ДЪГА  Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 


ЕДИНСТВЕНОТО МЕРИЛО -
ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ КАЧЕСТВА

Близо две месеца след като излезе от печат новият брой на литературно-художествения алманах "Околчица", монтанският вестник "Слово плюс" се е сетил в броя от 16 юли 2009 г. да информира читателите си за изданието, както и за "голямото литературно четене с участниците в алманаха", състояло се на 28 май 2009 г.
Бележката, озаглавена "Новият брой", не е подписана от бавно реагиращият автор, редакционна е. В нея се казва: "Това издание все повече се утвърждава като авторитетно и се очаква като културно събитие от всички, които се интересуват от това, което се пише за Ботев и неговата чета. Алманахът започва със стихотворението на Ботев "В механата". Поместени са стихове с Ботева и патриотична тематика от Недялко Йорданов, Георги Ангелов, Лиана Даскалова, Андрей Андреев, Камелия Тодорова, Валери Станков, Орлин Орлинов, от руския поет Владимир Соколов, Петър Анастасов и др. От врачанските поети могат да се видят имената на Цветан Илиев, Иван Пенев, Светла Дамяновска, Яна Кременска, Красимир Данов, Виктория Иванова и др."
Писалият бележката не е счел за необходимо да отбележи авторското присъствие на Диана Павлова, Юлия Друнина, Константин Павлов, Иван Радоев, Олег Хлебников, Росен Стойнев, Владимир Данкин, Иван Ставрев, Татяна Любенова, Вера Балева, Райчо Русев, Кръстьо Кръстев, Мария Панайотова, Ренета Бакалова, на Стоян Вълев, Кирил Андровски, Христо Радевски, Петър Краевски, Велчо Милев, Змей Горянин, на не по-малко талантливите млади дарования: Владимир Добрев, Дамяна Радионова, Гергана Велева, Петя Янкулова, Деляна Георгиева, Николета Карамилева, Емилия Харизанова, Натали Колчовска, Стела Герова.
В прибързаността е прекръстена поетесата Камелия Кондова на Камелия Тодорова. Пропуснато е участието на художниците Златьо Бояджиев, Иван Фунев, Владимир Ганецовски, Донка Павлова, Стефан Стефанов.
Защо? ....още


67 ГОДИНИ ОТ РАЗСТРЕЛА
НА ВАПЦАРОВ

На 23 юли през тъй далечната 1942 г. беше разстрелян поетът Никола Вапцаров .
Веднага ще допълните, че Вапцаров е бил и "комунистически фунционер". Да, така е. Но има хора, които най-напред трябва да бъдат оценявани по своята същност и чак тогава по своята политическа принадлежност.
Сега всеки, който се интересува от драмата на Никола Вапцаров може да научи всичко за нея. Наскоро бяха публикувани последните щрихи към случилото се - молбите на Елена и Никола Вапцарови до Борис III, цар на България.
Десетилетия тези документи се укриваха, но, забележете, те се съхраняваха! Опитайте се да отговорите на въпроса - а защо се съхраняваха? От любов към Истината? Едва ли? Тогава?
От наскоро публикуваните документи стана най-сетне ясно, че все пак Вапцаров е подписал молба до монарха...
Е, добре, Вапцаров е искал да спаси живота си.
Колцина не биха пожелали именно това? ...още


През горещият юли на 2009 г. си отиде от нас
ИВАН ЙОНЧЕВ,
магистър-фармацевт, дългогодишен ръководител на болничната аптека, един от заслужилите музикални дейци - диригент на хора на Врачанската самодейна опера, създател на хора при Врачанската Митрополия и на популярния в страната Октет "Враца".
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!


105 ГОДИНИ
ОТ СМЪРТТА НА ЧЕХОВ

Изминаха повече от сто години от смъртта на Антон Павлович Чехов (1860 -1904), а неговите разкази и пиеси не престават да ни вълнуват с хуманистичния си патос, с вярата в светлото и красивото у човека. Нали той първи изрече крилатата фраза: "Всичко у човека трябва да бъде красиво"?
Чехов, който живее и твори в сложно, преломно време, на границата между две столетия и епохи, подобно на Достоевски и Толстой, насели своите опуси с внушителна по мащабите си галерия от представители на различните слоеве в Русия. Като всеки голям и талантлив писател, Чехов не просто описваше живота, а искаше той да бъде по-истински, по-човечен. Методът му бе твърде новаторски, твърде непривичен, разчетен за хора с по-сложна душевност. Може би заради това повечето от неговите съвременници не го разбираха и не го приемаха. Не го приемаха и литературните критици.
...още


Георги АНГЕЛОВ

* * *
ПРИИЖДАТ ТИХИТЕ СЛАНИ
на възрастта… Назад остават:
измислени от мен жени;
несбъдналата се представа
за малко по-различен свят;
приятелствата зачертани;
непредставимия ми ад
за близките; горчиви рани,
самонанесени във час
коварен. Всъщност безпределно
за вас ли страдах? Да, за вас.
За всички вас и поотделно.
Но страшната киселина
ме прогори немилостиво.
Около мене тишина
като във блато се разлива.
И ето, проумях: Дотук!
Добрият самарянин мит е.
Събирам се като юмрук.
Разделям къклица от жито.
Защо обаче, щом получа
във тишината: "SОS!"
душата, вярна като куче,
лети към стария адрес?



Траян ПЪРВАНОВ

ЕКЗЕКУЦИЯ

в памет на Никола Вапцаров

Посред ехото на толкова гърмящи фрази
ти си мъртъв, но духът ти кой ли ще спаси,
щом над злата пустош на духовната омраза
пак безпомощно развяваш рехави коси?

И захласнати от собствени легенди често
ближните ти препоръчваха гигантски ръст,
и живота ти превърнаха на жалко ресто,
хвърлено в кесията на някой келнер тлъст.

Тъй било ти писано-орисано - вовеки
да се луташ в мрака на залостени врати.
Щом е много слънчево в душата на човека,
в сянката му винаги нищожество слухти.

С кървавите струпеи натегнали в перчема
няма ли за твойто мъченичество Предел,
та на съмване по стръмното обратно време
без амнистия вървиш към третия разстрел?

Ей го - идва екзекуторчето къдрокосо -
винаги благонадеждно, спретнато на вид,
и писалката си като люта брадва носи,
че душицата му е прекарала рахит…

Но край тебе няма никога да стане пусто
като в климатичен мрак на мъртъв мавзолей,
щом захапал белега на злото с крива устна
в твоята душа от упор стреля и пигмей.


Яна КРЕМЕНСКА

СТАРИЦА

Затъкава му дъжд. Тегли нишките с помнещи пръсти.
Връзва възли. Неделя е. Хвърля си сянката в мрака.
Меси обреден хляб, после нощвите тихо прекръства.
После риза му шие... И излиза навън да го чака.

После гледа към пътя и сресва посоките дълго.
Не се връща стопанинът... Жъне небесната нива...
Само хлябът да стане. И после ще тръгне по мръкнало
там, където е той. Да му каже: Без теб не съм жива.


СЕЛЦЕ

Такова килнато, търкулнато от някого
на края на света. Да помни себе си.
Дои си от звездите нощем менче мляко,
дроби му сутрин, седнало на прага, хлебец.

Проскърцват портите му, шушне повет в тъмното.
Край гробищата - кукувича прежда
и възгорчив пелин. А то говори с мъртвите
и всеки ден надолу се привежда.

Откъсва едро стръкче мащерка край пътя,
за чай през зимата. Да му се стоплят пръстите.
Свирука тихо. Да не стресне гълъбите. Мътят.
И чака някога стопаните да го потърсят.






 

 





 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР
СПОРТ

ВРЪЗКИ

ОБЩИНА ВРАЦА  -  ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН: 62 25 86




НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"



 

АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


2 ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COМ


Гласувайте за този сайт!

 

ОБЩИНА ВРАЦА  -  ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН: 62 25 86


 


www.zovzaistina.com hosted by zovzaistina.com.

Join now


Chat about what's on your mind. More about public chats.