Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

 

Врачански митрополит КАЛИНИК

СВ. СОФРОНИЙ
ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ -
АНГЕЛ
НА ВРАЧАНСКАТА ЕПАРХИЯ
И ЗАКРИЛНИК
НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

За необикновената личност и многостранното възрожденско дело на св. Софроний епископ Врачански ние - неговите съплеменници и потомци от края на XX столетие - знаем и много, и малко. Та нали ние още от ученическата скамейка, а най-вече сега, чрез властното въздействие на масмедиите, всеки един от нас в различна мяра се е потопявал в родолюбивата атмосфера на възрожденското бурливо време и в героиката на предосвобожденските борби за самостойна родна Православна Църква? Никак няма да бъде пресилено да отбележим още, че сред нас има и щастливци, които са съумели да се заредят с духовна енергия чрез въздействието на множество сияйни образи на горещи родолюбци на поробена България преди две столетия - образи, всред които се извисява самотната личност на духовника, книжовника и общественика св. Софроний епископ Врачански.
В "Слово о краткости житие человеческого и о неизвястной его кончине" (Първи Видински сборник от 1802 г.) св. Софроний предлага на своите слушатели и читатели размишление над един твърде дълбок по съдържание библейски стих: "Кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная какъв е векът ми.
Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее" (Пс. 38:5-6). Във връзка с това той отсъжда мъдро: "Проходят годините, претичат месяците, летят дните, минуват часове и минути, като би ги не видим" (л. 149а)
Действително, улисани в тревогите на задъханото ни съвремие, наситено за наше назидание с много изпитни и с много отговорности, ние незабелязано се озоваваме пред още един повод за поредно св. Софрониево възпоменание. Навършват се 200 години, откак приелият епископска хиротония в Търново български вдовстващ свещеник Стойко Владиславов - епископ Софроний, поема Врачанска епархия за около 10 години (1794-1803).
Ето как с трогателна простота автобиографично е засвидетелстван този епизод в "Житие и страдания грешнаго Софрония":
"На архиерейство мя рукоположиха вь лето 1794, паки на месець септемврий вь 17. день в неделю... И като станах архиерей оу тоя день велика радость стана оу митрополи, и оу домь нашь трапеза и оучреждение великое... И повдигнах ся да поида на епархиа моя декемврий на 13. ден, ала беше лютыи студ и снег. Имахь намерение да постигна на епископиа моя за Рождество Христово.
И като поидох на Плевен, поучудиха се христианыте радостно, и ходях по црките вь недели вь праздници и полагах поучение по нашему болгарскому языку. А оны христианы като не чуле от другий архиереа таковое по нашему язьку поучение, имаха ме като едного философа."
Авторитетен коментар на това св. Софрониево самосвидетелство предлага следната извадка от Протокол № 23 (от 31.12.1964 г.) на Св. Синод на Българската православна църква относно причисляването на българския просветител и възродител Софроний Врачански към лика на родните светци: "Проникнат от смирение, той се считал недостоен за високото и отговорно епископско служение и поради това отначало отказвал да го приеме. Ако след това се съгласил, това сторил не за слава и чест, а защото архиерейството му от- кривало широко поле за религиозно-просветна и народнобудителска дейност за доброто и освобождението на своя поробен народ. В това служение той имал по-голяма възможност да прояви своята преголяма обич към народа си и да принесе в негова служба и за негова полза всички свои сили и дарования. Епископ Софроний бил изряден народен църковен пастир с високо съзнание за дълг и отговорност и бил готов душата си да положи, но достойно да изпълни своя дълг."
Наистина, като пратеник небесен и ангел-закрилник се явява в края на 19. столетие за Врачанска епархия св. Софроний. Тогава, в зората на Българското възраждане, той - най-достойният ученик и последовател на преподобни Паисий Хилендарски - разгърнал равноапостолно по характер народополезно служение. Защото, знайно е от аналите на възрожденската ни история: своя даруван от Бога талант на плодовит книжовник и проповедник, цялата си енергия на неуморен сеяч на Божието слово той посвети на поробените си съотечественици от Врачанска епархия.
Възниква въпросът в какво се състои тайната, откъде извира величието на Софрониевия светител- ски подвиг?
Отговорът се налага от само себе си. Разгадката се свежда до:
Първо - дълбоката вяра на св. Софроний в "живия и истински Бог" (1 Сол. 1:9), от Когото той получи в награда "венеца на правдата" (2 Тим. 4:8)!
Второ - жертвеното му горение и ревност по църковно дело! Така в тъмната нощ на чуждоземната робия Светителят се открои като всебългарски утешител. В негово лице изцяло се сбъдна пророческото обещание на Винаги действащия в човеческата история Господ Бог - слово, отправено към Божиите люде: "Ще ви дам по сърце си пастири, които ще ви пасят със знание и благоразумие" (Иер. 3:15). Този мотив е залегнал в църковната про- слава на светеца, в неговото богослужебно последование (отредено съгласно православния календар за деня на неговата памет - 11 март):
"Светителю, отче Софроние, подложен от Бога на изпитни чрез тежки страдания, ти подобно на злато в пещ си се очистил и си блеснал! Затова достойно си приел Врачанския престол и с жезъл на правдата в ръце своето българско паство си наставлявал."
Ето защо Софрониеведението като дял на историята на възрожденческата ни култура трябва да изхожда от основоначалната истина, че св. Софроний е роден и служението му протича в лоното на праотеческата на православна вяра, която е наследство и завет от първосветителите Св. св. Кирил и Методий. И още - че той преди всичко и над всичко е първостроител на Българската православна църква, поради което се радва на неувяхващ венец на българската святост. Това изведнъж поставя величавата му фигура в естествения и духовен контекст. Иначе личността на големия църковен общественик и книжовник св. Софроний остава някак самотна и недостатъчно разкрита, без да може същностно да се вгради в духовната култура на българския народ през Възраждането.
При всичко обаче намираме за уместно да бъде подчертано, че св. Софроний не е изолирано домашно явление в един кът на Балканите - в пределите на българската земя през ХVIII-ХIХ век. Неговата самобитна и всестранно изявена личност трябва да бъде разглеждана в общобалкански и общоевропейски културен контекст. Та той е един от първите южнославянски преводачи в ново време, който чрез своите буквални, адаптирани, разширени и творчески приспособени преводи се стремеше да приобщи безпросветното българско племе към високите религиозни и културни достижения на съседните нам православни народи (руси, румъни, сърби, гърци). Всъщност в това се заключава духовната сила на светото Православие, което е наднационално по характер и намира пълна изява и свидетелство в Живота на светците. Ето защо ние сме в правото си да се гордеем със сияйното съзвездие от божии угодници - светилници на родната ни Православна църква, които са общо наследство както за славянството, така и за православния свят въобще. Още повече че сред тях ярко сияе за наша духовна радост възрожденският образ на свети Софроний!
Светософрониевият глас на благовестник, ехтял някога из неговата историческа Врачанска епархия, както и наставническото му слово на закрилник на многострадалния български народ са отправени тъй също към нас самите - неговите духовни чада. Глас, който тъй непременно звучи и през смутните ни дни като възрожденски завет за верност към светото Православие, за богоговейно служение пред Божията светиня, за родолюбие и жертвеност пред олтара на майка България, за възрожденска добродетелност. Полезно би било да се приведат тук някои само св. Софрониеви съвети, предназначени за ръководещи държавни обществени мъже. Нещо, което звучи тъй актуално в нашето динамично съвремие и би следвало да се въздигне като ръководна грамота за обществен живот:
"Господар, който бди, е спасител на народа си. Господарското въздържание е благодат за държавата. Разпоредителността и разумът украсяват господаря и заставят поданиците да го благославят. Властта на господаря расте, когато той си подбира добри съветници. Господарят е сигурен за мястото си, когато умерено обременява народа си. Господар, който създаде някакъв закон, трябва най-напред той сам да го изпълнява. Господарят добива слава, когато пази вярата; не се ли грижи за нея, безумието му е голямо. Господарят често трябва да си напомня, че е човек и че е роден заради небето; в такъв случай в света не ще да има нито едно неприлично дело. За да управлява господарят мирно, той не трябва да слуша клеветник, досадител и шепотник. Господарството не се разклаща, когато господарят не се възгордява при сполука. Господарството крепне, когато господарят разчита на Божията помощ…(Из заглавията в "Театрон политикон - Гражданское позорище", св. Софрониев превод от гръцки език, 1809 г.)
Вече истински се докосваме до тайната на св. Софрониевото духовно обаяние върху православния ни народ въпреки превратностите на неговата гражданска и църковна история. Налага се изводът, че този висш православен български клирик епископ е бил и навеки остава проводник на Божието благословение над историческите съдбини на Отечеството ни. Такъв се откроява той и в съзерцанията на поета:
                                            Софроний с тежък кръст,
                                            Отпуснал рамо,
                                            Свил бащинска ръка
                                            За Кротък благослов -
                                            Готов да кръсти мало и голямо,
                                            Прозрял великата човещина - любов.

(Из "Градът на Великаните"
от Иван Павлов, 1926)

Нека в смирена молитва издигнем взор към него - най-новия светец на Българската православна църква, и да го призовем със словата на богослужебния химн (тропар): "Въоръжен с щита на вярата... светителю отче наш Софроний, ти духовно си обгрижвал на българска земя своето паство. А сега, след като си се вселил в небесното жилище, моли Христа да дарува на народа ни велика милост!"


 

 

 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM