Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ДА УМРЕМ ОТ КЕФ!

Е те това, брате, вече е живот. Кеф. Да ти се прище да станеш столетник, че и кусур отгоре.
Къде ти по онова размертикосано време сме имали такава свобода? Къде ти?! Сега, ако си по-ачигьоз - приватизираш фабрика за пет пари, сетне я фрашкаш за милион. Ако ти е поврътлива автоматичната пералня, начаса си изпираш мръсните пари. Добереш ли се до тлъста боска, можеш да издоиш колкото си искаш ДДС. Ако не ти харесва бизнесът, икономиката ти, правиш я сива. Там едни пият, други плащат, едни бият други реват. Кеф!
А какви смели се оказаха мургавите, но и чисто бели момчета на българската майка юнашка - посред бял ден ти задигат возилото, портмонето, тескерето, че дори бурканите с туршия от мазата.
Ако не харесваш някому сурата, или просто не ти е симпатичен, пробутваш пачка на Жоро Галоша или на Пепи Цифката и намазва куршума посред бял ден. Били убийци, дилъри - не е важно. Важното е, че сядат очи в очи със съдията и стигат до "споразумение". От едните парата, от съдията - свободата и … шапка на тояга.
Какво, не харесвате органите на властта?
Я вижте каква мила родна картинка, просто да се просълзиш. Спира ме оня ден за рутинна проверка представител на КАТ. Представя се:
- Капитан Делиорманов, не обядвал, с три деца!
Дадох две десетачки, няма да оставя гладни децата му.
Старши сержант от Н-ското поделение пък подава молба до прекия си началник: "Господин началник, моля да бъда по спешност зачислен към КАТ, поради лошо семейно материално състояние."
Иначе се опиянявам от нашенската чалга. Къде преди е имало такива рефрени: "Само да те гепна, дънките щи цепна","Айде, Керо, на миндеро!", "Пипни ме тук, пипни ме там - мен не ме е срам!" или умопомрачителното "Кой ще ми клати доматите?! Класика е това, класика!
Затова, като ме питате как я карам, ви казвам: хем я карам, хем я бутам. От сутрин до вечер слушам Концерт за ауспух и манивела в си бе мол, опус 62. Улицата ни се е превърнала в авторемонтна работилница. В ранна утрин ъглошлайфката подхваща ръждясалите авто-кюмбета нежно и приспивно като "Мечтание" от Шуман, чука пулсира по ламарината в стъпките на "Болеро" от Равел. Дрелката ръмжи миньорно, та сърцето ми къса, сетне сякаш долавям "Танц със сабли" на Хачатурян. Кръстосват се и сините езици на електрожените и напомнят за "Париж в пламъци". Прехласнат улавям пулса на ежедневието и препускам с ритъма на "Леката кавалерия" на Бизе.
Не спирай, миг! Трещи! Вземи маркуча и боята положи! Бързо дай ми тон, с дъх на пресен ацетон! " Когато гръм удари"- сякаш проговаря Яворов, "как ехото заглъхва"… в полунощ.
Живот, омая. Стискам зъби и си трая.
Боже-е-е, иде ми да умра от кеф!

Иван КОШНИЧАРСКИ


 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


2 ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COМ