Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

С художествена изложба, открита на 16 февруари 2012 година в галерия "Иван Фунев", бе отбелязана 80 годишнината от рождението на врачанския художник Людмил Младенов - Цвекето

ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН
НА ДЪРЖАВАТА НА ДУХА

Ако трябва с една дума да характеризираме художника Людмил Младенов, тя е - самобитен. Но една дума не стига, за да представи сложната същност на този творец. Защото Людмил Младенов, колкото и да е самобитен, е многостранен: художник с ярко демонстрирана българска душевност, близък до народния живот, до народните поверия, до българските фолклорни и обредни мотиви, до иконописната школа. Едновременно - с верен усет за новото, за модерното. Художник с дълбок интелектуален заряд. С тънък усет и чувство за хумор, за самоирония.
Негови учители са Ненко Балкански, Илия Петров, Дечко Узунов, Далчев, Фунев. Дето се казва - дай боже всекиму!
След завършването на Художествената академия Людмил Младенов стана уредник в Кюстендилската художествена галерия. Казваше - Кюстендилската школа е голяма като Врачанската: Враца има Иван Лазаров, Пенчо Георгиев, Андрей Николов, Борис Коцев; Кюстендил - Владимир Димитров - Майстора, Стоян Венев, Кирил Цонев, Никола Мирчев, Асен Василиев, Богомил Лазаров (Богето)… Който иска - има от всеки какво да научи!
И Людмил Младенов не само се учеше, той се нареди, с най-добрите си творби до учителите си.
По-високият му полет започва от картината, която рисува в Самоков -"Коледарчета, които пеят". Следват "Три дами, които пият кафенце", "Еснафи", "Селското дворче", "Несебър"… За да стигне до майсторството в композицията, до личния стил, до ония високи постижения, на които българската художествена публика, и най-вече врачанската, е свидетел.
В неговия дом - една българска светица Ивка. Ивка като орлица бдеше над художническия му живот. Бди и сега, над неговата "сянка", над паметта му.
Той я обичаше. Обичаше и художническия труд. Казваше, че най-добре си почива когато рисува. "Защото това е любов, взаимно отдаване."
Утвърденият майстор не жалеше сили за укрепването на тогавашната Група на врачанските художници, за израстването на младите. И Враца, а и идващите поколения, няма да забравят това.
Людмил Младенов все още не е "почетен гражданин" на родния си град, но за сметка на това е почетен гражданин в Държавата на духа.

Марин БОТУНСКИ

 


 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


СЕДЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM