Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 


Премиера

“ДА УБИЕШ ПРЕМИЕР”

"Да убиеш премиер" на Емил Андреев е пиеса за смешно-тъжния ни живот в началото на ХХI в. В това бурно и все по-усложняващо се време живее и се опитва да сътвори същинско чудо героят на пиесата, старият ерген, бивш учител по музика и скорошен пенсионер Серафим Йонин от село Репляна. Човек, добър по душа и дълбоко страдащ поради непосилния живот както на своите съселяни, така и на целия народ, Серафим Йонин се обръща за помощ към Дявола - да помогне на бедните българи. Като по чудо пред него застава самият Сатанаил и му дава необикновена сила. Какво ще направи с нея? Ще помогне ли на народа си? ...още


САЩ МЕЖДУ ГЕНИИТЕ
И ЛУНАТИЦИТЕ

Хенри МИЛЪР
Последните две столетия, отлетели като миг, ние сякаш се спускаме по водосточна тръба. Там и ще си прекършим врата! И никой няма да лее сълзи за нас, даже тези, на които помогнахме да преживеят. В някакъв момент от нашата история просто започнахме да отравяме целия свят. Тровихме го с идеите си за прогреса, продуктивността и механизацията. Нашите силни духом пионери-първооткриватели, превърнахме в роботи. Извършихме дехуманизация на света, в който живеем.
Аборигените, населявали преди нашия континент, отначало приеха колонизаторите от Стария Свят за богове. Но много скоро се разочароваха. Много скоро се научиха да се страхуват и да ни ненавиждат (именно ние, бледоликите, научихме индианците да режат главите на враговете си!). Точно толкова жестоко постъпвахме и с тези, които не споделяха нашите възгледи за живота… Ние отнехме на индианците техните земи и направихме всичко възможно да унищожим тези народи. И нито веднъж дори не се опитахме да ги обезщетим за нашите деяния.

Изглежда, всички сме били заченати сред ненавист и насилие и родени, за да грабим, насилваме и убиваме. Книгите ни по история се стараят да лакират цялата тази жестокост, мерзост и аморални постъпки, извършени от нашите предводители. Достатъчно е да се посочи един-единствен пример - един от най-великите хора от нашата нация, Томас Джеферсън, е имал незаконно роден син от своя чернокожа робиня. Почти всички велики политици, издигали постройката на нашата демокрация, са били робовладелци. Точно те са измислили за нацията ни названията република и демокрация, но в действителност, такива никога не сме имали, даже сега. Тази страна се управлява от шепа патриции от влиятелни семейства. Още по времето на Уолт Уитман цялата тази територия е била поразена от корупция. Поезията на Уитман в "Стръкчета трева" е великолепна песен в името на "Аз"-а, но всичките му прозаични произведения са обвинителна присъда към американското общество. ...още


ГОДИШНА
ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА
ЗА ВРАЧАНСКИ ТВОРЕЦ

Годишната литературна награда "Ергосфера" на издателство "Фльорир" за 2008 г. бе присъдена посмъртно на поета Траян Първанов за стихосбирките му "Летален изход" и "Ной нож" и за цялостното му поетично творчество.


ГЕО, БЕЗСМЪРТНИЯТ

Спомен на печатаря Петър Христов за първото отпечатване на поемата "Септември", разказан от дъщеря му Благодат Христова

През 1924 година Гео Милев написва поемата си "Септември" и я дава за печат в една софийска печатница, намираща се на ъгъла на улиците "Дондуков" и "Стара планина". В печатницата по това време работи като майстор Петър Христов - тогава 26 годишен, роден в София през 1898 година, анархокомунист по убеждения.
Текстът е набран и формата е поставена на пода до машината. Подавачката - младо момиче на име Олга - стои отстрани и чака майстора да качи формата. Гео Милев седи наблизо върху един топ хартия.През онези години, заради нелегалната литература, разпространявана от различни партийни фракции, често са се правели полицейски проверки по печатниците. Точно преди да започне печатането на "Септември", в помещението внезапно влезли двама полицаи. Огледали се и единият попитал:
- Майсторе, какво печатате тука?
Петър Христов бързо отговорил:
- Стиховете на един щур поет...
В следващия миг привидно се "спънал" във формата, ритнал я силно и ударил шамар на подавачката, крещейки:
- Защо формата е тука? Видя ли какво стана? Тука ли й е мястото?
И уж ядосан, продължил да рита формата, за да разбърка колкото може повече буквите.
Олга, напълно объркана, се разплакала, а полицаите започнали да успокояват и нея и майстора. Неоткрили нищо подозрително, си тръгнали.
През цялото време Гео Милев мълчал. Полицаите не го познали или вероятно точно на тях още не им бил известен. Когато излезли, той станал и казал само:
- Майсторе, как ти дойде на ум!...
Веднага след това Петър Христов отпечатва поемата "Септември", заради която Гео Милев намира смъртта си, убит като куче от тогавашните силни на деня.
Петър Христов доживява до старини, за да разкаже тази случка на децата и внуците си.
Стиховете на "щурия" поет също оцеляват и не само това - остават безсмъртни - знак, белег в сърцата на българите от една действителност, която, дай Боже, да не се повтаря никога.


ЕДИН ОТ ГОЛЕМИТЕ СЕЯЧИ
НА ДУХОВНАТА НИВА

Светлин РУСЕВ
Винаги съм имал чувството, че душата на Данчо идва от някъде много далече, не знам колко милиони и милиарди години ни отделят от времето, когато е нарамил торбичката с черкаските лакърдии и е тръгнал към своята спирка в родното Калиманица.
Сега се скита в безкрая на вселената, където миналото и бъдещето живеят по комшийски.
Нелепо е да се издига паметник на човек, когото съдбата още приживе беше поставила между безсмъртните. Йордан Радичков няма нужда от памет. По-скоро на нас и на всички след нас ще е нужна паметта за един от големите сеячи на духовната нива на България. Паметникът е поклон към Радичков на ощастливени хора, дарени с неговото приятелство. Това е най-малкото, което му дължим. Надявам се, че всички, които минават покрай монумента - и знаещи, и незнаещи, и вярващи, и невярващи - ще отнасят със себе си частица от светлината, с която Създателят беше целунал Йордан Радичков - едно от неговите деца.


"Майка и дете" Андрей НИКОЛОВ


Камелия КОНДОВА

МАМА СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ДЕТЕ
Мамо, чакай, сняг ще завали.
Той не е последният ти, мамо.
Има още много зимни дни.
Аз не съм достатъчно голяма
да посрещна зимата сама.
Не и тази нелюбовна зима.
Имам десет летни имена,
само че без теб си нямам Име.
Как да ме нарича този мъж?
Може само: Тя, Онази, Нея.
Няма да си тръгваш изведнъж.
Научи ме първо да старея.
Аз опитвам, само че в снега
смисъл търся, а не го намирам.
Няма да умираш. Не сега!
Научи ме първо да умирам.

А на най-безснежното небе,
без артрит, без кръвно и без нерви,
мама се превръща във дете.
И със снежна топка ме замерва.

РОДОПИ

Такава планина не е за всеки.
По-мъдра е от мен, а по-зелена.
Протягам се и ставам на пътека -
да минат по-невежите от мене.

Такава планина не е за вчера -
да я обиждам със невръстни дати.
Аз първо трябваше да се намеря,
а после да се губя в красотата й.

Такава планина не е за после.
Тогава някой друг ще я живее.
Сега съм аз. Със поглед я докосвам.
Не се смалявам, а раста пред нея.

И толкова голяма вече ставам,
че тебе с този поглед те прекрачвам.

На равното все някак ти прощавах.
Но днес е планина. И няма начин.


Иван ПЕНЕВ

МОЛИТВА ЗА НАС

В тоя свят разтревожен, невъзможен и трънен
кой върти съдбите на безбройни души?
Триста дяволи сякаш в алчността си бездънна
водят кораба земен към бездънни злини.

Няма верни компаси. Няма милост човешка.
Докъде ще достигнем с тоя страшен товар?
Милиони умират с глад в очите си трескави,
а трезорите пълни: тъмен златен олтар.

И се кръстят пред него с добродетел лъжлива
шепа грешници земни с вледенени сърца.
А от ярост глобална скърца корабът диво -
всеки миг ще се пръсне като прах в пустошта.

Не съзираш ли, Господи, твоят свят си отива.
Ти от слово и дух го създаде с любов.
Със любов го спаси! Дай му път и закрила!
Ако в грях е потънал - дай му нов благослов!

Дай ни, Боже, смирение.
Нека бъдем добри!
Още вярвам в Живота.
Щом живота си
Ти!


СЪНУВАН СПОМЕН

Сред океана черен на нощта
премигват потни свещите небесни.
Мирише на коне и на жита,
на детство,
на препечен хляб
и песни.

Луната е отново сърп извит
от синкава стомана - млад и тънък.
Земята диша с майчински гърди
и от роса блести, преди да съмне.

А вечността с разсънено лице
в прегръдката на татко млада тръпне.
Под роклята аз ритам със краче
към слънцето, покълнало над хълма.

Аз бързам да го срещна.
Аз не знам
какво е дълго лято с кратки нощи.
Но там и днес е моят земен храм.

И моята душа там скита още.


ЮНОШЕСТВО

Тия летни ливади, препълнени
с песента на щурци и надежди,
не заспиват под месеца щърбав
и в звездите над мен се заглеждат.

Аз стоя - звездоброеца рошав,
на чардака на лятната нощ и
чакам вятъра лек да прескочи
над съседските зрели овошки;
да прогони комарите звънки,
да раздипли замрелия огън.
И под мен сред кошарата тъмна
да замлъкне клепачът нестроен.

Да се плиснат безбрежни над мене
на покоя пространствата ясни.
И да чуя как в мойта постеля
на мечтите крилата ми раснат.


***
….корен в небето
(Биньо Иванов)

ОБЪРНАТО НЕБЕ. Разплакан свят.
Въздишки къдрят локвите.
И вятър
изтрива бръчките на моя град
и влюбени липите разцъфтяват.

Край мене шляпат млади чудеса
и позлатяват вадите шуртящи.
Мирише на изкъпана коса
на чай,
на пчелен мед
и летни страсти.
Небето - купол на огромен храм -
под слънчевата вечност се издига.
И ти вървиш до внуците си сам
достоен мъж с брада и спомен дрипав:

за юношески дъждове през май,
за липовия аромат на юни,
за хълмовете в твоя селски рай
с разпрегнатите цигански катуни.

И шляпаш редом с детските крачка
сред локвите на тоя град бетонен.
И си едно от тия чудеса
в земята с плод, в небето с влюбен корен.


ЩЕ ИМА ЛИ ВРАЦА
НОВ ОБРЕДЕН ДОМ?

Община Враца прие идеята за ремонт на бившия обреден дом - залата в Дома на културата. Предвидените средства са около 90 хиляди лева. В момента се изработва и проект, по който да се работи. Идеята е обредната зала да бъде готова в навечерието на 30 годишния юбилей на "Обредни дейности" тази година.
На този етап цените на услугите няма да се актуализират поне докато не бъде приключен ремонта. Иван Иванчев, управител на общинското дружество "Обредни дейности" ЕООД коментира, че цените трябва да се увеличават не само в зависимост от поскъпване на гориво, консумативи и услуги.
При тържествен ритуал, какъвто са сватбите, фактор за по-висока цена трябва да е съвременният стандарт и качество.
Преди години ритуалната зала беше в двореца на културата и сватбите се извършваха тържествено и комфортно за младите и гостите им. Дълги години мястото беше кино-видео клуб, а после билярдна зала. Общинското ръководство се надява проблемът да се разгледа на заседание на Общинския съвет и да се гласуват средства от общинския бюджет за ремонт и преустройство на помещението.
Четири са вариантите, които на този етап могат да избират младоженците. Сватба с озвучаване на диск /механично/, което струва 80 лв. Ако бъдещото семейство пожелае ритуалът да е съпровождан от пиано и вокален изпълнител, заплаща 110 лв. Класическият ритуал с инструментална музика, изпълнявана на живо от квартет музиканти, струва 120 лв. За фолклорния ритуал цената е 130 лв. Тарифите са същите и при желание на новобрачните подписването да е извън залата, на избрано от тях място.

Н. Божилова


СЪБУЖДАНЕ
ОТ КРИМИНАЛНИЯ
ДЕМОКРАТИЧЕН СЪН

• януарски размисъл пред паметника на Ботев

Стоиш горд и неустрашим, Воеводо, вперил взор в България. В тази България, за която отдаде живота си, но не можа да дочакаш свободата й.
Но за такава ли България се бореше?! България е без поробител, но сама поробваща себе си с непрекъснатите борби за власт; с имитацията, че нещо се прави в нея; със затихваща икономика и селско стопанство; с вихреща се корупция, с бягство на младите, с висока заболеваемост и смъртност, с ширещ се незаконно придобит капитал, с едва мъждукаща духовност.
България е в Европа, на последното европейско стъпало. Но има ли национално българско достойнство? Ще продължим ли да сервилничим на Европа и САЩ?
Страната ни е безпомощна и лутаща се - не иска реално да промени себе си. Нито Европа, нито САЩ ще се затрудят България да стъпи на краката си. Това може да стори единствено тя...
И отново спекулации, както с рождената ти дата, така и с датата на твоята гибел, Воеводо. Не се ли срамуват - управляващи и законодатели - да те "тачат" с присъствието си при тази българска действителност? Да се прекланят пред твоя велик дух и безграничен героизъм със своята двадесетгодишна безпомощност. Не ги допускай пред паметника си, те не заслужават. Защото опорочиха твоя идеал.
Така ми се иска да започне съживяването на България, събуждането от двадесетгодишния криминален демократичен сън. Да влезе в действие гражданското общество - за възраждане на България.
Гражданско общество с Ботевски дух е необходимо повече от всякога.

Иван УЗУНОВ




 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM