Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 


 

ЗРЕЯТ ДРУГИ ТАЛАНТИ

- из интервю на Стоян Вълев с доц.Петър СТЕФАНОВ -

- Как бихте формулирали сегашното състояние на българската литература?
- Съвременното състояние на българската литература е като състоянието на целия ни обществено-политически живот, далеч от идеалното. Литературен живот има, но той е някак несистемен, на островчета, някакъв архипелаг от групи, местни издания и пр.
Процесът придоби подчертано регионални измерения. Отсъства "мрежата", която да даде национална цялостност и системност на нещата. Не всички имат еднакъв достъп до медиите, което усилва неравенството. Това донякъде се компенсира от множеството електронни издания, възникнали напоследък, които според мен са по-ефективни и социално по-действени от книжните, и чрез които и пренебрегваните автори могат да стигнат до широк кръг читатели.
Днес писателят е граждански омаломощен, приемащ пасивно аномалиите на културната ситуация, плах, неспособен да вдигне глас, да защити позиция.
Литературните нрави трудно могат да се нарекат добри. Съществуват литературни клики, които се подозират, враждуват помежду си, избягват диалога, обстоятелство, предпоставящо незачитането постиженията на другите, както и честото предрешаване на творческите конкурси. ...още


"Д-Р" - БЛЕСТЯЩАТА КОМЕДИЯ
НА БРАНИСЛАВ НУШИЧ

На 2 февруари Драматично-куклен театър - Враца представи пиесата "Д-р" от Бранислав Нушич. Бранислав Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век, а "Д-р" е несъмнено една блестяща комедия, написана през 1936 година, но не изгубила актуалността си и днес.
Режисьор на постановката на врачанския театър е Димитър Стоянов, сценографията е на Георги Мирчев. В ролите: Живота Цвиович-ПЛАМЕН СИРАКОВ, Мара - МАРИНА КОТЕВА, Славка - КАМЕЛИЯ ЛИШКОВСКА, Милорад - ОГНЯН СИМЕОНОВ, Вуйчо Благо - ТЕОДОР ГАЙДАРДЖИЕВ, Г-жа Драга - РУМЯНА МЕРДЖАНСКА, Велимир - ДЕЛЧО ЧОЛАКОВ, Клара - МАЛИНКА ЛЮТИРБОДСКА, Марица - БОГОМИЛА ЛАЧЕВА, Д-р Райсер - САВА ГЕОРГИЕВ.


Цонка ИЛИЕВА

НА ЛЕВСКИ

                                                                 Дяконе,
                                                                             мой дяконе!
                                                                В бога бих повярвала,
                                                                             ако този път
                                                                чудо бе станало -
                                                                пътя си да объркаш.
                                                                             Апостоле мой!
                                                                До живот бих се зачернила
                                                                само да можех
                                                                онази връв от крака ти
                                                                да вържа -
                                                                да не се развърже.

                                                                С една безнадеждна,
                                                                мъчителна обич те чакам.
                                                                Знам,
                                                                             че възкръсваш -
                                                                толкова робства дълбоки
                                                                чакат скока ти!


Красимир ЕДРЕВ

ЖЕНА ЗА ПОСРЕЩАНЕ

Тя е изгрев. Посрещат се изгреви, залезите само се изпращат.
Тя е пролет. Единствено пролетта не свършва. Продължава в лятото и от спомен на есента възкръсва в очакване през зимата.
Жена за посрещане. Когато заговори, времето онемява. От възмущение. Защото то не означава нищо за нея. Познато, ала непризнато. Стихията й е извън него. Какво има в безвремието, знае само жената за посрещане. Но очевидно няма посрещачи, понеже тя духом остава там, а тялом си е тук. И никога не знаеш, колко от нея посрещаш. Тя също не знае - това е любимият й отговор, идващ от вечността. Където минути и часове, дни и седмици, месеци и години са само думи. Тя ги произнася, най-вече за да подобри произношението си. А те, съчетани с нейната възхитителна усмивка, увисват прелестно във въздуха. Като обесени на въженце, сплетено от гъвкави усмивки. И макар да са само думи, създават впечатление за люлеещо се махало. Насам - натам. Няма стрелки, нито циферблат. Натам-насам. И нищо не пречи на движението с траектория на усмивка.Жена за посрещане. Често повтаря, че невинаги е била такава. Когато казва това, никога не поглежда часовник. А ако случайно й попадне някакъв пред очите, тя бързо ги затваря и опипом се отдалечава, шепнейки неразбираеми слова. Разбират ги само часовниците и вкупом тръгват към сметището. Като през целия път се опитват да върнат времето, когато жената за посрещане не е била такава. От напрежението стъклата им пукат, механизмите блокират, чаркове и чипове хвърчат навсякъде да търсят погубени спомени. Накрая ги намират на сметището - там има всичко, дето не върши никаква работа.
Жена за посрещане. Миговете за нея са пуканки, които тя толкова много обича. От всички мерки на времето признава единствено мига. Той й е по мярка - побира я цялата. Затова никой не знае какво и колко точно е мигът. А и миговете са нетрайни. Особено тези, приютили жената за посрещане. Тя ги предлага на всички свои посрещачи. От кесия за пуканки раздава с пълни шепи. Миговете отвътре траят колкото един пукот. Но са много и гръмва цяла канонада, в чиито ъгли звуците се сливат и скриват стъпките на жената за посрещане - объркани ноти след отдалечаваща се мелодия. Последният акорд съвпада със спукването на книжна кесия, издута от ехото и трясната между празни ръце…
Тя е изгревът, случващ ни се всяка сутрин, когато отвори очи. Ако са ясни, времето ще бъде хубаво. Замъглени ли са очите й, слънцето ще изгрее зад облаци. И може да не е слънцето. А метеорът, който ще пръсне планетата на парчета или ще разбие нечие сърце, очакващо жената за посрещане.


Валентина ПАНОВА

ДА СПОМЕНЕМ ТАТЕ

- р а з к а з -

Седмица се склопи, откакто дядо Ламбо навърши деветдесетте. Сколаса той да прибере и есенната реколта - грейнали като слънца кулени надничаха през пролуките на кошовете.
Старецът често похлопваше вратата на мазето, където вреше с пълна сила частица от неговата "кръв". И посред нощ ходеше в обора, уж да нагледа животните, но истината бе скрита под вършините, наредени в ъгъла. Поразрови ги, поразрови и надникне да види - дали няма да прекипи. Не беше млад, а всяка година изпитваше притеснение - дали няма да го открият... И по челото му избиваха капки пот. "Ей ,като че друг ми го е изкарал!" - тюхкаше се старецът и с болка излизаше от обора.
И тая призаран дядо Ламбо отиде до обора и... повече не се върна.
От къщи се носеше приятна миризма на мекици. Старата приготвяше закуската
- Мамо, мамо!
Тревожната нотка в гласа на сина й я накара да потръпне.
- Тате, бързо... тате... лекар... ...още


Яна
КРЕМЕНСКА


* * *
НЕ ОСТАВЯМЕ ДУМИ – оставяме многоточия.
Все по-ниско се свеждат стеблата до корена.
Все по-често надничаме в кладенци,
търсим жива вода за опомняне.
Все по-рядко след епилозите имаме спомени.
Все се кърпим със бели конци
и обръщаме свободата наопаки,
беззащитно по гръб си обръщаме откровенията.
Търсим в шумата шум, опаковаме се в шушулки.
Няма ни даже в най-истинските ни стихотворения.
Не сме поети, но мисля – не сме и луди.
Лудват в нощите тайно нестинарски затишия.
От сърцебиене се превърнахме целите в тъпани.
Водим душите си на разходка, вързани на каишки,
нищо не чакаме или така ни изнася да лъжем.
Другото е въпрос на праведно влизане в хаоса
и на подреждане според страха от самотата.
Не полетяхме и гледам как бавно долазваме…
До след това, до след нас… След чертата…


Вера
БАЛЕВА


ПО РАФТОВЕТЕ НА
КРЕХКАТА МИ ПАМЕТ

Понеже ще ме има
още само 15 минути –
бързам
да извървя улицата –
по която минават
гъските на съседката,
нейното магаре
и тя самата.

Докато вървя –
няма да мисля
за никого.
И за себе си –
няма да мисля.

Понеже ще ме има
още само 15 минути –
е без значение,
че едната ми обувка е лятна,
а другата зимна.

Без значение е:
роклята,
пръстенът –
който не си купих
миналото лято,
книгите,
разпределени –
внимателно и азбучно
по рафтовете
на крехката ми памет.

Без значение е.
Без значение е.
/Повтарям го седемнадесет пъти./

И бързам
да извървя улицата –
по която минават
гъските на съседката,
нейното магаре
и тя самата.


ЗАЩО?

През целия си творчески живот е толкова голяма, колкото си иска. Но тя никога не поиска толкова, колкото бе голяма.
Сега, когато прехвърли 85-години, сме длъжни да кажем, чe й дължим много повече от това, което сме й дали, че Враца като град не се отнесе по достойн- ство и както заслужава неговата голяма дъщеря.
Тя отбеляза 85-годишния си юбилей с концерт в зала "България" на 20 януари 2008 г. Под нейно диригентство Софийската филхармония изпълни Симфония № 6 си минор опус 74 "патетична" на Пьотр Илич Чайковски. Под диригентството на Иван Кожухаров Софийската филхармония, Националният филхармоничен хор "Светослав Обретенов" и солистите Диляна Георгиева, Румяна Петрова, Иван Ангелов, Марио Аппен, Христо Чешмеджиев изпълниха нейната "Молитва за България" - реквием за солисти, хор и рецитатор.
Чудесни думи каза в Поздравителния си адрес министъра на културата Стефан Данаилов. Но не беше там. Областният управител на Област Враца не беше там. Кмета на Враца изпрати кошница цветя, но не беше там. Хората от Врачанската филхармония не бяха там.
Зала България бе изпълнена с елита на музикалната общност и интелектуална София, но ги нямаше хората от родния край, от Врачанската земя.
В последните месеци Радосвета Бояджиева се бе обърнала към Общинското ръководство с молба за подкрепа да бъде изпълнен реквиема "Молитва за България" тук, в родната й Враца. И тази молба бе загърбена от администраторите, не без подкрепата на нейни колеги музикални дейци.
Защо не отдадохте заслужената почит на почетния гражданин на Враца и на почетната гражданка на българската музикална култура Радосвета Бояджиева?
А за сетен път бе потвърдено правилото, че бездарието и културното среднячество не само не могат да се зарадват на високите постижения, но винаги са злобеели към успеха на другите.

Марин БОТУНСКИ


Виктория
ИВАНОВА

РОЖДЕН ДЕН

В кутията пристигна телеграма.
Две думи. Името ти. Дата - днес.
Привикнала навярно, че те няма,
ни теб очаквах, ни от тебе вест.

Пробягах на подскоци стъпалата.
Ай, листа бял как разлюля покоя!
Годините променят ли душата?
Две думи. Името ти. И съм твоя.


Полина
ЛАЗАРОВА

ЛЮБОВЕН ЗАЛОГ

Няма значение кой ме откри.
Няма значение кой ме предаде.
По пълнолуние - светъл щрих.
При разсъмване - засада.

Скърца последната белота…
На въже - нова премяна.
Момичето е самота…
И за момчето - награда.

Сякаш живяла съм сто съдби.
Всичко се боледува.
Всяко чудо - само за три дни…
И май че си струва!


Ралица
ЧЕЛЕБОНОВА


НАТЕЖАВАТ НАЕСЕН
НА СТАРАТА ЯБЪЛКА
КЛОНИТЕ

Плахо вятърът я съблича.
Плодовете й кръгли с омекнали
пръсти докосва
като момче – първото си момиче.
Сочни ябълки пълнят върбовите кошници.
А под кората червеите дълбаят.
Никого не пощадиха. И мене, боже…
Утре, когато проходи,
ще протегне синът ми мънички пръсти
нагоре към ябълковите клони.
И какво ще откъсне?...


Светла
ДАМЯНОВСКА


СИРНИ
ЗАГОВЕЗНИ


Зодиака – трошици от сирене и разсипана захар.
Жълтък е луната, белтък – Млечния път,
Сякаш от небето тече счупено сурово яйце…
Богородица ръси брашно – явно баница меси
(всъщност вятъра сваля от покрива сняг,
очите ми праши и ме прибира в „уютното”).
И аз, зазяпала се, домакинстваща поетеса,
разтварям пакет с готови фабрични кори,
а ми се ще да е топче хартия за стихове…

Нощта във съня ми – избеляла и лилава
(като забрадката на Богородица по Казандзакис)
Най-сетне се свлече, просна се бавно отгоре ми,
като леден компрес на устната ми подута…
Цяла вечност протягах изпъната шия, душица,
да докосна сладкото, ръбесто парченце халва,
разлюляно с два пръста от Господа на Изкуството…
Зъбите ми са леко разбити, а не отхапах и късче.
Но ще помня вкуса й през дългите пости…

Ще ми минат след време скръбта, суетата…
Но поезията – изкушение и кошмар, и екстаз
До живот ще владее деня и нощта ми, ще терзае
(погубвайки и спасявайки) тая робиня – душата.


"БЪЛГАРИЯ В ГОБЛЕНИ"

От 3 март 2009 г. Регионалният исторически музей - гр. Враца отваря врати за изложбата на Росица Бакалова "България в гоблени".
Почитателите на това изкуство могат да се насладят на модели по творби на българското художествено творчество: "Момиче сред ябълки", "Жътвар" и "Пластене на сено” по Владимир Димитров - Майстора; "Българската мадона" по В. Стоилов; "Нашенец с лула" и "Лъжлив Съби" по Чудомир, "Ръченицата" по Я. Мърквичка.
Представени са автор- ски модели на натюрморти, пейзажи, български църкви, манастири и др.
Сред експонатите могат да се видят модели на народни носии от различни етнографски райони на страната, портрети на известни българи, зодиакалните знаци с техните съзвездия, детска серия.
Поредицата "Български владетели през вековете" е създадена в чест на новото хилядолетие като по- здрав и духовно послание към всички българи.





 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM