Български език  English  Русский  Deutsch  Francais  Espanol  Nederlands   Italiano  Portugues  Greek   Romanski  Polski  Hrvatski  Cesky  Chinese  Japanese

ЗА ГРЪЦКИТЕ И ДРУГИ ПАРАДОКСИ

Със СИРИЗА европейското селско въстание срещу остеритета взе първата си голяма победа три дни след решението на ЕЦБ най-сетне да разреши печатането на пари. За решението на ЕЦБ се смята, че предвидената мярка е слаба и ще действа по различен начин на различните места - най-слабо там, дето е най-нужна, но все пак явно евроестаблишмънтът е узрял за разбирането, че остеритетът е път за никъде - нещо отдавна споделяно от мнозинството европейци, както се видя на евроизборите - макар още не от мнозинството българи - ние винаги сме отместени по фаза.
Първият гръцки парадокс е, че победата на СИРИЗА е хем безспорна победа за лявото - и значи за мнозинството европейци, хем е изключително лоша услуга и беда за лявото. Свидетели сме тия дни на обилие от парадокси, на пръв поглед все по-важни и "парадоксални" от гръцките. Обама продължава да е прогресивен реалист във вътрешните работи - показа го в речта си за състоянието на съюза на 20 януари, и краен реакционер-утопист - във външните. Европейските лидери снеха от реверите си баджовете на свободомислието от манифестацията "Аз съм Шарли", за да оплачат умрелия бедуински деспот като "мъдър визионер", който според сиромахкинята Лагард имал и заслуга за "напредъка на жените". Разбра се още, че украинците освободили Аушвиц-Биркенау и окупирали България през септември 1944 година. Но сред тия парадокси важно място отделяме и на гръцките. Строго погледнато, интересът към днешна Гърция и значението, което й се приписва и отдясно, и отляво, далече надхвърлят реално оправданото. Сама по себе си Гърция е твърде незначителна, но за десницата в Европа и САЩ тя бе дежурното плашило на бостана на остеритета: "затягане на коланите (на бедните) и намаляване данъците (на богатите) му е майката - инак ужас, ставаме Гърция!". За българските десни СИРИЗА значело "без риза" - комунизъм, хиперинфлация, опашки за тоалетна хартия, купони. За левицата Гърция, горда и непокорна, пък е знаме в борбата срещу остеритета, за връщане достойнството на народа, ограбено от брюкселските бюрократи и немските банкери.В Гърция катастрофира преди всичко десният мит за растеж чрез остеритети повишаване на "доверието". За петте години остеритет БВП на Гърция спадна с над една четвърт, безработицата отлетя до 30% и се закрепи на 26%, младежката безработица се стабилизира на 50% след пика си от 60% - всичко много далече от оптимистичните някогашни прогнози на "тройката". Реалните заплати на гърците намаляха с към 40% спрямо 2009 г., пенсиите - с 45%.
Под чертата на бедността са една трета от населението (по други оценки - до 60%), една трета са и без държавно здравно осигуряване и без възможност да потърсят медицинска помощ освен безплатна. 18% от гърците не могат да се изхранват, стотици хиляди се редят всеки ден на опашка през кухните за бедни. За ръста на "доверието" говори бягството на гръцките компании от страната и изтеглянето на 7 млрд. евро от гръцките банки в последната седмица преди изборите.Страданието и унижението на гърците е голямо,физически осезаемо. Разколеба се и пословичното гръцко i ftohia theli kaloperasma - "щом си беден - яж, пий и се весели". Oще повече, страданието засега е мърцина - напредък по дълговия въпрос няма.
Въпреки жестоките съкращения и по-скромното заемане отвън, напук и на отписването на част от дълга в 2012 г., съотношението дълг - БВП продължава да расте. Въпреки новите данъци и подобрената събираемост данъчните приходи продължават да спадат. Работи класическата кейнсианска прогноза - свиването на разходите води до свиване на търсенето и ново намаляване на приходите - злокачествена низходяща спирала.
Остеритетът следователно беше за Гърция най-дългият и мъчителен път към СИРИЗА. И тъй, селското въстание в Европа е вече в разгара си. Гръцките леви, шумно ликуващи от победата, сякаш излизат направо от горите на Гражданската война от 40-те години. Ще могат ли тия хора с наивните си старозаветни представи да управляват ефективно сложното съвременно общество? Чухме бунтовни испанци от Podemos в Атина да скандират СИРИЗА - Podemos - венсеремос!". Дали пробивите на леви партии като СИРИЗА, Podemos и " Sinn F?in ще обърнат курса на Европа, или обратното - техният също толкова възможен икономически провал ще укрепи десницата? Гледах тържествата по квартални клубове след победата на СИРИЗА - на нафталин ми лъхаше, сякаш от възкръснала стара единофронтовска Европа от `30-те, от италианската партизанска канцонета "О bella, ciao" - всъщност стара трескава трудова песен на аргатите из оризищата на река По, напомняща негърските робски трудови песни от памука в американския Юг. Лявото бе естетически кастрирано толкова десетилетия от пазарнофундаменталистката машина за сънища, няма лесно да намери съвременния си cool, лесно ще бъде пародирано и подигравано. "Бунтът на масите" обаче е остро телевизионно заразен и се надявам, че вече е стигнал и до заспалата България, която от години вече плаче за бунт. Чува се нещо за протести във Варна срещу сметките за ток през февруари. Както преди две години, варненци трябва да поведат протеста срещу катастрофалния герберски мутрорежим, като му потърсят отговорност и за провалянето на "Южен поток", и за замяната му с "команден център на НАТО", с който Варна се превръща в главен фронтови град срещу Русия - срещу Севастопол, както някога в 1853 г. "Свято место пусто не бывает": ако не газов хъб на Югоизточна Европа - поне натовски, по идиотската логика на ГЕРБ и НАТО. Но и най-заклетите седесари разбират абсурдността на това, и Борис фон Сакс-Кобург-Гота не го допусна под натиска на Хитлер. България и обективно не спада към клуба на балтийските страни, Полша и Румъния, тя има специално отношение с Русия, подобно на това на Англия с Америка. Варна с над 20 хиляди постоянно живеещи руснаци, с частното си руско училище "Гагарин" - най-доброто училище в страната, заедно с Шабла и Добрич - легитимна и обречена цел на "Искандерите" от Севастопол: това би могло пак да извади поне 70 хиляди варненци на протест. Наближава и Трети март, който все още ни е национален празник. Българите в Бесарабия дадоха пример с бунта си против мобилизацията за АТО, те са и земляци на варненци. Село Кулевча в Одеска област са преселници от с. Кюлевча под Провадийското плато, до Мадара - това са "ерлии", най-старото автохтонно българско население на Североизтока, останали от времето на Първото българско царство, преселени в Русия (а не в Украйна) след първите руско-турски войни. Варненци не бива да ги посрамят. Добър пример на отношение към Русия дава на българските леви и Ципрас. За разлика от 2013 г. сега БСП не бива да проспива протестите и да ги оставя бащиния на "Атака". В началото на седмицата млад колега - български докторант в Атина - каза в интервю, че СИРИЗА била "като АБВ". Но СИРИЗА е тъкмо обратното на АБВ - тя е радикалната, сиромахомилска фракция на гръцката левица, изразяваща болката на народа, отхвърляща "разума" на естаблишмънта. А АБВ е опортюнистичната, олигархична фракция на българската левица, поставила се от кариерни подбуди в служба на естаблишмънта, на всенародната партия на властта ГЕРБ. Радикалната, анти-ГЕРБ фракция на българската левица, уви, засега още се нарича БСП. Същият интервюиран каза, че светло бъдеще очаквало Гърция след победата на СИРИЗА. Това е повече от съмнително. Доколкото се е чувало досега нещо реално от икономическия екип на Ципрас, те звучат по-скоро умерено кейнсиански. Кейнсианската рецепта е ясна, но проблемите на Гърция са твърде различни от останала Европа, САЩ и България и много по-дълбоки, както ще видим по-долу. Светло бъдеще очаква онези гърци, които по-скоро успеят да емигрират в развити страни, за предпочитане извън Европа, но ако, разбира се, оставят у дома новогръцката трудова етика на then mas volevi (нещо като шопското "моем и да не копам") и усвоят троянското "хиляда бода за пар?", и при условие че тези развити страни сами не паднат жертва на остеритета. Гърция заблуждава много хора, и големи икономисти, които я виждат като честна бедна страна, измамена от алчните западни банкери, но сега народът се е събудил и ще им покаже "кузькину мать". Всъщност Гърция не е толкова жертва, колкото оправдание яремът на остеритета да бъде нахлузен толкова лесно на врата на останала Европа в 2010 г., след като най-острите конвулсии на световната финансова катастрофа заглъхнаха. Гърция върши изключително лоша услуга на световната левица, като "потвърждава" с близкото си минало всички най-лоши предразсъдъци на десните срещу социалната държава и "черпаклъка" - прекалено щедрите социални разходи, паразитизма, клиентелизма на "социалистическата" държава. Десните и в Европа, и в САЩ, и в България винаги поставят под съмнение социалните грижи като такива - те винаги са лоши, разхитителни, скъпи, несъотстветстващи на демографията, винаги се дават на негрите, арабите, турците, циганите и т.н. да поощряват техния мързел, разврат, тъпота, безотговорност и т.н., за сметка на работните, отговорни, умни и спестовни бели хора. Икономическата наука обаче дава неоспорими доказателства, че не социалната държава сама по себе си е причина за неблагополучията на Европа от 2008 г. насам. Най-"социалните" европейски страни се справиха най-добре с кризата, А от тях тези извън еврото пък са по-добре от другите. Кризата, значи, не беше предизвикана от прекомерни социални разходи. Нещо повече - не социалната държава, а неравенството, преразпределението в интерес на богатите и на корпорациите, е основният проблем на нашата съвременност, както призна току-що и глобалният елит на Световния икономически форум в Давос. И лявото, и дясното приемат Гърция за нещо типично: едните - за провала на остеритета, другите - за провала на социалната държава. Но това не е така: Гърция днес всъщност е аномалия,нещо крайно нетипично за останала Европа и света. Тя изпадна в икономически колапс дълго преди и независимо от световната финансова катастрофа от 2008 г. За разлика от Италия, Испания, Исландия, Ирландия, Португалия и др. страни, които загазиха икономически след - и по причина на - световната финансова криза от 2008 г. и особено поради еврото, Гърция падна жертва на класическа дългова криза, зрееща от десетилетия.Световната криза започна от САЩ заради пазарния фундаментализъм (или според Т. Пикети, заради особеностите на капитализма), лишил икономиката от основата й - платежоспособната и многочислена средна класа. Ерозията на средната класа беше дълъг процес, кулминирал в 2008 г., но започнал още при Рейгън. И в почти цяла Европа, и в Българияосновният проблем са нереално ниските доходи,недостатъчното търсене на домакинствата. В САЩ и България социалните разходи са напълно недостатъчни само за поддържане на платежоспособно търсене на надрецесионно равнище. В еврозоната пък паричният съюз без фискален съюз и с ЕЦБ като пазител на стабилни цени, но не като заемател от последна инстанция при кризи на търсенето се оказаха катастрофални при рецесия. Натискът на Германия над ЕЦБ за ниска инфлация стопи лагерите на европериферията след 2008 г. Еврото, изгодно за износа на Германия, се превърна в проклятие не само за безпътна Гърция, но и за благоразумните като Испания и дори отличниците като Италия, които имаха бюджетен излишък до 2008 г. Дълговата криза в тези страни възникна вторично, в резултат на комбинацията на еврото с кризата на търсенето.
Колапсът на Гърция се дължеше на огромната й задлъжнялост дълго преди избухването на кризата на търсенето. В защита на левите, причината за задлъжнялостта й не бе "социалната държава", а уникалното по своята масова астрономическа корупцияпостосманско общество на клиентелизъм и паразитизъмс фундаментално деформирана трудова етика и нарушен баланс на труда и потреблението. Проблемът на Гърция е, черавнището на доходите и на отчитания БВП надхвърляше в пъти оправданото и реалното -не съответстваше на обществената производителност. Докато гърците масово и ентусиазирано пилееха и крадяха еврокредити, американците от средната класа обедняха с 10 пункта, а производителността им в това време нарасна два пъти. Тило Сарацин създаде истински фурор с писанията си за "паразитизма" на "низшите слоеве" в Германия, т.е. най-вече турските и арабски имигранти, прекарващи живота си пред телевизора на социална помощ (Hartz IV), но класически аргумент му дава именноГърция - едно общество на Hartz IV. До 2010 г. гръцките държавни железници имаха годишни приходи 100 млн евро и разходи 700 млн. евро, от които 400 млн за заплати; средната заплата на работник в железниците беше 65 хил. евро годишно. Гръцкото училище е на последните места по качество на обучение в ЕС - родителите масово пазарят частни уроци, но заетите учители спрямо броя на учениците са четири пъти повече, отколкото в отличничката в образованието Финландия. До 2010 г. практически всички гръцки лекари на свободна практика отчитаха приходи под 12 хил. евро годишно, или необлагаемия минимум - т.е. ако гръцките закони се спазваха, почти всички лекари щяха сега да са в затвора.Младежката безработица от 50% се дължи преди всичко на затворения кланов характер на гръцките "професии". До 2010 г. гърците реално не плащаха данък върху имотите си, а сега за пръв път плащат, и много богати хора гласуваха за СИРИЗА, за да им ги намали или премахне. Когато в 2010 г. ревизорите на МВФ влезли за пръв път в гръцкото министерство на финансите и открили, че бюджетният дефицит не бил 7 млрд., както отчитал дотогава кабинетът на Костас Караманлис, а 30 млрд. евро, говорели си под сурдинка, че такова счетоводство е възможно само в страна от Третия свят - и днес някога лъскавата олимпийска Атина вече изглежда като столица от Третия свят.Гърците много пъти вече демонстрираха, че са безотговорни - не могат да вземат трудни колективни решения за бъдещето си. Почти всички наблюдатели изтъкват разстроената гръцка публична сфера: напълно липсва обществено доверие, хората са атомизирани в домашните си крепости (впрочем сега с безплатните кухни и центровете за безплатна медицинска помощ има известно положително развитие). Гръцките бунтове и безредици - с безсмисленото си масово насилие и палежи - например стачкуващите за царските си заплати от 65 хил. евро железничари, изгорили живи с коктейли "Молотов" няколко невинни служители в един банков клон - са израз на нежелание да се признае реалността. Самите гърци и левите на Запад обаче искат да ги представят като обикновен народен протест срещу алчните банки, нещо като "Окупирай Уолстрийт".Демокрацията се саморазрушава, когато учи гражданите да приемат беззаконието за свобода, подстрекателството - за право, анархията - за равенство. Духът на съвременна "горда" Гърция няма общо нито с духа на просветена Европа, нито с духа на класическа Гърция от апогея на античната демокрация. Failed state, failed society."Finis Greaciae"? (краят на Гърция)За някои песимисти колапсът на публичното е и край на новогръцкия етнически проект. В омразата срещу Брюксел, Берлин, "западния" конституционализъм и върховенството на закона се сливат две дълбоки мистични новогръцки реки: дясната, олицетворявана от "Златна зора" - на средновековната месианистка "гръцкост", на "народната душа", и лявата, олицетворявана от СИРИЗА - на неразкаялите се сталинисти от Гражданската война и на "народната комуна". Но разбира се, главният фактор за сегашния пароксизъм на "национална гордост" е отбиването от европейското виме.Характерно за новогръцкия етнопроект е чувството на принадлежност към Запада и на entitlement - привилегированост, право на помощ от него."Западът е длъжен на Гърция",защото е "взел културата си от нея". В какъв смисъл обаче днешните гърци са преки потомци на древните гърци? Новогръцкият етнопроект е находчив постосмански продукт на фанариотството за маркетиране пред просветена Европа. По това време - XVIII век - тя е очарована от новооткритите си духовни корени в древна Гърция, люлката на западната култура, наука и демокрация. На продукта се слага етикет "Гърция" с цел модно позициониране. Дотогава "гърци" в Османската империя няма - има "ромеи", т.е. римляни, говорещи не елиник?, гръцки, а "ромеик?", ромейски.Първият ромейски - пардон, новогръцки националист, Ригас от Фере, зове на борба с неверните османлии съотечествениците си ромеи - ведно с българите и другите християни в родната си Тракия. Османлиите също употребяват само "Рум" и "Румелия". Съвременното турско (и в др. източни езици) име на Гърция "Юнанистан" е, като "Рум", персийско, и иде от "Юнан" - Йония, която древните перси добре познавали."Византия" е западно терминологично новововъдение след падането на Константинопол под османския ятаган, за да не се бърка останалата в историята Източна Римска империя със Свещената Римска империя на запад. Самата "Византия", разбира се, се самонаричала "Роман?я", царството на римляните. Така я наричали и българите - Иван Асен II "излиза на бран в Романия" (Хасковско), старопланинците от Габровско отиват лятос на жътва в "Романя?" (Старозагорско) и наричат тамошните българи "романци, романки". Името "гърци" и подобните му след VII в. били укоризнени, със значение на "езичници" - като у Черноризец Храбър, "елини езичници", а не свят мъж като Кирил, създал гръцките букви. В редки случаи - като "хемиаргос", "полугрък" - за Симеон Велики, и като похвала за учеността на древните.Гръцкият език (койне) след Александър Велики станал международен език на просветата, търговията, мореплаването и международните сношения в Източното Средиземноморие и отвъд него. В "Баудолино" на Умберто Еко се говори гръцки в XII в. и във въображаемия "Пндапетцим", далече на изток. Около началото на новото летоброене латинският се разпространил и на изток, но от началото на VII в. при император Ираклий, познатия на Кубрат, гръцкият се наложил като официален за източната империя. Но не като "етнически", а като международен език - империята е полиетнична, римляните християни са многоетничен "суперетнос", каквито са и фанариотитe, техните далечни потомци.Християнството е международна религия с корени в еврейската свещена история, римската държавна организация и елинистическата философия, която се развива често от негърци и извън географска Гърция - в Египет, но също в Рим, Мала Азия, Северна Африка и другаде. Плотин например е елинизиран египтянин, Новият завет е написан на гръцки от елинизирани евреи. Древногръцкото културно наследство е заменено с нова християнска култура, включително и простонародна.Съпоставката с Италия трябва да е ясна и за неспециалистите. Италия винаги е била е център на Римската империя (западната), в нея има много древни градове, които не са прекъсвали живота си от античността, в които "Възраждането" е именно възраждане на древността - на същото място, в известна степен и от същия народ. При това днешна Италия не е "Рим" и не говори "новолатински". А днешна Гърция никога не е била център на християнската Източна империя, не е била единствен център на гръцкото дори в античността, дето значителна част от гръцкия живот кипи в Италия, Мала Азия, Египет и на Изток. Днешна Гърция била подложена и на много по-радикални демографски изменения от Италия - до пълна подмяна на населението, и то до много по-ново време, чак до ХХ век, когато в почти цяла днешна Северна Гърция населението отново бе в значителна степен подменено.Центърът на ромейската империя е Цариград, построен от един негръцки римски император в една негръцка земя; в VI в. "цяла Елада се пославянчила" - няколко века василевсите се мъчили да подчинят и по-нататък да асимилират езиково славяните чак до Морея (Пелопонес) и по островите. От Х век започнало и разселването на албанците и власите. А бреговете на Йонийско море и много от островите на запад и юг били доминирани от италианците, с голям приток на "франкски" човешки материал, както и на предноазиатски и африкански. В началото на XIX в., след четири века османско господство и масови миграции от Азия, центровете на гърцизма били в Цариград, Смирна и Халки, а значителна част от населението на днешна Гърция въобще не говорела гръцки. Атина била наполовина албанско село, Маратон - чисто албанско. В "гръцкото въстание" повечето войводи били албанци, власи и българи като Хаджи Христо и Марко Бочар (Маркос Боцарис).Значителна част от новогръцкия етнос е асимилирана от съседните "варварски" народи, в т.ч. и българите. Всеки знае непреклонния асимилационен натиск, упражняван от гръцката фанариотска църква и от новогръцката държава над българите в Османския девлет за претопяването им в новогръцкия етнос. Предците на писателя Димитри Иванов например са българи гръкомани от Варна и Станимака и някои от тях навремето са се преселили в Гърция, дето ги е теглило сърцето, и потомците им днес са гърци. Същото се отнася до православните гагаузи, албанци, власи, турци, например т.нар. караманлидес, и други малоазийски народи, например лази. Това даде основание на Якоб Фалмерайер в първата половина на XIX в. да заключи, че"днешните гърци нямат нищо общо с древните".Той бил анатемосан от гръцките историци (и европейските филелини) и фактически забранен в Гърция и до най-ново време. Но е добросъвестен учен и макар остарял с расовите си теории, днес отхвърлени от генетиката, заслужава да се изучава у нас като важен етап в развитието на балканистиката.Днешните гърци, разбира се, имат много повече общо със съседите си на Балканите, а също и в Южна Италия, Предна Азия и Северна Африка. Ожесточението, с което в Гърция и до наши дни не се признават и най-упоритите факти за етническия състав на северните гръцки земи до Балканската война, или казионните милионни митинги в Солун в началото на 90-те години срещу независимостта на БЮРМ са абсурд и срам за съвременна Европа и за ЕС. Новогръцкият национализъм обаче оказа огромно въздействие на другите етнонационализми в региона и днес освен "преките потомци на древните елини" имаме до себе си и "антички Македонци", и потомци на (несъществуващи) римски колонисти в Дакия, а сега и на фантасмагорични "древни укри". И при последните потомци виждаме тоя комплекс на пълна паразитна зависимост от Запада.В какъв смисъл обаче и Древна Гърция принадлежи "на Запада"?Тя имала две важни особености - заимствала много от Изтока и реално била по-скоро оттам, нежели "от Запада", а рационалните й достижения, от които "се извежда Европа", били достояние на съвсем тесен кръг свободни и имотни мъже и били напълно неизвестни и неразбираеми за огромното мнозинство от населението - жените, робите, бедните, "чужденците" в градовете и др., които и тогава тънели в мрак и суеверия със своите Ванги, Вери и Паулу Коелювци. Но Древна Гърция е също и подчертано интернационален феномен: корените й са негръцки - и на местна почва, от предгръцките народи на Балканите и Мала Азия - в Илиадата изобщо не се говори за гърци, а троянците, както и ахейците, очевидно не са гърци; йонийците чак до VII в., времето на "гръцката" колонизация по нашето крайбрежие, също са отчасти негърци.Негръцки корени и благодарение на решаващото източно - египетско, финикийско, индийско и друго влияние. За последното Мартин Бернал в "Черната Атина" показа убедително как "Древна Гърция" като етнически гръцки (неварварски) и европейски феномен е късен идеологически конструкт на европейския XVIII-XIX в. "Класическият" гръцки стил в архитектурата например е модерна идеализация - древногръцките статуи не били беломраморни, а боядисани дори до космите по гърдите и краката си, Партенонът не бил беломраморен, а шарен-писан и затиснат между куп други подобни сгради. Самите древни като Платон и Питагор с готовност признават египетското си и друго източно влияние и са силно повлияни от тракийската религия. Това е разбираемо - нали Изтокът, Плодородният триъгълник, е източникът на светлината - земеделието, първите държави, писмеността, религиите и мъдростта. Новогръцкият етнос обаче се създаде съгласно поедностранчиво западна, просвещенска по произход, романтична "гръцка" идея - колониална, расистка и асимилаторска.Създаде се от наличния тогава османски материал, отчасти ромейски, но повече албански, влашки, български, турски и пр. С пропаганда, но също с машинации, подкупи и насилие - фанариотите са силни, това е административният и търговски елит на империята. А и със силата на гръцката държавица, привилегирован клиент на Запада и Русия. Гръцкият елит още от предосманско време е сраснат със Запада - в това беше голямата сила на Гърция, която направи възможна в наши дни мегакорупцията й на наднационално равнище, но оттам израстват и двата други стълба на гръцката икономика - морският транспорт и туризмът. В същото време обаче си остава завинаги в плен на османското - клановостта, агалъка, келепира, кефа и кючека.Поради малките размери на страната и опасността, която колапсът й създава за еврозоната, много видни икономисти, сред които някогашният баща на шоковата терапия в нашия регион Джефри Сакс, предлагатда й се опрости изцяло външният дълг - 400 млрд. евро към 2010 г. - не защото Гърция го заслужава, а за спасението на останалата Европа. Макар и малко вероятно, това не е изключено да стане в някаква форма.Но Гърция дължи и 800 млрд. евро на пенсионерите си, и десетки милиарди на гръцките банки, и най-важното - не може да живеее нито месец без нови многомилиардни заеми отвън. Сегашната й нестабилност, въпреки драматичното свиване на БВП и доходите, показва между другото, че балансът на труда и потреблението още не е стигнат - предстоят още корекции надолу. Гърците ще има да походят с кърпени лакти, докато се научат да се простират според чергата си, да потребяват според производителността си. Победата на СИРИЗА обаче едва ли ще им помогне да ускорят процеса.

Валентин Хаджийски
"Гласове"





.


.


Реклама
ИНТЕРВЮ
СЕВЕР

 

 

 



НОВИ КНИГИ
"КОНТАКТ-92"






ХОРОСКОП
АРХИВ

ГАЛЕРИЯ

ВИДЕО
Очакваме вашето мнение!
ПИСМА ДО
"ЗОВ ЗА ИСТИНА"
РЕКЛАМА
КОНТАКТ С НАС 
Creative Commons License
ТЕМИ

Марин
БОТУНСКИ

Марин Ботунски "В СТРАНАТА НА ШЕКСПИР"

"В СТРАНАТА
НА ШЕКСПИР"


"ВИЖ ПАРИЖ
И ... ЖИВЕЙ!"


 


ОСЕМ ГОДИНИ
ZOVZAISTINA.COM