Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

НАПРЕДЪКЪТ

• Инж. Николай ИВАНОВ, кмет на Община Криводол
пред в. "Зов за истина"

В последните години анализатори, експерти и политици отбелязват видимия напредък в развитието на младия град Криводол. Хората от поречието на Ботуня са горди с участието си в забелязаното и от други движение напред, а гражданите на съседните общини, включително и на Враца, тайно им завиждат: като как така Криводол ще защитава проекти и ще спечелва по-големи финансови средства от тях, ще се опитва да строи завод, когато другаде повсеместно се ликвидират предприятия, ще има футболен отбор в "Б" група, а Враца - не, ще прави канализационната система за битови нужди, когато и софийския квартал Драгалевци няма канализация, ще опитва да развие исторически туризъм - да възроди историческото селище в Градешница и Римската вила в Уровене, ще подкрепя издаването на избрани съчинения на криводолските автори Траян Първанов и Живко Сотиров, ще разширява библиотечното дело, ще обогатява градската художествена галерия.
Къде по-големи градове и общини не могат да се похвалят със същото.
От 2003 г. кмет на Криводол е инж. Николай Иванов. Червен кмет - кандидатурата му е издигната от БСП. Но подкрепата, която има Николай Иванов, е много по-широка, не само партийна. Защото той не на думи, а действително е кмет на всички - еднакво загрижен за съдбата на всеки свой съгражданин, независимо от политическите му пристрастия.

"ЗОВ ЗА ИСТИНА":
- Господин Иванов, какъв е днешният ден на Община Криводол? Над какво се трудят и какво постигат хората от Ботунския край?

инж. Н. ИВАНОВ:
- Искахте да разговаряме и първата тема е икономическото развитие. Дано успея да охарактеризирам в пълна степен този сектор от живота на Общината. Факт е, че в годините след 1989 г., може би до втората половина на деветдесетте години, непрекъснато икономическият сектор беше в упадък. Ликвидираха се предприятия, земеделското производство беше в колапс, започнаха фалити на кооперации, нивото на търговия и предоставяне на услуги беше почти замряло... Но да приемем, че това е бил един особен пазарен процес в тия години. От тогава насам, безспорно както и в цялата страна, съживяване има. Доколко в момента сме успели да достигнем нивото от преди 1989 година е спорно, въпреки че се появиха нови субекти, така че като цяло икономическата картина се промени. Преди 1989 година Криводол се характеризираше с ясно изразен машиностроителен сектор, строителен и... да го наречем аграрно - промишлен. Тези сектори бяха не само разстроени, бяха унищожени. В последните години безспорно има съживяване, основно в строителния сектор - една от най-големите строителни фирми в целия регион е ситуирана в Криводол - това е фирмата "Строител - Криводол". Съживи се и клона на холдинг "Промишлено строителство", който е единствената държавна строителна фирма в нашата община, единственият държавен икономически субект на територията на общината.

И естествено има много сериозно развитие сред дребния бизнес - търговия, услуги. Нека не забравяме сектор млекопреработване - на наша територия е едно от най-големите млекопреработвателни предприятия на Хаджийски и фамилия. И заедно с това, в комплект с това, разбира се, е и съживяването на земеделското производство. Мисля, че към този момент то бележи сериозен ръст. Почти няма необработваема земя на територията на общината, т.е. земята, която има потенциал да бъде обработвана, е обработена навсякъде. Има и проблемите в тази сфера, конфликти между земеделски производители, все още липса на достатъчно доверие на хората, които дават земята си на земеделските производители, понякога некоректно отношение има при даването на рента и плащането на наем за ползването на земята… Но е безспорно, забелязва се ясно, че земеделските производители се оборудваха с техника, обработват все повече земя, много по-сериозно са ангажирани. До това доведе и подпомагането чрез субсидиране и по съответните европейски правила, и това, което се дава като държавно субсидиране.
От тук нататък какво? Въпреки, че за пет години успяхме да намалим безработицата от 32% на 16%, т.е. наполовина, ясно е че това продължава да е изключително тежък проблем, който само с нашите желания и усилия в рамките на нашите законови възможности, няма как да бъде решен. Субсидираните мерки на Министерството на труда и социалната политика за заетост помагат, но не решават проблема. Според мен трябва да се работи в две посоки. Първо - трябва да се работи много усилено сред тази част от населението на общината, което е все още без работа, за мотивация

да се преквалифицират,
да се обучат и да търсят реализация,

дори и да не е на територията на общината. Второ - подкрепа с всички административни сили, които има общината, на всяка една инвестиционна инициатива, която потенциалния инвеститор иска да реализира тук.
Мисля че това го правим.
Сигурно ще прозвучи хвалебствено, но смятам, че сме една от общините, където административните процедури за всяка една инвестиционна инициатива са изключително облекчени и мога да кажа, че в известна степен имат и преференциален характер. Т.е. появи ли се такъв човек или субект, или юридическо лице - търсим всички начини максимално бързо да му съдействаме за реализацията на идеята, която има. Естествено - в рамките на правилата, които са създадени със съществуващата законова среда. Не нарушаваме закона.
Имаме две добри и изключително важни инвестиционни… идеи. Ще ги нарека идеи (все още не са добили характера на проект), които, ако бъдат реализирани, със сигурност ще дадат много сериозно бъдеще на общината.
Година и половина вече работим по първата, която ни дава изключително сериозна надежда. А това е

изграждането на завод за малки електродвигатели,

с италиански капитал - италианско финансиране. До къде сми стигнали? Издадено е вече разрешение за строеж на инвеститора. Той обаче, в последните няколко месеца забави доста инвестицията, вероятно и поради настъпилата икономическа криза. Тук вече е трудно да влияем на процеса, въпреки че изразходваните средства от инвеститора - за закупуване на терен, за административни такси и др. са достатъчно сериозни, за да ни дава увереност, че няма да се откаже. Но се забелязва наистина, както казах, една предпазливост и забавяне на графика за старт на строежа. Към днешна дата това, което се случва е, че се събират вече конкретни оферти от контрагенти - строители, доставчици. Надявам се тази инвестиция да тръгне. Като бъде реализирана, в окончателен план, ще създаде 120 работни места и то не за чак толкова квалифицирани работници, тъй като производството до голяма степен ще бъде автоматизирано.
Втората инвестиционна идея е -

изграждане на Завод за керамични изделия,

и то е по-скоро за строителни материали - тухли. Тя е на местната фирма "Строител - Криводол". Над нея работят също над година и половина… но тя е малко по-различна като процедура. Суровината я има, тя е буквално в града ни. Терен е закупен. Всички необходими процедури по приемането на нов подробен устройствен план са в ход. Няколко срещи направихме с потенциални доставчици на поточната линия. Вече има избрана технология. Доставчикът е готов да осигури кредитиране от европейска банка. Инвестицията вероятно ще надхвърли 9 милиона евро. За съжаление, от година и половина не се случва нищо по обявяването на концесионна процедура за суровината. Документите са подадени в края на 2007 година. До днес няма предвижване… А това е процедурата, която ще отпуши инвестицията. След обявяването на конкурс за концесия ще се кандидатства от инвеститора и той ще получи концесията и правото на добив на суровината. Това ще му даде възможността да изгражда и самите мощности. (За продукцията ще има пазар. Оказва се, че България внася тухли... от Гърция.) Производството ще бъде напълно автоматизирано. Ще се ползва газ и като се има предвид, че е избран инвеститор за газоснабдяване на район Запад - вкл. Враца, Криводол, Монтана и т.н. - това ще убеди инвеститора да вкара газта в града. Оттук нататък вече е въпрос на търсене и предлагане. Битовата газификация в Криводол не е ясно има ли бъдеще, едва ли хората могат да си я позволят, но все пак е една възможност. На двата завода, обаче, ще им трябва газ - в керамичния завод за пещите, а във другия - за отопление на халетата.
Тези две инвестиции са залогът за икономическото развитие на общината. Ако се случат, за което полагаме непрестанни усилия, не че ще бъде решен тотално въпроса с безработицата, но ще бъде дадена възможност за избор - или оставаш на улицата без работа, или се вземаш в ръце, минаваш през курсове за обучение, и се конкурираш на пазара на труда. Т.е. ще бъде създаден пазар на труда и в нашата община.
С реализацията на тези два инвестиционни проекта и с развитието на земеделския сектор и животновъдството, за малка територия като нашата и малка общност ще има всички необходими условия за един добър бит, добър живот, който ние се стремим да създаване в публичната сфера, ще има и възможност за труд, което е може би най-важното. И за едни нормални доходи, така че хората да са спокойни и да са доволни, че живеят на нашата територия.

"ЗОВ ЗА ИСТИНА":
- Какви са инвестициите в публичната инфраструктура?

инж. Н.ИВАНОВ:
- В публичната инфра-структура много има да се прави. Доста неща се свършиха и се надявам, че поне 30% от глобалните проблеми сме решили. Но оттук натам следва по-тежкото. Първо - доказали сме (това мога да го кажа спокойно), че можем да привличаме средства с успешни проекти, което доведе и до по-високи изисквания на населението, по-високи очаквания. Това е нормално.
Имаме три сериозни посоки на работа. Първо - да довършим пътната инфраструктура. Вярвам, че до края на месец май по този въпрос вече няма да говорим. Пътят Ракево-Градешница приключихме миналата година, вече е в Програмата за развитие на селските райони пътя Ракево- Баурене. Това са двата най-големи общински пътища. Със собствени средства ще поддържаме и доизграждаме трите малки участъка Главаци-Ботуня, Лесура - Три кладенци и отсечката за Уровене. След това - натиск върху държавната агенция "Пътна инфраструктура" за пътя Криводол - Враца и Криводол-Лесура-Галатин-Фурен. Те са собственост на държавата и се надявам, че там ще бъде инвестирано. Не отричам, че и до сега имахме подкрепата на тази структура (Държ. агенция "Пътна инфраструктура"). Пътят Криводол-Осен, главният път от Е-79 до Криводол - доста сериозни средства се вложиха там, и сега това са едни нормални, съвременни пътища.
Вторият по важност сектор от публичната инфраструктура е, най-общо казано, сектор "Води". Сериозни инвестиции, чрез наши проекти, и заедно със строителната програма, която дружеството "ВиК" реализира - доста се направи през последните години. Но секторът е необятен като нужди от инвестиции. Едва ли е разумно да се каже, че в средносрочен план ще успеем да изградим

канализационни системи за отпадни води

във всички населени места, но в момента израждаме такава система в общинския център. Това трябва да продължи. И да бъде завършено. Да бъде изградена пречиствателната станция за отпадните води. В населените маста, на първо време в тези, в които има съществени проблеми, да се отиде на реконструкция на водоснабдителната мрежа - вътрешните водопроводни мрежи. Иначе смятам, че довеждащите водопроводи са доста добре. Миналата година, с подкрепата на МРРБ, изградихме изцяло

нов тласкателен водопровод

за района Криводол, Бабино, Пудрия, Краводер, Главаци, Ботуня. В другата част на общината нещата стоят добре, въпреки че и там има нужда от подмяна на довеждащи водопроводи. И както казах - инвестиции вътре в населените места. За нас е важен и проектът за воден цикъл на Враца, защото касае и Криводол, в частта си за реконструкция на водопровода от "Среченска бара"- ние ползваме вода от там. Така тази инвестиция ще бъде в полза и за нашите граждани.

Следващата приоритетна сфера е, най-общо казано
подобряване на жизнената среда
в населените места,

реконструкции на уличните мрежи, сградите публичен фонд, парковите зони, гробищните паркове… Това са неща, с които предоставяме най-общите публични услуги, а именно достъп до домове, осигуряване на приятна и нормална благоустройствена среда.
Общоизвестно е, че докато не се изгради канализационната система за битови нужди в град Криводол не можем да очакваме и кой-знае какви инвестиции в улични ремонти. Стараем се да поддържаме едно добро ниво. Тази година решихме да инвестираме в изграждането на нова инфраструктура, която е основно в полза на младите хора. Това е
спортния комплекс
и ситуирания срещу него ученически
спортно-развлекателен комплекс.

С двата проекта, в комплект, се създава възможност на първо място за спорт, за извънкласна дейност, свързана отново със спорт, и изобщо място, където младите хора да имат възможност за развлечение в свободното време. Това е идеята - инвестираме в зона, която е буквално в идеалния център на града и която години наред не беше разработвана. И, след доста колебания през годините, решихме, че е по-добре да инвестираме публични средства, т.е. общината да е водещия инвеститор, за да може да насочва развитието на тази зона. Защото ако бяхме оставили само на частната инициатива, вероятно нямаше да се отиде на такъв вид проект. Изключително трудно е, но се надявам, че с възможностите на съответните оперативни програми ще успеем да завършим това, което сме започнали през този мандат. И оттук нататък ще трябва да се над- гражда.
Ако инвестираме само в публичната сфера все някога ще се появи човекът, който ще зададе въпроса "За какво ми е тая улица, като нямам хляб?" Ако сега си го казва наум, утре ще ни попита.
А там (в икономиката) е най-трудно да въздействаме. Можем само да показваме готовност, да приемаме инвеститорите, но нищо повече. Ако те нямат желанието… Конкуренцията на Враца и Монтана е ужасна.
Не мога да приема, че няма механизъм в държавата за въздействие.
Давам елементарен пример, той сигурно не е добре обмислен, ама… В момента има преференции за различни категории инвеститори. Клас А, който ще вложи примерно над 100 млн. евро. Клас В, който ще вложи над 50 млн. евро. Направете една краткосрочна петгодишна програма, в която да се каже: пълни преференции за тези, които инвестират в Северозападния регион… Сгрешена е стратегията - "ние дисбаланса ще го преодолеем чрез инфраструктура" - не е така. Дай стимул на икономиката. Като дойде този инвеститор - кметът ще се напъне. Оттук-оттам ще събере, ще направи пътя до фабриката, само и само да го задържи. Но държавата да го насочи - като дойдат хората, които искат да инвестират, да им каже: "Или там, или никъде! Или ако е другаде - по-скъпо плащаш."
По отношение на рисковата инфраструктура имаме още работа, въпреки че двете най-тесни места, които ни създаваха изключителни проблеми през 2005 година, са "отпушени" образно казано. Това са двете предпазни диги в Криводол и в Ракево, където бяха най-големите разливи на реките. С подкрепата на Министерството на извънредните ситуации сме реализирали първите етапи и на двете места. Кандидатстваме за следващите етапи. За Криводол това е първия мост в посока Враца, за да се защити и спортния комплекс. В Ракево пък, местността след моста, по течението на реката.
Още много неща има, които са важни и които не бива да забравяме. Понякога с много по-малко средства се постига голям благоустройствен и инфраструктурен ефект. Ще дам за пример проектът по програма ФАР, който реализирахме в Ботуня, където с не много средства създадохме интересна туристическа инфраструктура. И това от гледна точка първо - на възможност за посещение на гости на общината, и от друга страна - да дадем кураж на местните хора да се занимават с еко- или селски туризъм. Мисля че направеното доведе и ще води и в бъдеще до сериозни ползи. В случая става дума само за населеното място, но мисля, че това може да се проектира в бъдеще, макар и в семпъл местен туристически продукт, който, като го съчетаем със спортните комплекси в града и малката хотелска част, Градешкия манастир, възможностите за вид археологически туризъм - да бъде почва, която да даде кураж на хората да се занимават с подобен вид бизнес. Едва ли ще е структуроопределящ сектор, но ще е възможност за работа.

- "ЗОВ ЗА ИСТИНА" - Кажете няколко думи за малките проекти. В Краводер, например, приемат много добре възможността бившият Младежки дом, не използван дълго, да се реконструира, макар и с не много пари, и да се използва за читалищни нужди.

инж. НИКОЛАЙ ИВАНОВ - Парите не са толкова малко, въпреки да казват, че няма да стигнат… Сградата беше използвана за кръчма години наред… Смятам, че ако се направи разумно, в края на годината селото може да си има читалище.
Да, трябва да се работи повече за "съживяването" на селата. Изключително важно е. Въпреки, че забелязвам: в селата, по-малката общност не успява да си подреди приоритети, да реши това, което иска да се случи тази година. И в момента, в който има пари, желанията и исканията стават за стократно или хилядократно повече. Това е проблем… Последните години ни накараха да гледаме повече личните, битовите проблеми, по-трудно успяваме да видим и общото, да участваме в общото усилие.
Сега се връщам от Добруша, където в момента се съгражда много хубав параклис, със средства от една фондация. Ние подпомагаме - и със средства, и с терени. Сега ще дадем още около 20 000 лв. за да довършим параклиса и да го открием за 24 май. Заедно с това ще извършим улични ремонти. Общо строителната програма, за това селце от около 120 човека, е 70 000 лв. И това като че ли се прие между другото, а ми поставиха задача да намеря 150 метра тръба 3/4 цола и 10 торби цимент - да си докарат водичката, която е на 150 метра от селото, но е на стръмно. Сами ще си го направят. Искат само да им купя това нещо, което струва 500 лева. Като им казах, че ще го имат още в петък, те бяха готови да ме носят на ръце. А за ония 70 000 лева забравиха, забравиха за пътя, който мина през селото за милион и половина… Явно ги интересуват по-дребни, техни си неща. Разбира се - и това е важно… Настоявам пред тях да направят едни по-разширени кметски съвети, буквално от всяка улица да има човек. Вярно е, хората са ангажирани, имат си работа, но един път в месеца, особено сега, когато се планират нещата - да се съберат 30 човека, да си направят "мозъчна атака" и да кажат - ето тази година ще направим това и това.
Но аз не мога да се оплача от нашите хора. Кметувам в доста добра атмосфера, сред хора, които не говорят празни приказки. Въпреки, че не винаги разбират, че не мога директно да нареждам, примерно, на полиция, пожарна, ВиК. Но са хора честни, не си губят времето - стават, казват си проблема и настояват: "Кмете, помогни!"

"ЗОВ ЗА ИСТИНА": - Какви са проблемите в образованието? Ще закривате ли училища?

инж. НИКОЛАЙ ИВАНОВ - Не във следващите 3-4 години няма да закриваме училища. Минахме през този тежък процес. През 2007 и 2008 година закрихме две училища и преобразувахме други две. Избягахме най-сетне от обучението в слети паралелки. Макар че не навсякъде те са нормални, маломерни са, но все пак са индивидуални, няма обучение в слети паралелки. Немалко инвестирахме в материалната база, почти навсякъде. Особено в средищното училище в Криводол. Делегираните бюджети бяха една добра стъпка по отношение на финансирането на системата. Образованието всъщност е бюджетната система, за която се отделят най-много средства. Заплатите на педагозите са вече съвсем нормални за труда който полагат. От тук натам, мисля, на ход са учителите - за подобряване на образователния процес. Подкрепа имат и ще продължават да я имат. Аз съм със самочувствието, че няма проблем в системата на училища и детски градини, на който общината да не е откликнала. Напротив, винаги са с приоритет на фона на решаването на целия спектър от проблеми. Надявам се, че вече самите учители са по-мотивирани и че това ще доведе до по-добро ниво на образователния процес. Иначе демографията не е добре и рано или късно ще се наложи поредна оптимизация на училищната мрежа. Но този момент все още е далече във времето. Дано през този период от време да се подобри демографската структура… Но това не е по силите на инструментите на местната политика.

"ЗОВ ЗА ИСТИНА": - Защо Враца няма отбор в Б група а вие имате? Или - какви грижи полага Община Криводол за развитието на спорта?

инж. НИКОЛАЙ ИВАНОВ: - Аз ще го кажа по друг начин. Враца ще има отбор в Б група. С нетърпение очаквам есента дербито Криводол-Враца. Пак, за пореден път…
Не съм спокоен, между другото. Имаме проблеми. Добре, че има много хора, които помагат. Иначе, ако финансовата издръжка на клуба е само на плещите на общината - просто абсурд, немислимо е. Тази година ще е още по-тежко. Ние сме със скромен бюджет. Не се изхвърляме и с възнаграждение, и с премиране. Но сме създали една нормална обстановка за футбол.
Развива се автомобилния клуб, въпреки че там финансирането е по-скромно. На Клуба помогнаха и "Форд МОТО-ПФОЕ" , и много други партньори. Криводол да е републикански шампион по такъв вид автомобилизъм, смятам, не е никак малко. На 8 април ще направим представяне на отбора за настоящата година (разговорът е проведен на 7 април, б.р.) и ще чакаме с нетърпение кръга, който е в Криводол, в края на август.
Спортът дава самочувствие и обединява. Когато има добри резултати. Когато има лоши - обратното. Но е важно повече млади хора да спортуват, да се закаляват, да са здрави и силни.

Криводол създаде естрадно-сатиричен състав, който се нареждаше между първенците в България. Театрален колектив към читалището, чиито постановки се родееха с професионалните. Един празник - Песи Понеделник - който няма и днес равен по остроумие и присмех. Криводолското читалище е от най-будните светилници във Врачанско.
Това е творческата територия на учителя, общественика и забележителния читалищен деец Димитър Диков, на артиста Георги Горанов, на ръководителката на театралния състав Николина Дикова, на хореографа Цветан Тодоров, на писателите Живко Сотиров, Марин Ботунски, Траян Първанов, Любомир Пеевски, на певицата Нина Николина, но шоумена Георги Милчев - Годжи, на художника Тодор Митов, на карикатуриста Иван Кошничарски и десетки още талантливи деца на Ботунския край.
Тук се е развивала древната Култура Градешница и Култура Криводол. Наченките на писменост, открити в знаците на култура Градешница, са ранна проява на начина да се общува чрез пригодени символни знаци - най-великото и изумително откритие на човека.

Хората от поречието на Ботуня пазят и развиват родовия корен, отстояват правото си на достойни наследници на висока древна култура. И вярват на онези ръководители, за които думата е закон, а главен приоритет е не личното им благополучие, а развитието и благополучието на родния края.
На хора като инж. Николай Иванов.

Разговора проведоха
Марин ЙОРДАНОВ
и Стоян СТОЯНОВ


 

 

 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM