ако започна приказка за червени коне, които пасат трева на лунна поляна, то оня, който има очи за красотата, непременно ще се насочи към Тодор Ваков. ...още


Весела ДИМОВА

* * *
ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО…
Хубава Яна сама се е дала
черна робиня в бели дворове
от сутрин до мрак за едничкия залък…
Хубава Яна напусна Балкана,
градинката своя и старата къща,
захвърли моминската бяла премяна,
отряза косите си и се не връща…
Вечер замръква в луксозни хотели,
сутрин осъмва във мрачни бордеи -
очите й, обич и дом невидели -
през винени пари и сълзи се смеят…
Нито е хубава, нито е Яна -
купуват я с дребни пари чужденците…
И само когато е много пияна,
говори на своя език със звездите…


„УМОРЕНИ ПЪТИЩА“
НА ПЕТЪР ДОНЕВСКИ

Излезе от печат сборникът разкази на Петър Доневски „Уморени пътища“ (Медия груп, Враца 2010, редактор - Иво Йорданов, илюстрации - Петя Василева, Цветан Дошков, Даниела Цекова, Мило Павлов, Виктория Димитрова).
Вместо предговор, в книгата са отпечатани отзивите на поетите Стефан Поптонев, Драгомир Шопов и Петър Динчев и на бившата депутатка проф. д-р Връбка Орбецова.
„...Изворите, от които черпи живителна влага авторът, не се намират през девет земи в десета - пише Стефан Поптонев. -Те са в неговия роден край. Значението на създаваното от него нараства още повече, като се има предвид, че голямата традиция на нашата литература е именно да се занимава и отразява живота на обикновените хора. Защото това е зърното и корена на България, това е солта на живота“. Драгомир Шопов смята че „разказите на Доневски не са съчинени. Те са късове от преживяното, от преосмисленото. Те са едно достоверно свидетелство в художедствена форма за трудния път, който сме изминали, за развитието на кооперативното стопанство, за амбицията да се работи така, че българинът да живее по-добре, да се чувства стопанин и господар на земята си“. Петър Динчев препотвърждава горното: “Петър Доневски среща читателя с живия живот в неотдавнашното време, разкрива устрема на селските стопани към повече и по-качествена продукция, показваща действителните хора, влюбени в своя труд.“ Проф. д-р Връбка Орбецова прави извода че „малко утвърдени даже писатели с такава нежност и вещина са предавали и одухотворявали селския пейсаж.“ ...още


Петър ДОНЕВСКИ

ЗАЛЕЗИ КРАЙ РЕКАТА

- разказ -

Оставихме джипа на Бъркачевската помпена станция и с въдиците обиколихме всичките криволи на реката. Замятахме по вирове и бързеи, стигнахме чак до Милови ливади и комаревските тополаци, но в рибарските торбички по обратния път носехме само няколко мренки. Бяхме капнали и едва влачехме уморените си крака - горският път, обрасъл с капинаци и бочиниш ни се видя безкраен.
- Има риба, има-а-а-а… - срещна ни усмихнат помпиерът Тихомир. - Ама кога сте дошли? За риба се идва раничко, а вие сте тръгнали по пладне… Не помните ли Цвети? Кога излизаше за риба?
- Давай да се върнем в града, началство, да подготвим такъмите и утре в просъница да сме тука - каза Димо.- Тогава кълве и шаранът, и кленът.
- Защо да си ходите в града? - изправи се Тихомир. - И утре пак ще довтасате по обяд. Останете и пренощувайте. Толкова ловци и рибари са нощували тук.
- Ами, добре - засмях се. ...още


КАТО МИЛЕЕМ ЗА РОДНИЯ КРАЙ

• Хубава, оригинална книга за Мездра

„Мездра - кратък исторически очерк“, която излезе наскоро от печат, е най-впечатляващата и емоционална книга за историята на древния железопътен град Мездра, отпечатана през последното десетилетие. Тя е сред най-интересното от поредицата книги в областта на краезнанието. С жаден взор я прочетох и се възрадвах на високопрофесионалното творение на издателска къща „Анубис“.
В 235 страници авторите-съставители Георги Апостолов, Кирил Радовенски, Сергей Торбатов, Георги Ганецовски, Кирил Йорданов и Илия Илиев поднасят увлекателно четиво, с текстове, в които “на думите е тесно, а на мисълта просторно“. Грижливо подбраните илюстрации придават особена красота на това истинско енциклопедично издание за ширналия се край река Искър град Мездра и за селата на една от най-проспериращите общини във Врачанска област. ...още


ДЪРЖАВНАТА ФИЛХАРМОНИЯ –
СИМФОНИЕТА

Утре открива новия си творчески сезон Врачанската филхармония, която от 1 септември е новоназована - Симфониета.
От първи септември влезе в сила постановление № 152 на Министерския съвет за преобразуване на културните институции. Държавната филхармония във Враца получи статут на държавна симфониета. Врачанските оркестранти се разделят с 20 свои колеги, защото щатът от 55 се „транформира“ на 35.
Директорът на филхармонията, вече симфониета, тъжно отсече: „Министерството на културата е ликвидационен съвет”
В много по-трудно от днешното време, Врачанската община пое половината от издръжката на Държавната филхармония. Сега отново по- гледите са отправени към нея - ще спаси ли този културен институт.
А защо държавата посегна на тези институти? Та нима тя бе по-богата в годините след 1990 до сега, но запази най-важните си културни огнища. И ясно ли е докъде можем да стигнем, ако непрекъснато се намаляват възможностите за духовно развитие!

„ДЪГА“



 


 



 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

АРХИВ

2010 г.

2009 г.

2008 г.

2007 г.

2006 г.




НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"



ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


3 ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM


ВРЪЗКИ

 Support WWF

ОБЩИНА ВРАЦА  -  ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН: 62 25 86


Dir.bg

Всичко прекрасно за вашето бебе

 
Регистриран в


ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


 

 

.