Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ПАРКЪТ

Враца има два парка - парк "Хижата" и Парка пред стадиона. Парк "Хижата", след възстановяването на Туристическата хижа и откриването на кафето в нея, е много по-посещаван от преди. Изкачването по стълбите или по алеите, свежият въздух, боровата гора са все неща, които действат освежително на млади и на стари. Това е и едно от прелестните места на Враца, от тук градът се вижда "като на длан".
Все по-рядко, обаче, се срещат хора из Парка пред стадиона. Най-често тук идват, сутрин и привечер стопаните на кучета с любимците си. В другото време по-често ще срещнете братята роми - едни горят кабели на две-три, уж скрити, места, за да предадат после медните жици в близкия пункт, други берат охлюви, липов цвят... "Скритите места" са ясни за всички, почернели от огъня и дима, сигурен съм, че ги виждат служителите на "Спортни имоти", които се грижат за парка, рядко минаващи служители на общината, на БКС, на МВР. И никому ли не прави впечатление съсипването на градския парк?!


От дясната страна, от към улицата, където преди време беше ХЕИ, където са едноетажните общински жилища,

в парка се изхвърля всичко -

дюшеци и износени дрехи, пепел и сгур от печките, стари ненужни вещи, строителни материали, боклук от домовете (нищо, че има кошчета за боклук). Ще видите пайванисан кон, а след обед и кози из парка, мургав съгражданин с каруцата, който коси няколко метра в близост до асфалтовата пътечка, товари в каруцата окосената трева и си заминава. Нататък, хич не го е еня, дали някой и някога ще коси.
Минат ли берачите на липов цвят - все едно

смерч е минал над парка.

По-възрастен се качва по липите, окършва клоните от върха надолу, за да могат невръстните деца да бъдат вкарани в работата по "събирането" на повече липов цвят. Местата, където берат, са оживени, край дърветата минават асфалтираните пешеходни пътеки, по тях редовно се движат граждани, отсреща играят тенис млади момчета и бизнесмени, - никой не го е еня, че се опустошава градския парк (вкючително и тези, на които е дадено разрешение да събират и търгуват с липовия цвят!) Възрастен врачанин със съпругата си е излязъл от съседна къща, кастри с брадва окършените по земята клони, и ги носят в дома си за огрев. Може да е за добро, барем ще почистят грозотата, но защо не са викнали по тези, които са опустошили половината дървета наоколо!
Преди време, по инициатива на кмета се направи ограда на парка. Сложиха се пейки. Всяка седмица наши съграждани ги поломваха, а от кметството изпращаха майстори и отново ги поставяха...

Поломващите се оказаха победители -

измориха майсторите. Сега по цялата алея от към Тубдиспансера няма една пейка.
Няма много майки и деца в този парк. Детската площадка е запустена, неподдържана... А някога тук бе гъмжило, и беше чудесно да се вижда детската радост, да се слушат детските викове и възторзи.


Толкова ли е невъзможно общината да закупи една-две косачки и да се косят тревните площи? (може и от хората от трудовата заетост). Да се посадят цветя. Да минава през деня дежурна кола на МВР, или контрольорите от Общината - да бъдат глобявани и наказвани онези, които не спазват обществения ред.
Знам, че е трудно, но трябва да се прояви воля и усилие и да се върне Парка на гражданите на Враца.
За парк "Хижата" трябва да се помисли за две неща. Първото - недобросъвестни граждани изсекоха част от боровите дървета, други са изсъхнали. Но няма достатъчно грижи по засаждането на нови дръвчета. Второто: все някога трябва да се вземе решение - ще се завърши ли започнатото дело по поставяне на скулптурните паметници на изтъкнати врачани. Сега по пътя стоят каменните стени за надписи, а на площадката край Хижата - гранитните постаменти за паметниците - следа от непоследователността на действията ни.
Ще ни гледат накриво бащите и дедите ни. Някога, сред много по-голяма беднотия, те строяха къщи, и ги изписваха като паметници на своя труд: Дом на еди кой си, строен еди коя си година. От прозорците им грееше мушкато, а в дворовете, обработени до последната педя земя, имаше заедно с насажденията, със зеленчуковите градини, с овощните дървета, непременно и цветни градини. Тяхната България, включително и оная на воловете и ралото, не помни необработваема земя, камо ли в сегашните размери, когато разполагаме с всякаква техника.
Ще ни гледат накриво бащите и дедите ни, ако видят как запустяват къщите не само по селата, как обрастват междублоковите ни пространства, как вървим към Европа, а с двата крака сме в Ориента.
Паркът пред стадиона, парк "Хижата", площад "Христо Ботев", центърът на града, гарата, пешеходната зона, училищата, болниците, културните институти и паметниците са все неща, които определят лицето на града. А и нашето лице. Да ги пазим и поддържаме!

Марин БОТУНСКИ


 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM