Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

ЗА СЪГРАЖДАНИТЕ НИ - ДОСТОЙНА РАБОТА,
МЛАДИТЕ - ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ ТУК

Илиана ФИЛИПОВА,
изпълнителен
директор на
Търговско-
промишлената
палата - Враца
пред в. "Зов за истина"

Визитна картичка:
Илиана Филипова е родена в гр. Враца.
Завършва гимназия с преподаване на френски език в родния град и ВИИ "К.Маркс",(днешният УНСС -София), магистър по икономика, с многобройни квалификации.
15 години работи в Търговско промишлената палата.
Омъжена, има един, както сама го определя - прекрасен, син.
Номинирана от "ГЕРБ" за кандидат-евродепутат.

 

 

 

 

 

 

 

В първите години на прехода, когато започва възраждането на пазарното стопанство, няколко млади предприемчиви врачани създават Търговската палата - Враца. Те са осъзнали необходимостта от структура, която да ги представлява, да защитава интересите им, да подпомага бизнеса на местно ниво, да защитава интересите му. Двадесет държавни, общински и колективни фирми на 17 май 1991 г. поставят началото на Търговско промишлената палата - Враца.
Първият реален служител, който обслужва фирмите, е Илияна Филипова, днешният изпълнителен директор на Палатата.

- Госпожо Филипова, поканихме Ви да участвате в Кръгла маса "СЕВЕР" на в. "Зов за истина" убедени, че имате конкретни предложения и идеи за развитието на Враца и Врачанския край. Но преди това - разкажете за работата си в Търговско промишлената палата.

- В палатата съм от първите й дни. Беше предизвикателство да се работи там, защото в началото на 90-те Интернет все още нямаше у нас, комуникацията беше тромава, палатската система беше единственият източник на информация, контакти и връзки за извършване на сериозен бизнес.
През 1991 г. направихме своя прощъпулник в международните контакти - приехме първата чуждестранна делегация, от Крайова. През 1993 г. се организира първото бизнес пътуване за фирмите-членове и клиенти на ТПП Враца до Югославия, гр. Панчево. Подписан бе договор за сътрудничество между двете палати - в Панчево и Враца. Осъществиха се бизнес мисии. Установиха се контакти и бяха сключени договори за съвместна работа с Палатите на Ниш, Зайчар, Лесковац. През 1995 г. се подписаха договори с Португалската търговска палата и с Търговската палата на Версай, Франция.
Контактите ни с Грац (Австрия) дадоха възможност на врачанските фирми в продължение на няколко години да излагат продукцията си на международния панаир при договорени преференциални цени.
Десет години по-късно Търговско-промишлената палата - Враца е организирала повече от 20 бизнес мисии с над 300 участника в Италия, Гърция, Германия, Австрия, Белгия, Турция, Унгария, Румъния. През 1992 и 1993 г. станахме партньор по програма ФАР Меркюр - за побратимяване. Осъществен бе обмен между Враца и градове в Англия и Италия. Поставено бе началото на множество проекти в различни области, финансирани от различни донори, главно за насърчаване на местната икономика и фирмите в региона.Качествено нов етап настъпи със създаването на Европейския Информационен център по програма на Европейската комисия. Задачата му - да информира, да съветва и консултира малките и средни фирми в Северозападния район за планиране. Информационният център бе обявен през 2005 г. за един от десетте най-добре работещи, измежду 300 центрове.
От 2001 г. тук функционира клон на Националния център за професионално обучение - по заявка на работодатели, както и при набиране на индивидуални кандидати. Започна работа и Център за насърчаване на женското предприемачество.
Търговско промишлената палата поддържа активни партньорски отношения с чуждестранни, национални, местни институции - Делегация на Европейската комисия, международни организации, посолства, министерства, Общини, Областна администрация, Бюро по труда.

- Как ще се развива икономиката, какъв ще е поминъка на живеещите във Врачанско? Каква е реалната възможност Враца да се възползва от европейските фондове - разработката на проекти, готовност на селскостопанските производители, на малкия, семейния и средния бизнес, на общинските и областната администрации?

- В последните 15 години Търговско промишлената палата и аз, като частица от нея, непрекъснато сме работили, и продължаваме да работим, за подобряване поминъка на врачани. За да имат съгражданите ни достойна работа, а младите хора, които напуснаха България, да се върнат и да се реализират тук. Възможностите са най-вече в сферата на леката промишленост - хранително-вкусова и преработвателна, селското стопанство, и не на последно място - туризма. В тези направления, като ръководител на Търговско промишлената палата, на Агенцията за регионално икономическо развитие на област Враца твърдя, че сме правили не малко. Бих могла да изброя различните проекти, разработени и изпълнявани с идеята да подпомогнем фирмите и хората с инициатива, но с недостатъчна финансова възможност, или недостатъчни познания, да започнат да развиват своя бизнес. За стартиралите отдавна фирми на пазара сме правили проучвания, различни маркетингови търсения и разработки, организирали сме срещи с партньори от страни, членки на Европейския съюз, и съседни на България, за да може да се разширят контактите, да се установят по-добри партньорски взаимоотношения, да започнат да работят не само за българския пазар, а да изнасят своята продукция и навън.
В сферата на туризма последните две-три години активно работихме, за да покажем преди всичко на българските потребители, че във Враца и Врачанския край има много интересни и красиви природни дадености, има възможности, за които си заслужава да дойдат тук. Не сме си въобразявали, че врачани ще станат конкурентни на Банско или на някой от другите известни туристически селища в България. Но със самобитен туризъм и с уникалните природни дадености можем да постигнем много.
Подготвихме и издадохме прекрасен Каталог, който описва всички алтернативни форми на туризъм, разказва за селските планински къщи, в които семействата успяха да създадат чудесен уют за хората, обичащи тишината и този вид туризъм. Работили сме за подпомагане на различни нестандартни спортове, да популяризираме уникалните възможности за алпинизъм, ски-туризъм, спускане по бързи води, летене с делтапланер и всички тези малки ниши, за които има безброй любители в България, а и извън България. Вярваме, че с новите инициативи на инвеститорите, с построяването на новата богата леглова база ще привлечем и туристи от по-висок клас. Хотелите, които се строят (те ще са 4-5 звездни), са за туристи с по-големи възможности. Така ще бъдем домакини и на по-богати туристи, най-вече от чужбина. А това ще създаде възможност за развитие на съпътстващите производства на доставчиците на големите туристически вериги. Такъв е нормалния път на развитие, какъвто вече са изминали нашите морски и известни планински курорти.
Бихме искали да се обърне повече внимание за разработване на базите в планината. Уникален е със своята даденост Врачанския балкан. Част от него е защитена територия. Има трасирани туристически пътеки, екопътеки, които са все още недостатъчно известни. А биха радвали детските очи и биха привличали нови туристи.
Враца има какво да направи в туризма. Това е едно от направленията, което ще се развива, защото вече има търсене.
Другото направление е селското стопанство и преработвателната промишленост. Имаме утвърдили се производители на млечни продукти, на месни деликатеси. Висока оценка получиха колбасите на "Лалов и Вачев" от Българо-белгийски-люксембургски бизнес клуб. Аз съм член на този клуб. Той направи състезание между производителите на типични български месни продукти и избра измежду всички продукта на врачанската фирма. Млечните продукти на Зоров също са ценени на външния пазар. Т.е. има утвърдили се производители, отговарящи на санитарните норми и изисквания за износ на европейския пазар. Те след себе си увличат по-малките, стимулират ги да разширяват инвестициите в производството.
Да не забравяме традициите в машиностроенето. Врачанският край е добре известен с амбициозните си инженери и производители. Част от тези предприятия не бяха приватизирани удачно. Някой загубиха на 100% производствените си мощности. Те бяха разпродадени, разграбени или просто морално и физически остаряха, което е голяма загуба за потенциала, за инженерните кадри, съсредоточени основно във Враца.
В бившия Врачански окръг също имаше доста промишлени предприятия, голяма част от верига, захранваща системата на "Балканкар". Специалистите са се пръснали, но при възникване и съсредоточаване на потенциал и разработване на нови мощности, могат да бъдат събрани. А запитвания има, и то немалки… И в момента италианска фирма търси място в нашия регион - да инвестира и да отвори предприятие за производство на машинни компоненти.
Малкото останали на този фронт производители не са се предали. Напротив, през тези години успяха да устоят на всички трудности, да запазят своя периметър, и в тях виждам потенциал за развитие и възвръщане на стария им капацитет. Възможността след 1 януари 2007 година България свободно да търгува със своите партньори от голямото европейско семейство сваля редица бариери - търговски и митнически, и дава възможност за развитие на родната промишленост и машиностроене. Ако до момента сме били в процес на промяна, на трансфериране, на преустройване от един тип икономика към друг, преминали през едно първоначално натрупване на финансови ресурси и сме търсили начини как точно да работим с тях, сега е настъпил момента, в който акумулираните финансови средства ще се насочат в производство и в създаване на принадена стойност.
В привличането на наши и чужди инвеститори, на инвестиционни потоци, активната страна трябва да бъдат всички, които са включени и работят в този процес - местни власти, регионални власти, държавни институции, и разбира се, не на последно място, организации, каквато е Търговско-промишлената палата, Агенцията за регионално икономическо развитие, браншовите организации. Всеки от своята камбанария трябва да работи в посока на съживяване на икономиката на нашия край.
Ще насърчат процеса на акумулиране на инвестиции, на разработване и създаване на нови производства трансграничните коридори, които преминават през Враца, както и увеличаването на товаропотока след отваряне на втория мост над Дунав. Ако до преди 2-3 години Северозападна България не представляваше никакъв интерес и цените на кв.м. земя, или на кв.м. застроена площ, бяха смешни в сравнение с цените в София и големите градове, в момента се забелязва ескалация на ценовото ниво на нашите земи, както и на построените производствени помещения, жилищни сгради или офиси.
Отварянето на нови банкови офиси и клонове също е индикатор в тази посока. Никой не инвестира и не си оставя парите там, където няма да има развитие.

- Вие сте номинирана за евродепутат от листата на ГЕРБ. Кажете на нашите читатели: какви ще бъдат конкретните Ви действия в полза на България, заради които те трябва да Ви подкрепят на изборите на 20 май т.г.?

- Бях приятно изненадана, когато ми се обадиха да участвам в подбора на експерти, които да се включат в листата на сдружението (тогава имаше само сдружение) ГЕРБ. Поради естеството на работата ми аз не съм се занимавала с политика. Била съм в добри отношения с всички политически сили. За да представлява човек Търговска палата и да защитава интересите на целия бизнес не бива да бъде оцветен в каквато и да е краска. На изпитите, които ГЕРБ проведе, се отзовах като на професионално предизвикателство. Изпитите за селекцията на участниците в листата бяха проведени по начин, по който се провеждат изпитите за европейските институции. Запозната съм с европейските структури, тъй като работя от 1999 година в много пряк контакт с Европейската комисия. Не е тайна, че от честите посещения в Брюксел имам представа какви са изпитите за тях. И мога да кажа, че хората, които са съветвали ГЕРБ, са били наистина професионалисти. Осемнадесетте кандидати в листата са достойни млади хора, със страхотен опит и с ентусиазъм да помогнат на България. Вярвам, че този начин на подбор е професионален, най-безпристрастен и ще даде добри резултати.
Европейският парламент на българите и на врачани звучи далечно - не е ясно точно какво се прави там, какво ни засяга и как ще можем да се ползваме от решенията му.
След 1 януари 2007 г. сме част от Европейския съюз и това е нашия парламент. Не е без значение какви решения се вземат там - те касаят и нас. Т.е. над българския парламент ние имаме още един парламент, а решенията, регламентите и документите, които се приемат от Съвета и от парламента (тъй като там са два органа), са със сила над националното законодателство. Има определени сфери и политики, в които важат изключително и само европейските регламенти. И ролята на депутатите от националните листи, които отиват в Европейския парламент, е именно тази - да защитят националното, така да разпишат новия регламент, новото изискване, че то да помогне и на нашата държава - да постигне в съответната област онова, в което е силна. Българските представители в ЕП биха могли превантивно да запознават българската общественост, различните браншови структури или региони, за възможностите които има за тях. Да се обсъжда преди да се пристъпи към решение в ЕП, предварително да се огласяват подготвяните решения, за да се консолидира мнение на национално ниво.
Своята роля виждам именно тук - ще има изграден информационен център, който да бъде като отворен офис през цялото време. В него ще има на разположение информация за онова, което предстои да се коментира и да се гласува. Ще има решенията, които са вече взети. И гражданите, фирмите, институциите, регионалните власти ще могат да идват, да дават своето мнение, да внасят своите предложения, които впоследствие да бъдат внесени за разглеждане в работните групи и в комисиите, действащи към ЕП. Членовете на ЕП няма да стоят само в Страсбург, Брюксел и Люксембург. Те имат определени дни, когато са там, а в останалото време са в своите държави, така че не се къса връзката между района, който ги е избрал и европейските институции. Това е ценното на европейските парламентаристи, че винаги са моста между своята държава и общото европейско право.


 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"





ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM