Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ЖИВОТ КАТО
СТРЕЛА В ОПЪНАТ ЛЪК

На 18 август се навършиха 110 години от рождението и 15 години от смъртта на забележителната българка Цола Нинчева Драгойчева.
Тя е родена на 18. 08. 1898 г. в Бяла Слатина, в родолюбивото многодетно семейство на Нинчо Драгойчев, един от основоположниците на социалистическото движение в града.
Изпитала несгодите на бедняшкия живот, тя вижда в социалистическите идеи спасението и избавлението на целия народ от експлоатацията и гнета. Затова избира и тръгва по пътя на борбата против монархо-фашистката диктатура, мракобесието и терора.
Като учителка в Белослатинския край Цола Драгойчева разпространява социалистическите идеи, участва активно в подготовката и организацията на Септемврий-ското въстание през 1923 г. Като член на революционния комитет работи рамо до рамо с Никола Илиев - учител социалист, Фердинанд Митев, Петко Лалов, Тодор Гъргаров, Петко Атанасов Кралчовски, Пеньо Писков, Вела Пискова, Мишо Николов, Николай Хрелков и Ана Хрелкова, Димитър Осинин, Стефан Александров, Стоян Йончев, Христо Бояджиев, Иван Гашевски и др. Организира комитети в околните на Бяла Слатина села, а когато пламва въстанието предава паролата и изпраща революционни отряди към гр. Фердинанд (Монтана) и Бойчиновци, където са съсредоточени главните въстанически сили.
Както е известно, въстанито не успя. Срещу въстаналия народ бе хвърлена цялата царска войска, жандармерия и полиция. То бе потопено в кръв. За да избегнат арестите и инквизициите голяма част от участниците имигрираха в Югославия. Които не успяха да се укрият, бяха арестувани и подложени на страшни инквизиции, произволи и разстрели. Полицията иска 15 години затвор за Цола Драгойчева, но след 9-месечен престой в ареста, поради недоказване на вината й, е освободена. За да избегне непрекъснатото преследване и полицейски тормоз тя напуска града и отива в Шумен при Вела Пискова. По решение на централното партийно ръководство Драгойчева е прехвърлена в Пловдив. Отново е арестувана и инквизирана. Пловдивският военно-полеви съд я осъжда на смърт. Спасява се от бесилото само за това, че е бременна и ражда своя син Чавдар в затворническата килия. Три години, при мизерни условия, отглежда сина си в килията. След гневния протест на граждански организации присъдата й е заменена с "доживотен затвор". Престоява в затвора 8 години, до 1932 год., когато е амнистирана.
По решение на Централния комитет е прехвърлена в Съветския съюз, където завършва Международната школа. Там се свързва с Георги Димитров, привлечена е на работа в Коминтерна, където отговаря за работата с жените, ръководи международната женска организация и получава известност и международно признание.
По решение на Коминтерна е върната отново в България. В 1941 г. е арестувана и изпратена в концлагера "Св. Никола". Успява да избяга и отново е в нелегалност. Участник е във висшето партийно ръководство и е сред ръководителите на антифашистката борба. След провал са разкрити и арестувани много от ръководителите в Ценътра. Военно полевия съд осъжда над 30 нелегални дейци на смърт. В списъка на осъдените Драгойчева е първа. Осъдена е задочно. Присъдата е трябвало да бъде изпълнена в гарнизонното стрелбище в София, заедно с Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и др. Но Драйгойчева не е разкрита и заловена благодарение на нейната сигурна ятачка Елена Савова.
Тук ще си позволя да отбележа голямата роля на ятаците и помагачите в антифашистката борба. Повече от 20 070 ятаци и помагачи бяха убити без съд и присъда, а 2 139 къщи на ятаци изгорени.
Драгойчева цели 20 години посвети на борбата, бродейки в тъмни нощи, излагайки хиляди пъти живота си на смъртна опасност. Нейната смела и отговорна дейност може да се сравнява само с организаторската дейност на Васил Левски. Тя изяви своя организаторски талант и има значителен принос в антифашистката съпротива. Нейна е заслугата за създаването на единния антифашистки фронт. Единството на антифашистките сили доведе до широка народна подкрепа на справедливата им борба.
Цола Драгойчева и след 9-ти септември бе активна общественичка, изключително работо- способна, организирана и делова и отдаде огромната си енергия и талант на България. Както се казва - живота й бе като стрела в опънат лък. До 1948 г. е главен секретар на Отечествения фронт, член на Международната организация на жените и председател на Демократичния съюз на жените в България, председател на Комитета за българо-съветска дружба, председател на Комитета за защите на мира. До 1957 год. е министър на пощите и собщенията. Отнасяше се критично към всичко, което ставаше в партията и държавата. Изразяваше несъгласие с решения и мероприятия и бе трън в очите на някой ръководни личности. Към хората се отнасяше с без- крайна обич и уважение. С изключително внимание посрещаше своите земляци от Бяла Слатина, съдействаше за решаване на техните искания и проблеми. Белослатинци са й признателни, че с нейно съдействие бяха изградени 7 заводи в града, и още осеметажен хотел, пет нови училищни сгради, много детски градини в града и селата, културен дом, извършена бе реконструкция на площада и парка и много други. Бяла Слатина стана добре благоустроен град.
Признателните бело- слатинчани й изградиха паметник и я обявиха за "почетен гражданин" на Б. Слатина.
Цола Драгойчева получи и международно признание.
За водените епични борби против монархо-фашизма тя написа трилогията "Повеля на дълга" - един истински книжавен паметник на десетилетните борби за из- граждане на едно социално справедливо общество.
Да бъде вечна паметта й!


Цоло ЦОЛОВ




 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM