Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

САГАТА "ХИМКО"

Участвайки в обявената процедура "преговори с потенциални купувачи", българската фирма "НСН Инвестмънт" бе определена за купувач на "Химко". Една проточила се във времето сага е на път да приключи. Но как? - все още не е ясно. Ще се възобнови ли (и може ли да се възобнови) производството в торовия завод, или, след като стане собственост на купувача, машините и съоръженията на "Химко" ще отидат за скраб, а плащадката ще се използва за друга - икономическа или търговска - дейност.
Врачанските ръководители проявиха интерес, но дали ще е резултатно (и доколко) усилието за създаване на нови работни места в западащия в годините на Прехода Северозапад. И може ли държавата да подкрепи евентуални усилия на купувача за възстановяване на производството на торове във Враца - все въпроси, на които тепърва ще чакаме възможните отговори.
Редакцията на вестника се обърна към дългогодишния и успешен изпълнителен директор на "Химко" - Враца инж. Кирил Петков. По-долу печатаме аргументираното му експертно становище.

zovzaistina.com



Доц. д-р инж. К. Петков

МИТОВЕ И РЕАЛНОСТИ

за "ХИМКО - състояние, възможности
и целесъобразност за рестарт"
(февруари 2016г.)

През януари 2016г. (за пореден - 4-ти път) бе обявена от Синдика процедура за продажба на ХИМКО по реда на чл.718 от ТЗ - преговори с потенциални купувачи. Този път се яви и бе определен за Купувач българската фирма "НСН Инвестмънт". Предстои подписване на Предварителен договор за покупко-продажба и окончателно изплащане (в срок до 60 дни) на договорената цена - 11,7 млн.лв.
Проявен беше силно повишен медиен, държавен и обществен интерес - най-вероятно и поради сигнал за корупция, който по-късно е опроверган от компетентните органи.
Същевременно в медийното пространство отново се тиражираха стари и някои нови митове/непрофесионални, голословни, понякога поръчкови (или откровено ангажирани) неверни твърдения за невъзможност и/или нецелесъобразност от рестарт на ХИМКО. Както се казва в подобни случаи - нищо ново, твърденията са "силно преувеличени", защото "противникът и конкурентът никога не спят".
Ето по-съществените митове и нашите отговори - но със съответните професионални/ експертни основни аргументи.
Мит 1.: "Производствените мощности на ХИМКО са стари, а оборудването - откраднато и негодно/кородирало".
Реалност: *Старите амонячни и карбамидни инсталации в ХИМКО са в експлоатация от 1968 г. и са с отработен работен ресурс (до спиране на завода през 2002г.) 34 години. В предлагания от нас проект за частичен (до 25%-ов капацитет) Рестарт/възобновяване на производството ние обосноваваме това да стане чрез пуск само на новите (пуснати в експлоатация през 1983г.) 5-та амонячна и 7-ма карбамидна инсталации с годишен капацитет 200 хил.т.карбамид.
До спирането им те имат отработен ресурс 18 години и остатъчен работен ресурс - над 20 години.
Световната добра практика е такива производствени мощности (за амоняк и азотни торове) да имат работен ресурс над 40 години.
За сведение/сравнение работещите и днес амонячни инсталации в Агрополихим (АПХ)-Девня и Неохим(НХ)-Димитровград имат отработен ресурс съответно 42 и 28 години.
*Откраднато/изнесено от завода производствено оборудване има, но то е от складовете (заводски и цехови) за резервно/подменно оборудване и резервни части, а не от производствените инсталации. Има откраднати силови медни електропроводи и медни съоръжения/елементи в цеховите подстанции и Електро цеха в ТЕЦ. Тяхното възстановяване обаче е предвидено като количество и стойност в съдържаща се в нашите периодични анализи за състоянието на ХИМКО - "Справка за необходимите финансови ресурси за ремонтно-възстановителни работи". То не стои на "критичния времеви път" на подготовката за рестарт на производството и не е лимитиращ финансов ресурс.
*Кородирало (атмосферна корозия) оборудване, съоръжения и тръбни комуникации има, но те касаят главно старите производствени инсталации. В новите(от 1983г.) такива става дума само за отделни метални конструкции, съоръжения и водо-парови тръбопроводи от черна стомана, работещи при ниски налягания. Тяхната подмяна е предвидена и като стойност представлява по-малко от 1% от общия финансов ресурс за извършване на необходимите ремонтно-възстановителни работи (РВР).
Мит 2.: "При високите цени на енергоносителите (особено на природния газ - като основна суровина за производство на азотни торове), производството на амоняк и карбамид в ХИМКО няма да бъде икономически ефективно и пазарноконкурентно".
Реалност: *Общият разход на енергия (с 80%-oв дял в производствената себестойност) за производството на тон амоняк в ежегодно работещите след приватизацията им (1999г.)азотно-торови заводи в АПХ и НХ е с 15-20% по-висок спрямо този на новата 5-та амонячна инсталация в ХИМКО.
*Емисиите на парникови газове (основно СО2) в тях (АПХ и НХ) са с 25-30% по-високи от тези на 5-та амонячна инсталация в ХИМКО, а предвид въведените от Европейската комисия през 2013г. ограничения за емисии на парникови газове, това вече е не само екологичен, но и проблем за икономическа ефективност и пазарна конкурентоспособност.
В същото време само 10% от действащите азотноторови заводи в Европейския съюз имат по-ниски енергийни разходи и парникови (СО2) емисии от 5-та амонячна инсталация в ХИМКО (ако рестартира).
*През 2015г. цената на природния газ в България пазарнообосновано е понижена с около 30%, с тенденция за понижение и през 2016г. с около 20%. Прогнозата е за продължаващо понижение на цената на природния газ в глобален мащаб, в т.ч. и в Европа.
*В последните няколко години в България се внасят над 200 хил.т.карбамид, в т.ч. 140-160 хил.т. за земеделието, с тенденция за растеж. Съседните на България страни (без Румъния) са дългогодишен нетен вносител на повече от 800-900 х.т.карбамид. Карбамидът е несбиваем азотен тор с най-високо съдържание на хранителния елемент - 46% азот (амониевата селитра е с 34% азот).
В обобщение: Няма нито икономическа, нито пазарна, нито екологична логика производството на врачански карбамид да не е икономически ефективно и конкурентоспособно през следващите над 20 години.
Мит 3.: "ХИМКО има огромни задължения и няма икономическа логика инвестиционната възвращаемост на проекта за придобиване и рестарт на производството да бъде приемлива."
Реалности: * Задълженията на ХИМКО в несъстоятелност са толкова огромни, колкото потенциалният (все още) купувач днес може да плати за придобиването/купуването му. През декември 2004г. (обявена несъстоятелност на ХИМКО) те са около 170 млн.лв. През октомври 2005г. (одобряване на План за оздравяване от Съвета на кредиторите) - 85,7 млн.лв., а на 20.01.2016г. (определен от Синдика купувач) договорената цена е 11,7 млн.лв. Значи задълженията днес са 11,7 млн.лв.
*Наш актуален експертен Анализ (от м.април 2015г.) определя разходите за РВР и пуск при 22-25%-ов капацитет на 22 млн.лв., а рентабилността на продажбите след пуск 5-10% - в зависимост от пазарната конюктура.
*Разходите за придобиване/връщане отново на бившия ТЕЦ на ХИМКО по актуална и справедлива цена не е логично да бъдат по-високи от около 35-40% от договорената на 20.01.2016г. цена на ХИМКО.
В заключение: Очакваната инвестиционна възвращаемост - около 6 години, е приемлива за този сектор на реалната икономика.
Мит 4: "Няколко ключови бивши (до 2004г.) активи на ХИМКО (ТЕЦ, заводска Ж.П.Гара, Терминал за експортни продажби на карбамид - на Пристанище Варна запад) са собственост на други фирми. Без тяхното придобиване/връщане в активите на ХИМКО не е възможен рестарт на производството."
Реалност: *След реализация на проекта за "Частично (до 25%) възобновяване на производството" ХИМКО ще продава ежегодно по-малко от 200х.т.карбамид, в т.ч. износ на около 40-60 х.т. за съседните балкански страни, т.е. главно с автотранспорт.
Лимитиращ за възобновяване на производството остава само ТЕЦ-а (при производствен капацитет около 25-30%), при това без производство на ел.енергия.
*Няма икономическа и пазарна логика да не бъде договорена покупко-продажба на ТЕЦ-а между неговия актуален Собственик (повече от 12 години той прави само разходи за неговото стопанисване) и Купувача на ХИМКО. Възможен е и вариант на взаимоизгодно партньорство по възобновяване на производството в ХИМКО и бъдещо развитие.
Мит 5.: "Кадровото осигуряване за реализация на проекта за възобновяване на производството - след изминалите 13 години от окончателното спиране на ХИМКО, е нерешим проблем. Отдавна го няма и Химическия техникум във Враца".
Реалност: *В това твърдение има истина, но то не е и цялата истина. Между впрочем - в кое високотехнологично и непрекъсваемо производство (каквото е производството на минерални торове) в България няма проблем с осигуряване на квалифицирани кадри - специалисти и оперативни сменни работници? Ние имаме актуална и достатъчна информация за този нарастващ проблем! Но ние знаем - от дългогодишен управленски и производствен опит и от познаване на добрите практики, как може той да бъде реално решен в ХИМКО - през 2016г.
*При 25%-ов производствен капацитет необходимите кадри са общо около 550, но необходимия минимум от здрави, компетентни и можещи висококвалифицирани ръководни кадри, водещи специалисти и експлоатационни работници - всичките с натрупани дългогодишни знания и производствен опит, е около 100 човека.
*Като отговорен и професионален екип (20 човека) - изготвял през последните 13 години периодично(в последните няколко години - ежегодно) експертния анализ "ХИМКО - актуално състояние и възможности за възобновяване на производството", ние наблюдаваме "на живо и в реално време" състоянието не само на производствените инсталации, но и на потенциалните кадри - знаещи и можещи да участват в реализацията на проекта за рестарт на производството.
Обоснованият извод, който сме направили е, че все още е възможно кадровото осигуряване на проекта, ако той стартира най-късно в началото на предстоящата пролет. Защото, както чисто човешкия работен ресурс, така и търпението и емоционалната нагласа на бившите можещи кадри на ХИМКО са на изчерпване!
*Останалото е много, много и системен труд - още от първия месец, за практическа реализация на нашето "ноу хау(как да стане)" - едновременно с подготовката и извършването на РВР, да се проведе и необходимото опресняване квалификацията на бившите (в ХИМКО) и обучение на нови кадри. Всичко това за 10-12 месеца.
* Ключово значение за навременното кадрово осигуряване на проекта за безопасно и ефективно възобновяване на производството в ХИМКО, ще има разбирането и практическите и своевременни действия на Собственика и висшия Мениджмънт на ХИМКО още в началото:
- за сформиране на достатъчно професионален и отговорен Мениджърски екип и
- за разумна и достатъчна - в съответствие с пазара на работната сила и добрите управленски практики във високотехнологичните производства, мотивация на знаещите и можещите кадри.

февруари 2016г.






.


.


ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM