Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ЛИТЕРАТУРНОТО ЧЕТЕНЕ,
ПОСВЕТЕНО НА ХРИСТО БОТЕВ
И ПРЕДСТАВЯНЕ НА АЛМАНАХ "ОКОЛЧИЦА"

      
      
      
      

На 30 май в Художествената галерия на Регионалния исторически музай – Враца се състоя литературното четене на български писатели, посветено на Христо Ботев и представяне на алманах „Околчица”. В четенето участваха Петър Анастасов, Иван Есенски, Камелия Кондова, Иван Пенев, Илияна Илиева, Върбан Велчев, Цветан Илиев, Андрей Андреев, Светла Дамяновска, Людмил Рашев. Присъстваха и авторите на „Околчица“ 2011 Илия Луканов, (който наскоро издаде книгата „В търсене на истината за гибелта на Ботев“) , Златка Петрова, Виктория Иванова и др.
Заместник-кметът на Община Враца д-р Михаил Шарков поздрави участниците в литературното четене и авторите на литературно-художествения алманах "Околчица".

В словото си главният редактор на Алманах "Околчица" Марин Ботунски каза:

"За Ботев е трудно да се пише, да се говори, да се снима филм, да се гради пластичен образ, театрален спектакъл... Само тази трудност ли определя дългът ни към великия българин, към гениалния поет, за когото са създадени малко художествени паметници. Което е създадено – все има своите справедливи опоненти. Защото всеки българин носи в сърцето и душата си изграден свой, величествен образ на гения.
Приятелят му Лучков си спомнял младежките години в Задунаевка: „Всички се възхищавахме от неговите способности и от неговата прекрасна външност: висок, пъргав и умеещ винаги да държи своя юнашки вид... По външност Ботгев беше рядък красавец: в тази възраст той имаше лице бяло като на мома, нямаше още ни брада, ни мустаци, висок, едър, снажен, физически силен, подвижен... С такава външност внушаваше респект към себе си...“
Народният поет Иван Вазов пише за 22 – 23 годишния Ботев: “Той беше висок, едър – почти исполин,- с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му високо, благородно, на двата края на което трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, ниобикновено високият му стан, гърлестият му говор и смях, гордият му, смел и разкрачест ход го отличаваха и туряха по-горе от множеството сред което вървеше замислен“.
Заглеждсали ли сме се внимателно в портрета му? Замисляли ли сме се над всяка негова дума? Над логиката на стъпките му по обруганата българска земя?
Защо върви замислен сред множеството, от което стои по-горе, защо погледът му е мрачен, лицето - тъжно? Не е ли непосилна неговата „самота“, личната драма на гения, подтиснат от обществената действителност, от културната действителност, от апатията и примитивизма на средата, в която живее?
Защо в тази бавност и мудност на времето той е така нетърпелив да буди, да разтърсва съвести? Защо е толкова язвителен към безразличието и лъжепатриотизма, защо отчаянието и гнева са му чести спътници?
Защо с такава неотслабваща сила търси и най-малката надежда, преоткрива вярата в борбата, чака „събуждането на народите“?
Не е ли защото Христо Ботев мери всичко с мярката на бъдещето!
По онова време Ботев е един от най-големите и будни умове на Европа. Бил неизвестен сред известните нему Гарибалди, Кошут, Бакунин, Пизакане. Ала стоял по-високо от тях като духовен пример, като самороден талант, като идеолог.
Учил се от Херцен, от Чернишевски. Ученикът в много отношения бил равен с учителите си, в някой творчески изяви стоял по-напред от тях.
...В речника му често се появяват думите „епоха“, „история“, „човечество“... Имал е усещането за своето предназначение, за желязната якост и яркост на своя слънчево взривен талант. И даде началото на новия български художествен език. След 500 годишно тлеене в отоманските окови, езикът ни заблестя в невероятен, съвършен вид в Ботевата поезия и публицистика.
Толкова е ясно, истинско и просто всичко, че ние не винаги се замисляме над величието му:
                  кръстът е забит в живо тело,
                  ръжда разяда глозгани кости,
                  смок е засмукал живот народен,
                  смучат го наши и чужди гости.

Или невероятното :
                  Настане вечер – месец изгрее
                  звезди обсипят сводът небесен;
                  гора зашуми, вятър повее,-
                  Балканът пее хайдушка песен!

Христо Ботев изравни литературата ни с европейските и световни литературни мерки и величини. Ето защо
                  той не умира... Него жалеят
                  земя и небе, звяр и природа
                  и певци песни за него пеят."



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


СЕДЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM