Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ПИСМОТО НА ВАН ГОГ ДО ЧОВЕЧЕСТВОТО

"Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното… ни повече, ни по-малко."

Ако се стремим да живеем честно и искрено, ще сполучим и макар тогава истинските болки и разочарования да са неизбежни, както и грубите грешки и злините, които ще извършим, все пак по-добре е да горим вътрешно, макар и да грешим, нежели да си останем тесногръди и прекалено предпазливи.
Човек трябва да обича колкото може повече, там е истинската му сила, защото, който много обича, той много върши и много може, и това, което е сторено с любов, е сторено добре. Да кажеш малко, но смислени думи е по-добре, отколкото да говориш много думи, които са само празен шум и са толкова по-ненужни, колкото по-лесно ги изговаря устата. Ако истински обичаме достойното за обич и не прахосваме любовта си по незначителни, празни и суетни неща, ще виждаме по-ясно пред себе си и ще станем по-силни.
Колкото по-скоро се помъчим да овладеем определен вид дейност, определена професия и да си изработим един относително самостоятелен начин на мислене и действие, и колкото по-твърдо се придържаме към здрави принципи, толкова повече укрепва и характерът, това съвсем не значи, че трябва да станем тесногръди.
Да постъпваме така е мъдро, защото животът е кратък и времето минава бързо, когато ни бива в една професия и разбираме добре една работа, добиваме поглед и знания и за много други.
Понякога е хубаво да обикаляме много по света и да общуваме с много хора, пък и това е често наш дълг и призвание, но който предпочита да си остане сам и спокойно да работи, и да има съвсем малко приятели, той се движи с най-голяма увереност сред хората и по света.
Не трябва никога да се осланяме на това, че сме се отървали от грижи, трудности и пречки, нито да се стремим към лек живот. Дори и сред образовани кръгове и в най-добра среда, и при най-благоприятни условия трябва да запазим нещо от първичната същност на един Робинзон Крузо или на естествения човек, иначе не ще намерим опора в себе си. Никога не бива да оставим вътрешния огън у нас да угасне, трябва да го поддържаме. Който запазва за себе си нищетата и я обича, той притежава голямо съкровище и винаги ще чува ясно гласа на съвестта, а който слуша този вътрешен глас, най-добрия дар Божи и го следва, ще намери накрая в него приятел и никога вече не ще бъде сам.
Щастлив е, който вярва в Бога, защото той ще надмогне накрая всички мъки в живота, макар и не без труд и страдания.
Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното, ни повече, ни по-малко и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувства спокоен, докато не го е постигнал "

Амстердам. З април 1378 година






.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM