Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

 

Ангел Вушков на 70 години

ОРИСИЯТА ДА СИ АНГЕЛ...

Визитна картичка: Ангел Костов Вушков е роден на 15 ноември 1940 г. в с. Борован. Тук завършва гимназия, а в Софийския университет „Кл. Охридски“ - педадогика и история. През 1964/65 г. е курсант в Цeнтралната комсомоска школа, а през 1979 се дипломира в Академията за обществени науки в Москва. 1960/ 1961 г. е избран за секретар на младежката организация в община Борован. От 1961 до края на 1967 г. е на работа в Окръжния комитет на Комсомола – зав. отдел „Работническа младеж“, зав. отдел „Учащи“, зав. отдел „Пропаганда и агитация“, секретар „Учащи“, секретар по организационните въпроси. От 1968 г. до 1973 г. е завеждащ сектор “Образование“ и завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в Окръжния комитет на БКП – Враца. От март 1973 до 1976 г. е председател на Окръжния съвет за изкуство и култура, от юни 1976 до септември 1977 г. е заместник-председател на ИК на Окръжния народен съвет и наблюдава секторите култура, образование и здравеопазване. През 1979 г е избран за първи секретар на Общинския комитет на БКП - Борован. От 1981 до 1983 г. е кмет на Враца, а от 1983 до 1990 г. - първи секретар на Градския комите на БКП -Враца. От 1990 до 1999 г. е заместник-директор на смесеното българо-украинско предприятие „Славянец“.

Оставаха седмици до 70-годишнината му, а ми бе определен ден за операция в софийска болница, затова поисках да си „вземе трудовата книжка“ и да дойде да разговаряме. „Как ще разговаряме сега, ти имаш толкова по-важно дело...“ - възпротиви се Ангел Вушков, който се обаждаше от тясното магазинче на „Канекс“ до Дома на армията, където се опитва да е полезен на сина и търси интернет-връзка с дъщерята. Дори се прокрадна нотка – има ли смисъл, как ще се „погледне“ на писание за него...
Но дойде – с торба „превъзходни“ ябълки и сърце, преизпълнено с вяра, че „всичко ще бъде както трябва“. Наскоро сам бе претърпял сложна операция, а имаше сила да дава кураж на други... От ръцете му струи топлина, от очите – светлина. В речника му – толкова умалително-гальовни думи. Говори тихо и бавно навлиза в дълбоките пространства на сбърканото ни време. И пак е скътал в себе си добри думи за хора и събития... Но те не могат да прикрият подтискащата и тревожна тръпка на доказалите качествата си специалисти и кадри от нашия край, които Преходът и посредственият му „елит“ безразсъдно захвърлиха, заедно с множеството българи, на улицата на забравата... Горе-долу така постъпиха и от партията, на която бе отдал всичко...

С дъщерята Ралица

И се сетих за епизода, който Любимир Левчев припомня в книгата „Убий българина“: „Манолис Глезос, след като беше издигнал гръцкото знаме на Акропола, след като беше станал национален герой, след като беше бушувал в следвоенния политически живот, най-подир се беше приютил в една книжарница в Атина. Когато разпитвах гръцките другари за него, те или само загадъчно се усмихваха, или казваха, че Глезос е допуснал много грешки, най-голямата от които е, че е остарял...“
... Ангел Вушков седи до моето „болнично“ легло у дома, мисълта е остра и ведра, извършеното през годините му дава спокойната увереност на човек, достойно извървял житейския си път до тук, и още изпълнен с неспокойствие, с идеи и ... мечти. Той споделя удовлетвореността, че като председател, сега, на Съвета за развитие на Община Борован, осъществил някогашната си мечта – вече е реалност Художествената галерия в селото, както и е учредена Национална награда на името на първата българска киноактриса Мара Миятева – Нонинска...
А го виждах - жизнен момчурляк, който следва „неотразимия пример“ на братята си Васил, военен летец, и Христо – лекар; на братовчедите Петър, антифашист, спасен по чудо от смъртна присъда, Никола – летец от правителствения авиоотряд; на най-младия партизанин от отряд „Г. Генов“ Мицо Гетовски, по-късно главнокомандващ артилерията, основател на ракетните войски на България... Вушков завършва основно и средно образование с пълно отличие, организатор е на десетки инициативи, „душа“ е на младежките сбирки, издава първия ученически вестник „Ученическа трибуна“, дръзва с другари да издава литературно списание „Млад творец“. И до днес пази в душата си очарованието и преклонението пред „невероятните учители-ерудити“ в Борован – Лазар Панчев, Георги Стойновски, Симеон Цеков, Богдан Николов, Харалампи Ценов...
Виждах го в годините на нашата младост – уволнилият се танкист от Софийската танкова бригада застава начело на младежката организация в Борован. Младите тогава са главната производителна сила - близо хиляда души. Сега малко хора знаят, че с безплатния младежки труд се изгражда централното водоснабдяване и електрифицирането на селото. Те са основата и на духовния живот – създават младежки хорове, танцов състав, театрален състав...
... Животът ни срещна когато бяхме силни и любопитни към всичко. В бързо оформилият се приятелски кръг във Враца бяха още Цветко Сандулов, Лиляна Зарчева, Кръстьо Опров, Кръстьо Трендафилов, Боянка, Снежка (която ще стане вярна спътница в живота на Ангел Вушков), по-късно Ненко Кременски, Иван Кошничарски... Към нас се присъединяваха артистите Георги Горанов, Иван Манов, Мария Карамихайлова (Мици) и Богдана Вулпе, поетите Иван Динков, Константин Павлов, Александър Миланов, литературния критик Иван Пауновски, художниците Цветко Йорданов, Людмил Младенов и Владимир Ганецовски... Жаждата за научна и творческа реализация беше яката спойка помежду ни. Вушков обичаше книгата, мъдростта, беше искрен, открит и раним. Той застана в онази младежка групировка, която твърдо се бореше против посредствеността, рутината и застоя. И особено в областите култура и образование, където може да се каже, че не само хвърли много сили, но постигна реални, резултати... Като завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на партията участва активно в утвърждаването на Ботевите дни, и най-вече на Националната художествена изложба „Земята на Ботев“, приемането на статут и присъждането на Международната Ботевска награда.

С дейци на културата

От 1973 до юни 1976 г. бе председател на Окръжния съвет за изкуство и култура. Помня как се радваше поетът Павел Матев, председател на Комитета за изкуство и култура, че Враца е издигнала „такъв мъдър млад мъж“. Годините, в които оглавява ОСИК, са паметни в развитието на изкуството и културата във Враца и окръга: завършва се строителството на Културния комплекс – с модерна театрална зала, нова музейна експозиция, Художествена галерия, професионално телевизионно студио. Обособява се домът на дейците на културата-КДК, изграждат се ателиетата на художниците. Завършена е реставрацията на Възрожденския комплекс. В ръководството на творческите институти са привлечени изтъкнати творци - Радосвета Бояджиева, Иван Кондов, Найден Петков. Укрепват творческите групи на писателите, художниците, архитектите, музикантите. Симфоничният оркестър получава статут на Държавна филхармония. Организиран е национален конкурс за изграждане на 100 километров мемориален комплекс по пътя на Ботевата чета...
През 1979 г., току завършил Академията за обществени науки в Москва, Вушков е избран за първи секретар на партийната организация в новосъздадената Борованска община. С любов и синовно преклонение отдава труд и знания за кадровото, организационното, материално и културно изграждане на новата административно-икономическа структура. Горд е, че привлича десетки млади кадри. Цялото днешно ръководство на община Борован – кмет, заместници, основни фигури от администрацията са всъщност участници в онова начало, когато се полагат основите на новата териториална единица. Сантиментално или не, спомена за извършеното в родния край е най-жив. И връща закупуването на тракторите К-700 и Т -150, зърно и цвеклокомбайни, изградените нови паметници, първата основна реконструкция на площада, благоустройствените дейности в Малорад, Добролево, Нивянин... Най-важното, според Вушков, са установените контакти с именити личности, родени в Борован, и спечелени за каузата на Борованската община.
През 1981 година се връща във Враца, градът на неговата младост, градът, в който намери най-верния си спътник, съпругата Снежана, градът, родно място на децата му Красимир и Ралица. Повече от девет години стои на ветровития пост - кмет на Враца и първи секретар на Общинския партиен комитет. А е време на драматични промени. Вачански окръг е ликвидиран – ръководния център на Северозапада е изнесен в Монтана. В трудните условия врачанското ръководство защитава своята самостоятелност - в икономиката се внедряват авангардни за времето технологии - „Центромет“ получава статут на научно-производствен център, въвеждат се две нови инсталации за центробежно леене в ЧЛК „Веслец“ и Химремонт. Ангажирано е ръководството на БАН за създаване на национален център за малогабаритни дизелови двигатели „Техмет“...
Това е времето, в което Враца успя да изгради язовир „Среченска бара“ и да преодолее пословичното безводие. Осъществена е и друга дръзка инициатива – тролейбусния транспорт. Построени са Районния универсален магазин в кв. „Дъбника“, модерния надлез, комплекс „Суми“, Дом на туриста, възкресена е ул „Търговска“ с паметника на Софроний Врачански...
- Напук на залеза на системата, - казва Ангел Вушков - Враца отстояваше своя дух на уникален български град, контактуваше делово и достойно с външния свят – Франкфурт на Одер, Вилньов льо роа, Суми, Крайова. Винаги съм имал респект към писаното слово, но мога да се подпиша под думите, че хората, с които съдбата ме събра, бяха достойни, и знаците по българската земя, които остави това поколение, ще получат одобрението на идващите след нас. Не се отказвам от никой от приятелите и, макар и грешил, не се срамувам от делата си.

Знам, че няма от какво да се срамува Ангел Вушков и има с какво да се гордее - да си организирал, да си участвал в създаването на всичко поменато, да е до теб вярната Снежка, символ и крепител на топлотата на дома, твоите орлета Красимир и Раличка, снахата Ани и зетят Момчил, да имаш радостта в очите на внучетата Андреа, Ниа, Волен, Калина, уважението на хората от родното място и усещането, че си бил полезен, че те има и ще те има и след теб дори. Какво още!... Затова завършвам със стих от „Възмездията“ на Виктор Юго:


                   Дори да сме хиляда от светлите завети,
                   не бих се аз отказал до сетния си час;
                   ако останат десет, ще бъда аз десети;
                   един ако остане, това ще бъда аз!

Честит юбилей!

Марин БОТУНСКИ

 

 

 



 


 


 


Реклама

ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM