ДЪГА  Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 


МЪДРЕЦЪТ ОТ КАЛИМАНИЦА

• 80 години от рождението на Йордан Радичков

***
… Какво щастие, каква радост бе за нас, начеващите в литературното творчество, а и за много-бройните читатели на Йордан Радичков, появата на книгите му "Свирепо настроение", "Неосветените дворове", "Козята брада", "Вятърът на спокойствието", "Коженият пъпеш", "Ние, врабчетата", "Нежната спирала", "Ноев ковчег"… Ами пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене"! Йордан Радичков населяваше литературата и света с тенци и верблюди, скандинавци и скачащи бълхи, дървояди и белите вълци от Турну Магурели, неосветени дворове и барутни буквари, с привързани балони и духови музики, кожени пъпеши и суматоха. Един невероятен, причудлив и омайващ свят, създаден от радичковското въображение, ала почерпен от народния живот, от народните вярвания и страхове.
Този радичковски свят ни изведе с една духовна крачка напред.

***
Седемдесет години той живее сред бурена на българските ни нрави. И обратно на твърденията на изтъкнатата българска диригентка, врачанката Радосвета Бояджиева, която ни обръща внимание "видели ли сте цвете да задуши плевели" (" не, не сте видели, обикновено плевела задушава цветето"), Йордан Радичков, най-яркото, магьосническо цвете на българското слово, не само не се задушава, а седемдесет години цъфти и цветовете му имат най-невероятен блясък.
Тези цветове ги иска цяла Европа (преведен е на всички европейски езици), иска ги целия свят. Него не само го четат, а остават пленени и замаяни от художническия му дар, от невероятните "изригвания" на писателското му въображение, от гениалното му, несравнимо с нищо любопитство към света. ...още


Йордан РАДИЧКОВ

ГЕРАСКО

- разказ -

Той се казваше Гераско и твърдеше, че сам си е измислил това име. Не е много гръмотевично, но стряска. Той беше човек на съпротивлението: дори себе си да срещне на пътя, няма да се отбие. Затуй обичаше често да казва - не се отбивай от себе си!
Гераско твърдеше, че ако има ново Априлско въстание и леем топове, сам ще изнесе топовете на платото, а когато се свършат гюллетата, ще почне да мята топовете като гюллета и ако и това не им стигне на турците, ще се втурне сред тях и на моряшки възел ще ги завърже. Веднъж се хвана на бас със съседа си, че може да пренесе купа сено и съседът, който имаше купа сено в двора си, му каза: "Халал да ти е, ако я пренесеш!" Той си плю на ръцете и я пренесе.
Лятно време, щом над планините плъпваха градоносни облаци, Гераско веднага излизаше в полето, забиваше колове и връзваше за тях някакви подобия на ракети, каквито сам си правеше от каменарски барут. Градоносните облаци трещяха и ставаха синкави от напрежение, а Гераско палеше фитилите и изпращаше заканителни възгласи; после изчезваше в пламъците и дима на взривовете, докато изхвърлените ракети чертаеха белезникави ивици и се забиваха в облаците.
Били сме свидетели на туй как стихиите се огъват с мрачно ръмжене и отстъпват назад към планинските си леговища. Не един заканителен облак си е подвивал опашката, щом зърне Гераско насреща си. Той казваше, че стихията е като човека: гледай я право в очите и върви насреща й - нека тя се отбие от пътя ти! ...още


"Сизиф" Худ. Петър КЪЧЕВ


КРАЕВЕДСКА РАЗХОДКА
ПО УЛИЦА "ПЕТРОПАВЛОВСКА"

Инициативата е посветена на 100 годишния юбилей на писателя Стоян Цеков Даскалов. Голяма част от неговото творчество е своеобразен поглед към живота и историческото минало на родния край. В своята новела "Улица "Петропавловска" той се връща към младежките си години, които прекарва във Враца, и събитията от 30-те и 40-те години на миналия век, към исторически лица и събития, трайно свързани с културата и историята на града ни. ...още


"ЧАКА МЕ СВЕТЪТ"

В къщата-музей на Никола Вапцаров в София се състоя премиера на книгата "Чака ме светът". Неин автор е известният поет, публицист, преводач и дипломат Румен Стоянов.
"Чака ме светът" разкрива отношението към Никола Вапцаров в испано- и португалоезичните страни. Книгата е плод на многогодишни издирвания за духовното, естетическото и революционното влияние на Никола Вапцаров и българската литература върху културния, обществения и политически живот в испано- и португалоезичните страни.
Румен Стоянов е живял в Латинска Америка 18 години, десет от тях е бил на дипломатическа работа в посолството на България в Бразилия. Сега е преподавател в Катедрата по Испанистика и португалистика в СУ "Св. Климент Охридски" и води курсове по португалска литература и по литература и странознание на Бразилия. Румен Стоянов е превел на български такива автори като Маркес ("Сто години самота"), Кортасар, Борхес, Карпентиер.
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.


ХЕРТА МЮЛЕР -
С НОБЕЛОВАТА НАГРАДА
ЗА ЛИТЕРАТУРА

Германска писателка Херта Мюлер е носител на Нобеловата награда за литература, за 2009 година, съобщиха световните агенции в четвъртък.
Родената през 1953 година в град Ницкидоф, населено място в немскоезичната част на Банат, Румъния. Майка й е била депортирана в трудов лагер в Съветския съюз след Втората световна война. Завършила е германистика и румънска литература в Тимишоара.
Тя става известна в родината си и в Европа с описанието на тежките условия на режима на Николае Чаушеску.
Първата й книга с разкази "Низини" излиза в Румъния през 1982 г., цензурирана както и всички останали румънски публикации.
През 1987 г. Херта Мюлер емигрира с тогавашния си съпруг - писателя Рихард Вагнер, във ФРГ. През следващите години тя преподава в редица университети, носител е на множество литературни награди.
В момента живее в Берлин. Германия два пъти номинира Херта Мюлер за Нобелова награда за литература - през 1999 и 2008 г.
През 2008 г. Мюлер предизвиква остра дискусия, защото се обявява против участието на румънския историк Сорин Антохи и германиста Андрей Корбя-Хоишие в конференция на Румънския културен институт в Берлин. Причината е, че и двамата са били секретни сътрудници на Секуритате. Мюлер критикува поканата им в отворено писмо. Впоследствие тя е атакувана от Карл Гибсън, историк, философ и литератор, родом от Банат, който в своята книга "Симфония на свободата" я обвинява в лоялност към режима на Чаушеску.
Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. и се присъжда от Шведската академия по литература в Стокхолм. Тази година тя е на стойност 10 милиона шведски крони или 1.4 милиона долара.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. В периода 1940-1943 г. наградата не е присъждана.
Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ и писател Жан-Пол Сартр през 1964 г.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (тогава е министър-председател на Великобритания).
Сред носителите на престижната награда са Хенрик Сенкевич (Полша), Ръдиърд Киплинг и Джон Голсуърти (Великобритания), Ърнест Хемингуей и Джон Стайнбек (САЩ), Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас (Германия), Албер Камю и отказалия се от нея Жан-Пол Сартр (Франция), Габриел Гарсия Маркес (Колумбия).
Миналата година отличието бе присъдено на френския писател Жан-Мари Гюстав льо Клезио.


Георги Ангелов


* * *
"Влез в скришната си стая…"
Евангелие от Матея 6:6

Далеч от клюки
и далеч от маси
във тайната си стая ти си сам.
Свали си всички брони и украси,
човеко, в същината си -
Адам.
Не ти е вече
до апотеози,
отишли си приятелства и съд.
И твоите несбъднати прогнози
с живота трябва
да се примирят.
И нека в теб
полека се стопяват
безплодни, ефимерни тържества.
Все още вярваш, че стихът спасява.
И че отеква в други
след това.


* * *

Така сме вторачени в този препускащ живот,
така сме се втурнали вкупом към общото "никъде",
така сме загубили вяра във кръв и в народ,
така сме оплели душите си в примки от викове…
Но пак разучаваме нечий сценарий, дошъл
през епохи до нас на език непонятен и чужд.
С мъка сричаме в него: "В България светне ли кълн,
ако крак го подмине, ще го премаже ботуш."
И тъй продължава за всички ни този урок -
тялото гние в земята, духът се завръща
пак между своите с този познат монолог:
"Човекът живее не само със хляба насъщен…"


Виктория ИВАНОВА

* * *
ДАДОХ ТИ СЕ НАЗАЕМ,
да ме обичаш за кратко.
Не определихме края,
по-важното - да ни е сладко.
Понякога на мене може
малко да ми нагорчава -
ти сто истини ми предложи
и хиляда пъти ме утешава.
Безусловен - такъв е животът,
и преди сме си го живели.
Стягали са ни окови,
нехайно сме пили и пели.
Щом решиш да ме върнеш,
дано лихвата да ти е щедра,
банката да ти е първа,
а директорът й - последен.

* * *
ОГЛУША ЖИВОТЪТ.
Какво да каже?
Ослепя без тебе и онемя.
Аз съм жива все още и даже,
задето те обичам, нося вина.
Скрих любовта,
щом ти е бреме,
непосилно за твоите пет сетива.
Само животът -
нали си е временен -
я запази,
той знае, не се повтаря това.
Не ти е празен животът без обич.
Битът ти е лукс,
а тя не е с обявена цена.
Купуваш си скучна и висока облачност,
а те огрява слънце и пълна луна.


* * *
ОТИВА СИ И ТОЗИ ДЕН.
Не, по-точно, отивам си аз.
На двора старият клен
се поклаща като мираж.
Пътеката се разделя на две -
на минало и на сегашно.
Забравени в старото чекмедже,
ми отмиляват спомени прашни.
Не заплитам бъдеща нишка.
Мираж е, отива си този живот.
Влакове от пътища предишни
ръждясват вече във депо -
отдавна не скърцат буталата.
Не пошавват и листата на клена.
Трябваше да нахраня децата,
преди земята да се е нахранила
с мене.



Диана ПАВЛОВА

* * *
До съвършенство битието е уравновесено
между затишието и метежните стихии,
и между ден и нощ хармония е въдворена,
и в нея - най-нехармоничните от всичко - ние.


Радост ДАСКАЛОВА


A LA GUERRE
COMME A LA GUERRE

(for my bro')

Аз твърде късно тръгнах на война
и пацифистите не ме преглътнаха.
Освен разжалвания старшина,
и знаменосците дори се връщаха.

Мундирът ми - широк във раменете,
тъй очевадно бе за мен голям,
че сабята се влачеше, а пешът
от локвите оплеска се със кал.
Войната вече беше предрешена.
Във щаба пишеха всемирен пакт,
и никой не ме пита за анекса,
касаещ чуждата коза и крак.

И беше много късно да се бия.
Свързочникът - отдавна дезертьор.
Във бункер офицерите укрити,
поливаха войната със Smirnoff.
Убитите не можех да заровя,
ранените не можех да спася,
врагът голям - не мога да се боря,
и дъжд вали, и много закъснях...

Аз твърде късно тръгнах на война.
И кой-какво - един бе дал, а друг бе взел.
На бойното поле съм - Пиета -
аз - малкият войник с големия шинел.

ЖЕНАТА, КОЯТО
СРЕЩНА СМЪРТТА


Веднъж в малък град на брега на морето,
под бухнали клони на стара липа,
на каменна уличка с няколко пейки,
на мръкване срещнах смъртта.
Разбира се беше с коса! - много дълга,
огромна и гъста, на меки вълни,
с китара на гръб, с опърпани дънки,
и черни, но благи очи.
Любезно попита дали е свободно,
на пейката седна на педя от мен,
цигара предложи ми, после и огън -
тя беше добър кавалер.

Говорихме дълго, а долу морето
въздишаше меко, подобно дете,
поредният залез във медна пътека,
умираше сам, без лице.
Смъртта ми разказваше приказки, притчи,
сонети ми пя под китарния глас -
небето я слушаше виснало ниско,
тъй както я слушах и аз.
Бе млада нощта, и гореща, и черна.
Светулка бях в чифт кадифени гледци.
Умирах и раждах се в тяхната бездна -
без праг за "сега" и "преди".

Чак после, когато си тръгна, си спомних,
че имам да питам за важни неща -
животът какво е?...аз за какво съм?...
какво е живот след смъртта?...
Смъртта си отиде и стана студено.
Смъртта си отиде с китара на гръб,
а млада нощта ми отдавна не беше,
прекрачила лунния ръб.

До изгрев на пейката - там, под липата,
жената, която си срещна смъртта,
остана да слуша съня на Земята -
сама, с побеляла коса.




 

 





 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

ВРЪЗКИ

ОБЩИНА ВРАЦА  -  ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН: 62 25 86




НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"



 

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


2 ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COМ


Гласувайте за този сайт!

 

ОБЩИНА ВРАЦА  -  ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН: 62 25 86


 


www.zovzaistina.com hosted by zovzaistina.com.

Join now


Chat about what's on your mind. More about public chats.