Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

МОЯТА ВРАЦА

Вероятно с наближаването на най-врачанския празник - 2 юни - ми хрумна да определя кои са за мен символите на родния ми град.
Започвам с Вратцата. Не само заради величествените каменни двери, не само заради реката и езерото, не само заради любимото място за тренировки и състезания на катерачите, но и заради това, че тук - сред тези естествени защитни скални стени, се е зародила древната Вратица.
Докато съм още на природните забележителности - да спомена и Хижата (за бързото възстановяване на която огромна благодарност заслужават всички, които спомогнаха) без да пропускам и паметника на Вестителя. А оттам пък - към другите значими наши паметници. На първо място - е величественият монумент на Христо Ботев. Добре стана, че бе извадено от забвение и старото му изваяние, нищо че са несравними.
Чудесно постижение на монументалистиката е и паметника на Софроний Врачански, а аз лично твърде много си харесвам и Лъва - символ на лъвските подвизи на нашите предци във войните през миналия век.
Коя от коя по-хубави и внушителни са ни и черквите. И са не една (както бе в бившия ни областен център) или две, а цели четири, пък по красота не им отстъпва и параклисната траурно-ритуална сграда в гробищния парк.
Многофункционалният ни Дворец на културата също е прекрасен. Откроен на фона на Балкана, с двете средновековни кули - като два извечни стража от лявата и дясната страна - той е също такава величествена гледка, както и паметникът на поета-революционер пред него.
Е, имаме си и друг вид символи - тези на отминало величие. Единият е "Химко", комбинатът, който, образно казано, няколко десетилетия ни тровеше, но и хранеше. Другият е футболният ни клуб. След три десетилетия в елитната "А" група, след спечелване на бронзови медали в нея, сега, вече второ десетилетие, не можем да се измъкнем от тресавището на аматьорските групи. Докога ли ще е така?
Много са и видните творци от нашия град. Художници, музиканти, писатели... във всички сфери на изкуствата сме дали свой принос. Но аз ще спомена сега само едно име - това на филмовия режисьор Людмил Кирков. И не за друго, а защото неговото изкуство -киното- е най-масовото. Повечето от филмите си той засне в родната Враца, а така и пряко и косвено я прослави.
Сигурно още много символи на града ни могат да се изброят, но нали всеки има право на свои лични предпочитания и пристрастия. Това, което ме кара да обичам родния си град и да се гордея с него, го описах.
И го написах с любов и преклонение.

Димитър МАРКОВ


 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM